:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,946,163
Активни 65
Страници 17,173
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Небесно междуметие

Възелът


Господи,
Ти, който познаваш пунктирите на дъжда,
усмивката на боровинката,
неизбежността на тялото,
ти, който осъзнаваш смисъла на моженето,
безначалието на водата,
осветения дъх на духа...
Помогни ми да мина
от другия край на времето -
там остана младото ми тяло,
там коренът се плъзна към плода
и събуди стъпките на часовете,
дето вземат и не връщат нищо.
Помогни ми да ги осъзная,
да ги събера и предизвикам
като вик на оцеляло ехо.
...Чак тогаз, навярно, ще успея
да затегна времето във възел,
както ти без думи ми подсказа.

Небесен апостроф
На сина ми Манол
за 34-ия му рожден ден

Закъснели и тъжни ята,
уморени от дневната грижа
на живота си през есента
пак към юг в редица се движите.

Няма край този път на страстта.
Хоризонтът е сляп, но крилата ви
в сипкав щрих се издигат. Прекрасно
е отдалечаването ни от земята.

Там, в небесното междуметие,
ще постигнете себе си. Зная,
че това е божествената естетика:
с криле към безкрая.


SOS

Оранжев, син, зелен, невероятен
е пламъкът, протегнал хищни длани.
Безумна изнемога, тръпен кратер
клокочи в мен - нагорещена рана.

Докосваш ме наум, но аз те чувствам,
живея с тебе, дишам те...Внезапна,
спасително добра и безискусна
е ласката ти - аварийна клапа.

Единствено възможното спасение

Стъпка по стъпка, луна след луна -
избягай далече, моя любов,
за да останеш в мене.
Но като дойде дълбоката нощ
и ме е страх от неясното,
скрий ме в сърцето си, моя любов,
за да ме спасиш от себе си.

Божана Апостолова - визитка

Божана Апостолова е автор на 9 книги с поезия и проза, между които "Състояние трето", "Човекът с небето", "Преживени истории - делнична библия", и др. Собственик е на издателство "Жанет 45", което си е извоювало славата на активен популяризатор на качествената българска литература. Живее и работи в Пловдив.
42
1724
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
42
 Видими 
24 Септември 2004 23:38
Претенциозни напъни.
25 Септември 2004 00:27
Абе, Тормозчиян, очевидно си много тормозен, за да си толкова зъл. Добре е да ни предложиш нещо от себе си - като образец, за да следваме великия ти пример. Или ще се получи, както с един твой колега от форума, който раздаваше оценки наляво и надясно, а когато реши да ни възрадва с едно свое съчинение, оказа се, че то не е достойно за и за албума на прогимназиална ученичка.
25 Септември 2004 01:36
С публикуването на стихове от Васил Сотиров, Иван Динков, днешната авторка и малцина други «Антологията» на «Сега» започва да се очовечава.
И в свободния, и в класическия стих Божана Апостолова се доказва като родена, а не «научена» (и недоучена!) поетеса. Има го в нея «подадинето», ако си послужим с речника на великия Хайтов. Нейните свежи, смислово добре натоварени метафори не влизат в разнобой една с друга, както се случва при мнозина набедени автори, а се «разбират» както помежду си, така и с обединителната идея на творбата. Няма го метафоричният произвол, при който интересни сами за себе си образи (иносказания) взаимно се отричат, перчат се като селски хубавици на хорото, без да ги е еня, че бъркат стъпката му. Този произвол е присъщ на незрели и наивно самоуверени автори, които бързат да ни шашнат с първото си хрумване и не се замислят дали то е в синхрон с общия контекст.
Сериозният автор има душевната сила да се прости и с най-яркия образ, ако той не приляга на творбата. Гробищата на поезията са пълни с милиони и милиарди метафори, погребани без време от бащите си тъкмо поради тази причина.
Най-общо казано, стиховете на Апостолова печелят със своята мекота, с овладяната чувственост, с ненатрапчивия философски «стрийм», особено в първата творба от цикъла.
Имам резерви към някои детайли. Например: «хищните длани» на пламъка (банално) или «пунктирите на дъжда» (доста умозрително). Но това са подробности, които не накърняват доброто впечатление от цикъла, ако в случая «доброто» не е твърде бледа дума.
Пиши, Божана! Разпалвай огънчето в душата си, та белки някоя искра стигне и до такива гледчерни «ерудити» като вездесъщия д-р Тормозчиян.
25 Септември 2004 01:59



АЛТЕРНАТИВНА (САТИРИЧНА) АНТОЛОГИЯ


Четете да знайте, що съм аз писал -
кога мъдра притча, кога чист масал.


ЧОВЕК И КУЧЕ


Вървим със теб един до друг -
ти - кучето, и аз - човека,
и все към кофите с боклук
ни води общата пътека.


Във възел безначално стар
ни бе обвързала съдбата -
аз - безусловен господар,
ти - бодигардът и слугата.


Живяхме в трудни времена
и много често съм те хокал,
затуй пък имахме храна -
за мен салам, за тебе кокал.


Но ти въстана за права
и тъй се стекоха нещата,
че днес сме равни. Но това
е равенство във нищетата.


И оглупели в своя бяс,
че гладно време ни притиска,
червен боклук за теб съм аз,
а ти за мене гад фашистка.


Но хайде пак един до друг -
дано си извлечем поука,
щом - аз боклук и ти боклук -
опряхме двама до боклука.


25 Септември 2004 05:53
Спокойна, добре обмислена и обозрителна поезия. Авторката не замайва и не лепи словесни шамари, но пък за сметка на това ни завладява с балансиран и зрял слог. Има, разбира се, малко маниерничене и желание за демонстриране на елитаристичност, но в общи линии, мен лично, не ме дразни. Има нужда и от такава по-особена поезия (със заоблени ръбове и пастелни цветове).

*
Ъндерграунд, е на обикновенното си високо ниво и се учудвам как до сега не ни е представен в "АНТОЛОГИЯТА"(освен ако не е самият...айде да запазя съмненията си за мен )
Този вид стихопледство който той ни предлага е далеч по-натурално и близко до онова - фолклорното, което в действителност си беше ПОЕЗИЯ, преди да дойдат интелектуалците с модерните похвати и големите претенции. Е, разбира се, има и между тях много истински завладяващи ПОЕТИ, но мен винаги са ме привличали (а и все още привличат) именно такива стихове( като на Ъндерграунд) които бълбукат със свеж ежедневен език, подредени са с любов и все още не са изцапани с "оная" АРТИСТИЧНОСТ. Повярвайте ми, за тях се изисква далеч по-голямо майсторство. Колкото по-естественно звучат, толкова по-трудно са написани!
25 Септември 2004 06:18
Интересувам се от нова българска религиозна поезия, но в огромната си част тя е или екзалтирано сектантско скандиране, или сладникаво хленчене. Рядко се среща такава искреност и изчистена фраза, както в случая на Апостолова. Трябва да се прочете и остоналото, което е издала.
25 Септември 2004 06:21
А изразът "пунктирът на дъжда" съвсем не е претенциозен. Преди няколко години посетих с приятели Националната галерия в Кардиф. Останах поразен от едно платно на Ван Гог, на което дъждът минаваше по невидимо стъкло между художника и рисувания от него пейзаж, като оставяше точно такива пунктирани следи.
25 Септември 2004 08:49
Грациане, най-добронамерено те питам какво разбираш под думата интелектуалец. Защото ни се предлагат какви ли не определения. Някои дори отричат напълно това понятие. Доколкото схващам, нещата кръжат около нещо като морално извисен ерудит, но не е същото. Всъщност каква е разликата между интелигент и интелектуалец? И къде е синурът между "интелектуалния" поет и непретенциозния, но очевиден талант? Може би е в асоциативността "без брегове", може би в културните алюзии и "отпратки", може би в сложността на метафорите, може би в пиетета към проклетите въпроси на битието, "които никой век не разреши"? И дали сложния и обикновено претенциозен изказ непременно е белег на интелектуалност? Стихът на един Атанас Далчев се отличава с пределна простота. А го смятат за знаме на "интелектуалците". И защо интелектуалните поети по принцип бягат от класическата мерена реч, след като Далчев напълно му е верен? Или тя им пречи да изявят напълно сложната си душевност? Въпросите ми не са формулирани по най-добрия начин, но смятам, че разбираш за какво става дума.
Последен въпрос: защо на авторите на римувани стихове все повече се гледа като на низвергнати, а на другите им се отрежда място от дясната страна на Бога?
25 Септември 2004 09:22
Позволих си включване с риска от лошо възпитание за едно определение-Интелектуалецът е малко по-специално човешко създание, по-често нещастно, отколкото щастливо, то не приема света такъв, какъвто е, задава неприятни въпроси, оспорва установения ред и най-вече притежава способността да се съмнява в себе си.
А иначе идеята да спреш времето не ми допада.
25 Септември 2004 11:44
стихопледство
25 Септември 2004 11:53
"Пунктирите на дъжда" е просто изящно! Българско хайку.
25 Септември 2004 15:07
Разликата между обикновените хорица и интелектуалците е най-вече в себеоценката и самочувствието.
Докато редовият Пешо не смята че е член на отделна "класа" ( прослойка, клика, група ) дори и да произвежда гениални творби или просто да има "качественно" преимущество над средностатистичния гражданин в дадена област. Toй не се главозамайва от този факт, нито пък търси специален етикет за себе си, който да го дистанцира от the commoners. Един вид, човек като теб и мен.
Интелектуалецът, от своя страна постоянно се опитва да се разграничи от тълпата (без да забравя обаче да набутва постоянно в лицето и своите "дълго култивирани и уникални качества", своята дълбока печал. Обичта си към бедните и онеправданите и най-вече своят ЕТИКЕТ ).
Той обича да седи на Монпарнас в обкръжение на сходни нему "просветени" и от там ( подпрял челце с палец, разбира се ) да спуска директиви, да обсъжда мировите проблеми и с една дума да бъде авангарда.
Интелектуалците също така умрат да се обединяват в творчески съюзи и да се кичат със звания. По същия начин по който съветските генерали обичаха да се кичат с ордени интелектуалецът обича да събира титли, грамоти, плаки и там различни други материални символи на ИНТЕЛЕКТУАЛЩИНАТА му. Те постоянно си устройват разни бианалета, трианалета, симпозиуми и разни такива пички майни на които се потупват един друг по гърба.
Особенно колоритни са пък най-интелектуалните от тях, които се водят вече като каймака на прослойката...за тях дървената философия сътвори специална студийка, която написах преди повече от три години. Ето я и самата нея:

Що за животно е видният интелектуалец?

Много често в българската преса се появява терминът "ВИДЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ".
Най-често той маркира някаква неясно нюансирана група от индивиди с променливи (според случая) професии, титулировки, убеждения и дори диаметрално противоположни характеристики. Веднъж за винаги трябва да се смъкне булото от този така често използуван, но покрит с праха на напластени заблуди и мистерии термин. За случая ще използувам методите на дървената философия, която съчетава в себе си освен заемки от класическата такава, така също и много:
1). Профанизми и архаизми
2). Незавършени (или неясни) мисли
3). Големи, средни и малки скоби
4). Номериране (с нужда и без такава)
5). Музикални термини
6). Тарикатски (жаргонни) фрази и изрази
7). Народни мъдрости и поговорки
. Смайлис (това са онези интернетни знаци, дето изглеждат като този ; ) или
онзи
9). Ирония и сарказъм
10). Заемки от чужди езици, както и думи и фрази на такива
11). Работи които звучат като писани от невиден интелектуалец
12). Появата от време на време на герои с имена като Гунчо или Бончо
13). Неуважение към някои светила в дадени области и преклонение пред други такива
14). Правописни грешки
15). Метафори
16). По възможност - ХУМОР
17). Думи с неясен произход
1. Евентуално - толерантност
19). Дървено философствуване в най-чист вид
20). Мирис на тютюн "Drum" и умерени количества от ром облят с много "Diet
Pepsi"

Първо нека окачествим що е това ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и има ли той почва у нас. Тъй като до сега не ми е известно да е правено такова проучване, ще започена с детайлно разнищване на интригуващия термин. Интелектуалецът според речниците би трябвало да бъде онзи който се занимава с умствена дейност и …толкова. Тъй като, според мен, няма човек (ако изключим безумните) който да не се занимава с такава, то следователно всеки който притежава употребяем мозък би могъл да попадне в тази категория и следователно ние всички сме интелектуалци { изключая, както по-горе
споменах хората с мозъчни увреждания, пречещи им да упражняват умствена дейност {които и без това не могат да прочетат написаното тук( a и дори и да им бъде прочетено от някой друг няма да могат да го разберат)}. Като изключим удачните чуждизми, повечето от роднопроизведените синоними на тази дума звучат иронично {учен (с ударение на е-то), учен (с ударение на у-то), "читанка", многознайко (многознайник), умник, учена глава, начетен (тоест такъв който е чел, чел, та чак се е начел)} Значи ли това, че класираните до сега като неинтелектуалци иронизират своя антипод или просто е някакво случайно съвпадение?
Какви други синоними се използуват при описването на тази порода ?
Прозвището ИНТЕЛИГЕНТ, често се употребява като синоним на ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ и тъй като и двете думи произлизат от латински : Itellectualis и itelligens, ( -entis), то удачно ли е взаимозаменянето им в нашия език?

Кратка игра-тест с един въпрос:
След като древните римляни са измислили две думи, то имали ли са две различни породи пред вид и значи ли че ние можем да ги тълкуваме като синоними?
Предположения:
А) По-гот е да си интелектуалец
Б) По-гот е да си интелигент
В) Все тая как ще те класифицират, важното е да е едно от двете.
Г) Няма значение
Няколко въпроса без отговори:
1.) Какви са критериите за покриване на нормативите за интелектуалец? А тези за водещ (ведущ) интелектуалец?
2.) Трябва ли да си член на "Менза", и дали ако си такъв автоматично ти се
прикачва тази титла?
3.) Вие считате ли се за интелектуалец? А за водещ такъв?
4.) Ако Вие си самоопределяте като интелектуалец, но хората - не, то брои ли се вашето мнение (нали все пак и вие сте част от човечеството?)
5.) Ако сте професор в дадена област, но "пълна ливада" във всички останали
имате ли право да бъдете интелектуалец?
6.) Пука ли Ви дали сте интелектуалец или не?
7.) Смятате ли, че в днешно време, когато всеки може да се публикува сам и
съответно всеки да чете всеки, термина загубва своята елитарност и е обречен на изчезване(така както постепенно изчезнаха плювалниците и райберите).


Ако ли пък наименованеието се дарява на тружениците в дадена област, то
интересно е да разберем дали в днешно време е нужна такава една дискриминация спрямо тези хора, чиято първична функция не е мисловния труд (в трудово-правен аспект), но чиято контрибуция в тази (същата) област в световен мащаб има далече по-съществен принос от тази на обозначения с този етикет индивид.
Пример: Известният на всички ни индивид наречен Тодор Живков е подписал
литература с обем далече по-голям от тази на непретендиращите за интелектуална категоризация Христо Ботев, Никола Вапцаров и отец Паисий взети заедно. Значи ли, че той ( занимаващ се с умствен труд и доста добре заплатен при това) е интелектуалец, а другите ( хъш, огняр и монах) не са?
Ако професията на индивидът, носещ прозвището ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ е определящата за наименованието, то кои точно професии са тези които поставят носителя на гореспоменатата "титла" в тази категория? Да предположим, че хората на изкуството са част от тази прослойка, то не е ли изкуството плод на чувственноста на индивида, а не на неговата начетеност, както терминът би предположил? Как бихме нарекли творец, незапознат с градивните похвати на своя занаят (действуващ само под въздействието на сляпа интуиция и любов към собственната си субективна визия за красотата), който е способен на творчески висини, непостижими за теоретически перфектно обучени индивиди в респективно същото поле на изява?
Нека надникнем в сферата на музиката. Без да се интересуват дали композиращия е запознат с теорията на музиката, без дори да се замислят за това хората или харесват дадена музикална творба, или остават безразлични, или чисто и просто не могат да я понасят. Фактът, че сър Пол МакКартни не може да чете ноти изобщо не му пречи да е най-комерсиално изявения композитор на планетата. Фактът, че за покойния вече виртуозен цигулар Стефан Грапели нотите са били само някакви си "черни точици върху петолинието" не го правят по-малко гениален. Когато някой чуе плачещата китара на Роберт Джонсън и през ума му не минава мисълта: " Как, аджеба, този ученик на дявола кара струните да леят толкова мъка и печал без да
е нотно ограмотен?" Когато Сезария Евора пее "Беса ме мучо" запитвате ли се,
дали тя е интелектуалка? Едва ли.
Може би именно тук се намира разковничето на пристрастеността на нашето общество към термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
Никой от гореспоменатите автори не би практикувал своя занаят у нас по времето когато музикантите трябваше да демонстрират своята грамотност пред нарочна комисия от "ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ", които раздаваха категории за правоспособност.
Да погледнем и в изобразителното изкуство. В едни не толкова далечни времена художник у нас можеше да се нарече само възпитаник на една от художественните академии в страната. Всеки друг, който обичаше да рисува можеше да бъде или "наивист"(примитивист) или "декадент" и толкова, но художник - не.
Артист ? Не може без ВИТИЗ! Интелектуалецът трябва да бъде грамотен!
Философ, правораздаващ, литературовед…само дипломираните лица могат да бъдат такива. Основната функция на образованието не беше научаването, а лицензирането.
Веднъж преминал инстуцизация индивидът ставаше част от ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ.
Продължава ли тази инерция и днес? Институцизацията ли прави метаморфозата на редовия човек в интелектуалец?
Могат ли хора като Стоян Ц. Даскалов, Стоян Венев и Георги Джагаров да бъдат причислени към тази категория на базата на своя занаят?
Когато, аз лично, чуя термина ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ прикачен като ремарке към
прилагателни като ВИДЕН, ПРОГРЕСИВЕН, ВЕДУЩ, ИЗЯВЕН или някакъв подобен "осолителен" термин веднага ми изплува в ума един фейлетон от Радой Ралин посветен на коректорка-ударничка, постигнала "стахановски" успехи., чрез инстиктивно прикачване на прилагателни към съществителни. В традицията на кучето на Павлов тя просто закачвала прилагателни към съответните съществителни, без дори да се замисля и винаги била права. Например: преизпълнена - петилетка,
турско - робство, капиталистическа - марионетка, трудов-ентусиазъм и т.н.т.
Някак си народа е свикнал да цъка с език след като чуе едни такова категорични изявления като:
"подкрепен от група видни интелектуалци", " подписана от най-прогресивните
интелектуалци на епохата", "отречена от ведущите интелектуалци на страната", "интелектуалния елит".
"Брех, мама му стара" - викат си хората - "След като тия са "ЗА" ( или "ПРОТИВ" значи е ХУБАВО. (или ЛОШО) Друго си е да си подкрепен от видни интелектуалци.
Трябва ли, днес, когато Интернетът е смъкнал монопола на себеизразяването и прави от всеки от нас пророк , философ, писател, публицист, или дори просто
събеседник изразяващ собственното си мнение, да се самодискриминираме и култово да издигаме над себе си някаква група от хора, различаващи се от нас само по това, че посредством "доказаните медии" са успели да постигнат популизиция всред далече по-широк кръг от потребители на духовна храна?

25 Септември 2004 15:29
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<
Грациян,
архивът ми от твои неща набъбва, но млъкни сърце..
се некой ден ще ги прочета открай докрай.
>>>
Мисля си че може да има тъп интелигент, но не би трябвало да има тъп интелектуалец, но в езерото, кактоотбелязало едно дете, всичко се вижда обратното...
>>>
В края на краищата и двете породи си изкарват за кафето с минимум физически труд , Интелектуалеца с още по-минимум
>>>
А тази жена е написала много стоплящи сърцето неща и ми се иска да я погаля с един лъч, ако не ми се разсърди.
"Та пролет ли ще бъде пролетта
не може ли човек да я обгражда
с оная съвършена красота,
която от сърцето му се ражда..."
слънчО
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<
25 Септември 2004 16:11
Красивата поезия
те завладява в миг -
избива те на песен.


Ъндърграунд,
чудесно си го написал! От тези стиховете наистина блика мекота и чувственост. Твоето стихотворението също ми хареса, макар аз лично да предпочитам друг тип поезия. Както и да е. И според мен много от очарованието на това изкуство се губи без рими.
Грациан,
удоволствие е да те чете човек понякага. Звучиш толкова мъдро! Прав си, че в това пространство всички сме равнопоставени. А и още нещо - който се мисли за интелигент, интелектуалец или нещо повече от другите, да си припомни онова прекрасно стихотворение на Киплинг "Ако". Аз лично нямам оригинала, но съм си събрала три превода - кой от кой по-хубави.
arhiman,
завиждам ти искрено! Аз само мога да мечтая да видя картина на Ван Гог на живо. Това ми е любимият художник - поне от това, което съм чела за него и съм виждала в една книга, посветена на импресионизма и в интернет. Сложила съм си няколко негови картини на десктопа на компютъра. Поне там мога да им се любувам.
Извинявам се много, ако съм написала някоя глупост, но толкова ме впечатлихте, че не можах да се въздържа!
Поздрави от сърце!
25 Септември 2004 16:55
Трябва ли, днес, когато Интернетът е смъкнал монопола на себеизразяването и прави от всеки от нас пророк, философ, писател, публицист, или дори просто събеседник изразяващ собственното си мнение, да се самодискриминираме и култово да издигаме над себе си някаква група от хора, различаващи се от нас само по това, че посредством "доказаните медии" са успели да постигнат популизиция всред далече по-широк кръг от потребители на духовна храна?

Впечатляващо, потресаващо, изумително откровение!
Своего рода кратък манифест на профана и графомана.
Преди разни лоши хора, редактори, колегии, съвети и нам кви си, не му давали възможност да се себеизразява, ама на, появил се Интернетът, и ей го вече засиял в пълния си блясък на пророк, философ, поет и каквото си ще още, разгърнал в пълна мяра "непретенциозния си, но очевиден талант" (поне в собствените му очи).
25 Септември 2004 18:56
IВетеринаре, ти нямаш думата. Твоето място е при кравите и биците, за да се грижиш за здравето и възпроизводството им. Бегом!
25 Септември 2004 19:12
Butterfly, "Ако" на Киплинг наистина е велико стихотворение, но в превод на български е изгубило много. Имам предвид превода на Сидер Флорин - единствения, който съм чел. В него има много от т. нар. натъкмяване, може би поради стремежа на преводача да остане плътно до оригинала. Но това не е пътят към добрия превод. Ако не се лъжа, Евтушенко беше казал, че преводът е като жената - ако е верен, не е хубав, ако е хубав, не е верен.
Като споменах Евтушенко, се сетих за колегата му Вознесенски. Представата си за поет-интелектуалец свързвам с него и с още неколцина от други страни.
25 Септември 2004 19:17
Ъндърграунд,
Чудя ти се, защо стоиш ъндърграунд, а не издаваш? Не талант, а талантище, както казваше един автор
25 Септември 2004 19:49
[/left]Най-лесно е да се имитират набедените "интелектуални" поети (нямам предвид големите, истинските, от рода на Вознесенски, Константин Павлов и Никита Станеску например).


Ето ви дребна имитацийка:


Един дънков Сизиф се катери
по параболичния гръб на времето.
Долу в ниското фосфоресцират
синусоидните му надежди.

Ако ме питате защо гърбът е параболичен и от какъв зор фосфоресцират "синусоидните" надежди, не мога да ви кажа. Но е интересничко, нали? И безсмислено!

Ако, да речем, обявя, че това е фрагмент от нашумял английски или американски автор, някои непременно ще е приемат, че е така и ще започнат да ахкат и охкат: "Ах, каква дълбочина!", "Ах, какви бемолни интонации!"
Глупавата снобска суета е неизтребима!
25 Септември 2004 19:50
Щото не е сребролюбив, иначе във всички редакции с нетърпение чакат талантливите му творения и размитат за него.
25 Септември 2004 19:56
Мони, благодаря за комплимента. Издал съм нещичко. Но сега съм на хиляди и хиляди километри от България и ме занимават други неща.
25 Септември 2004 19:58
Прекрасни стихове !!!
25 Септември 2004 20:02
[/left]Абе Ветеринарю, арменците са слънчеви хора. Ти как така си се изметнал? Да не те е дялал някой черкезин?
25 Септември 2004 20:24
Пък и кокетно скромен - "Издал съм нещичко". Сигурно навремето във в. "Пулс" е било, дето един приятел редактор имаше гениалната идея да публикува стихотворения на който си плати. Той събра богата колекция от графомански творения, с които ни веселеше при събирания, ама вестника фалира - на читателите им писна. То добре, че се появиха електронните форуми, та графоманите пак си намериха отдушник за жалейки колко са непризнати те и колко некадърни са признатите.
Друга богата колекция на графомански творения има проф. Иван Славов, който ни ги четеше преди доста години в кръжока по смехотерапия. Особено съм запомнил една "Ода за лапада" - сочна, цветиста, написана от ярък, колоритен графоман, не такъв сивушко като Ъндърграунда, дето ни заглавичква с римувани сухи, но социално ангажирани словоизвержения. Просто велика беше тая ода, половин час не можахме да си съберем устата от смях.
25 Септември 2004 20:37
ЪНДЪРГРАУНД,
Стихотворението ти ми хареса!
Петимен съм за ТВОРБИ за "Малкия Човек", за Обикновения ЧОВЕК и неговата ОБИКНОВЕНА Съдба и Живот!
......................................... ....
BTW, какво толкоз го усуквате тук за т.нар. "Интелектуалец" ?! Толкоз е просто и логично: "ИНТЕЛЕКТуалец" е всеки, който си вади хляба с ИНТЕЛЕКТ- изцяло или преимуществено!- а НЕ с мускули !!!
А "да си вадиш хляба" означава, че Обществото/или пък Властта!/ ИМА НУЖДА от труда ти /физически или УМСТВЕН/ и го ОЦЕНЯВА подобаващо- чрез ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ /имуществено или неимуществено/което ти дава за труда ти!!! Съответно, "интелектуалецът" бива казионен или НЕказионен- в зависимост кой го възнаграждава- Властта или Обществото! КАЗАХ!
25 Септември 2004 20:38
Грациане, благодаря за студията! Ярък си! И завидно проникновен!
25 Септември 2004 20:43
А може и по-инак да се пише, и как още може:

Чуйте дъжда! -
полунощния дъжд над града -
който цял е във смях разлюлян
и понесен в полети възторжни
низ пространствата есенни -
полунощния дъжд:
безумен, пиян и могъщ -
мълниеносен и весел -
понесъл
със кисък и гръм
свойте тъмни огромни крила -
и надвесил в нощта свойта сянка и гняв -
той пронизва съня на нощта със стрели -
той погребва земята в безлунни мъгли!
Ето със дивния порив
на страхотна и дива стихия
той се спуща по тъмния друм на нощта -
и сред мрак и тревога, и трясък и вой -
понесен в потресния набяг на смъртта -
той изкормя огромния мях на небето -
с един яден и огнен замах
той руши планини
и удавя със страх равнините
и техния нощен покой -
запокитя луната
в преизподни от мрак
или гневно връхлита
в похита
и яростна ревност
върху стени от гранит -
и от крепостен камък -
върху мъртви забравени замъци древни...

Н понявга:
внезапно той пада сразен
и отпуща крила преломени
в умора над земята -
тогава
той -
или кротко заспива
във нейните святи обятия,
или дълго и горестно хлипа
в листата на сънните брези,
под стрехите на мирните къщи -
под прозорците проси приют
или тихо ридай и облива
със горчиви
сълзи -
тишината набожна
на някой Рембо -
на някой Верлен -
или морето,
или твойта, читателю...

О, тогава
той става трогателно мил
събеседник на нашето самотно сърце
и верен и скъп изповедник
на нашата скръб:
в тишината тревожна на някоя свята
и траурна нощ...
25 Септември 2004 20:48
Седнали сте тука да си мерите ... строфите.
А у чата кво става! Не пускат там дебелите! Ужас!
Това разбирам аз измерване, а вашто....пфу!
И аз познавам Паруш Парушев, на по-горния етаж живее, е кво?
25 Септември 2004 20:56
Параграфе, благодаря ти! Все пак си мисля, че интелектуалец е онзи,
чийто интелектуален труд има някаква стойност - не е имитативен, не е преливане от пусто в празно. Преди време попаднах на една "необятно" писание, в което е хвърлен много труд и което имаше очевидни претенции за "интелектуалност". Там прочетох следното:


"Какви е деца раждала,
раждала, ражда и днеска
българска майка юнашка.
Тези думи на Ботев са флагрантна еманация на възпроизводствените възможности на българката през вековете".

(Това беше писано от експерт-интелектуалец в Министерството на културата).
25 Септември 2004 21:00
От седмица вали, вали, вали...
Дъждът удави младата трева,
а аз не зная във света дали
днес има по-приятно от това,
оставил книгата, до късно чел,
да гледаш в двора ситния ръмеж,
да слушаш "Болерото" на Равел,
дъждът да пада чудно бял и свеж,
да мие вече митите листа,
проточено в капчуците да пей
и да ти шепне все: "Живей, живей..."
25 Септември 2004 21:03
та графоманите пак си намериха отдушник за жалейки колко са непризнати те и колко некадърни са признатите




Е та ти ли ще определяш кои са признати и кои са непризнати. Ебати самочувствието гаулайтерско. Аре свободно , порави се и затегни патурите да не паднат! Гледам и под Дончо Цончев, колчем го публикуват в Антология, и там некви очевадно на лична основа оценки. Ай сиктир!
25 Септември 2004 21:15
Докторе, след излишно похарчената енергия ето че стигнахме до по-нормален разговор. Стихотворението за дъжда наистина завладява с романтичната си необузданост. Не зная кой е авторът, може би си ти. Ако е така, поздравявам те. Струва ми се обаче, че доста са натежали епитетите. А известно е, че големите майстори - поети и белетристи, по принцип бягат от епитета, предпочитат добре изчистената, "мускулеста" фраза. Но в предложения от теб случай може би са оправдани.
25 Септември 2004 21:16
Не бе, ти ще ги определяш, спокойно. То освен тебе във форума има още един универсален гений - та вий двамцата ша ги определяте. Пък ний ша гъкваме само с ваше височайше дозволение. Как иначе? Ама на кодума сиктими ни я!
25 Септември 2004 21:23
ЪНДЪРГРАУНД,
/:/ "Все пак си мисля, че интелектуалец е онзи,
чийто интелектуален труд има някаква стойност - не е имитативен, не е преливане от пусто в празно."
......................................... ..
И аз ТЪКМО това имам впредвид, когато говоря за "ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за ТРУДА"/имуществено или НЕимуществено/ !
......................................... ..
/:/ "Това беше писано от експерт-интелектуалец в Министерството на културата)."
......................................... ..
ТЪКМО такива "интелектуалци" аз наричам "казионни"- техният Труд е необходим на Властта и тя ги възнаграждава! Или те самите са Властта, и се САМОвъзнаграждават!!!

25 Септември 2004 21:29
Не бе, ти ще ги определяш, спокойно.




Тя тая работа ако ставаше с определяне ( ма верно имаше една такава епоха, в която така ставаше - сигурно оттам някои са придобили навик), досега да са те назначили за главен определител...
25 Септември 2004 22:05
Ами за огромно твое съжаление назначили са ме за главен... Щото, нали знаеш, то в България е така - тия, дето най не разбират, все за главни ги назначават. Ма тъй кат не отбирам много-много и не мога да определям какво е хубаво и какво не, сигур скоро ще фалираме. Амчи как... Та ще те известя тогаз - да се възрадва душицата ти до селенията небесни.
25 Септември 2004 22:09
Хубо, хубо, мир! Мир, че имам и друга работа / нали съм универсален гений[i] / и не ми се стои във форума.


Но ако трябва да бъда откровен, напоследък се отбивам единствено и само заради такива като Ъндърграунд или Хитър 5ър долу в Литературата.
Изнасям се, за да не прекъсвам диалога ви с Ъндърграунд.

Редактирано от - steppenwolf на 25/9/2004 г/ 22:11:47

25 Септември 2004 22:32
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<>>>>>>>>>>
Тормозчян,
ма ти да не си онзи орангутеин абрашев (имаше те на снимка преди два дни ) и да знаеш и за акордите, пицикатите, стакатите, глисандите, стакатите и пр. ?
Леле,
много си страшен
слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<
25 Септември 2004 23:12
Любезний ми Докторе, тъй като съм миролюбив човек, ти дадох известен аванс за Дъжда, за да те поощря донякъде. Но ти не разбираш от добро, камо ли от деликатност, затова ще ти посоча недъзите на това стихотворение, без да се спирам на посланията му. Ако то е писано преди десетилетия, може спокойно да се приеме, тъй като отговаря донякъде на тогавашните критерии за поезия. Но критериите, както всичко друго, търпят развитие. При днешните то е безнадеждно демодирано и намирисва на закъсняло епигонство. Така не се пише днес. Така е писал - с известни уговорки - Гео Милев.
А сега по същество.
- "тъмни огромни крила" - претоварен с епитети израз. При това тъмните крила не се връзват с "веселостта" на дъжда.
- "свойта сянка и гняв" - съчетаване на трудно съчетаемото. И защо веселият допреди минутка дъжд изведнъж се е разгневил?
- "безлунни мъгли" - трафарет от реквизита на символистите.
- "дивният порив" - демодирано.
- "страхотна и дива стихия" - отново претоварване и излишна бъбривост. Дивата стихия говори достатъчно за своята "страхотност", за да я обременяваме с допълнителни пояснения.
- "набяг" - няма такава дума.
- "сред мрак и тревоги и трясък и вой" - смехотворен апокалиптизъм.
- "изкормя" - натуралистично, непремерено.
- "горестно" - демоде.
- "тишината набожна на някой Рембо, на някой Верлен" - безсмислица. За пръв път чувам двамата доста разюздани в бита си поети да имат нещо с набожността. Може и да е така. За Франсуа Мориак - белетриста, съм сигурен.
- Броят на епитетите - 35. Това и Омир не може да го постигне.


Другата творба е по-прилична, но и тя си има кусурите:
- "...по-приятно от това" - бледо, непоетично.
- "дъждът пада чудно бял и свеж" - наивистичен възторг.
- "оставил книгата, до късно чел" - игнориране на обективния ход на времето.
Първо четеш книгата и след това я оставяш.

Иначе дерзай, Докторе. То не се знае от коя туфа ще изкочи заек!
26 Септември 2004 01:01
имам две кучета. едното свири на пиано. другото рисува. с маслени бои. и то доста сносно. но куче да пише поезия, те тва не бех виждал. хубава поезия. ми тогаз, що и ние, прасетата, да немаме право да фърчим...а тва със салама, и ние имаме чувства... ти си виновен, науме.

та къв ти е любимия салам, казваш...от славната епоха, де, не от ментето...белинский

26 Септември 2004 17:25
Ъндърграунд,
може и да си прав за преводите. Не знам за жените, сигурно добре ги познаваш. Твоето заключение ми заприлича на една мисъл на Лао Дзъ за вярното и красивото. Поствам този превод, който пък е от превод на Андре Мороа. Подари ми го човек, който знае, че страшно харесвам това стихотворение. Не знам защо в последния куплет е наблегнато на думата "мъж", а не на "човек", както съм го чела другаде. Дори с елементарния си английски, ако имах оригинала, може би щях да разбера кое е вярното.
Тази ми беше идеята всъщност - че всеки е човек преди всичко друго и е длъжен да се отнася с другите човеци като с равни.

АКО
Ридиард Киплинг


Ако можеш да видиш граденото цяло живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да загубиш богатство , в игра придобито
и бедата със смях да презреш ;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
и когато те мразят-без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил.


ако можеш да чуеш ти своите думи нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си-да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;


ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превръщаш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;


ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята смелост гласа
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
а пък тези край тебе не са-
о, тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат вживяно към тебе лице изведнъж
и ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, мъж.
26 Септември 2004 18:58
Dear miss Butterfly,


Благодаря ти най-искрено за чудесния превод на "Ако", който ми изпрати. Определено превъзхожда другия, който познавам. Мога да допусна, че тук има пръст Кирил Кадийски, но не си длъжна да го потвърждаваш.
Този текст доказва завидното майсторство не само на автора, но и на преводача. Да защитиш от първия до последния стих похвата на "алтернативността", на антитезата, без всякакво отстъпление, е нещо близко до вълшебството. Единствената друга творба, която в моите представи издържа на този похват, е "Балада за конкурса в Блоа" на Франсуа Вийон.
Спомняш си, нали:


Край извора от жажда ще загина,
край огъня се чувствам вкочанен... и т. н.


Но що се отнася до великото "Ако", за мен по-важно е нещо друго. Проследи целият текст и ще видиш, че то е изчистено от всякакви финтифлюшки - до кокал. Текстът е привидно прозаичен - няма причудливи образи, няма сложни алюзии, асоциации и пр. Но зад видимото тече една могъща вълна от неподправена поезия, от мъдрост, достойнство и мъжество.
Това стихотворение е истински плесник за ония, които си въобразяват, че поезията трябва да бъде трудно разбираема, за да е голяма.
Що се отнася до подразнилото те "мъж" вместо "човек", не го отдавай на пренебрежение към жените. Все пак стихотворението е "завет" към сина. А и преводачът, колкото и да е печен, нерядко се принуждава да прави компромиси с оригинала. И в това няма нищо лошо, стига да отстои общия дух на творбата.


От жени изобщо не разбирам. За мен те ще си останат пожизнена загадка. Ако си останала с впечатлението, че се пиша познавач, отдай го на "форумната" роля, която съм си избрал, както са си избрали роли и останалите.
За всички нас форумът е нещо като социален отдушник.
Не претендирам също така, че моите текстове са кой знае какво. Трябва да съм голям глупак, за да живея с такава илюзия. Както и друг път съм казвал, АЗ СЪМ ДРЕБЕН ШУТ, СЛУЧАЙНО ПОПАДНАЛ ВЪВ ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ ПРИЗРАЧНИ ЧЕРТОЗИ НА МОДЕРНАТА ПОЕЗИЯ. Бъди щастлива!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД