НА „ГЕРЕНА” ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ ТИТЛАТА СИ ОТ 1953 Г.
НА 23 СЕПТЕМВРИ ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК „СИНИТЕ” БЯХА РАЗБИТИ ОТ ЦСКА В „МАЧА НА ЧЕСТТА”
На „Герена" приеха с радост връщането на титлата, която им бе отнета през 1985 г. „Това е възстановявано на справедливостта", казват те, но не обелват и дума за фалшивия шампионат през 1953 г. И понеже е наивно да се очаква, че в Подуяне ще проявят доблест и ще се откажат от титлата, първенството през онази далечна година трябва да бъде анулирано.
Нареждат отгоре ЦСКА да играе с ...резервите
По силата на едно странно нареждане ЦСКА трябваше да участва в шампионата през 1953 г. с резервния си състав.Решението на РСФ (Републиканската секция по футбол) националният отбор да участва в първенството извън класирането напълно обезсмисли състезанието през 1953 г. ЦСКА, който за това първенство получава името ОСГ (Отбор на софийския гарнизон), има единайсет национали и трябва да се бори за първото място с втория си състав. Това на практика предварително подарява титлата на левскарите. В същото време Спартак (Сф), който дава трима национали - Соколов, Апостолов и Ташков, изпада в "Б" група.
Националите на ЦСКА през 1953 г. са: Геренски, Ракаров, Манолов, Енишейнов, Божков, Цанов, Г.Стоянов, Д.Миланов, Панайотов, Ив. Колев и Янев. В началото на Ракаров, Енишейнов, Цанов и Стоянов е разрешено да играят за "червените", а в националния отбор да провеждат само тренировки. Ето в какъв състав заиграва тогава ЦСКА: Кекеманов, Цветков, Ракаров, Енишейнов, Цанов, Стоянов, Цанев, Янков, П.Михайлов, А.Миланов, Костов. Вторият състав на „червените” обаче се оказва много силен и през първата част на пролетния полусезон (тогава системата на първенството е "пролет-есен”) диша във врата на левскарите. Тогава правото на игра за ЦСКА на Ракаров, Енишейнов, Цанов и Стоянов е отнето и те са пратени да се готвят с участващия извън класирането национален тим. Съвсем естествено след поредната административна намеса вън футбола "червените" губят немалко точки и Левски се откъсва в класирането.
Когато през есента авансът на „сините" ги прави на практика недостижими, е решено, че представителният отбор се е обиграл достатъчно и най-силните състезатели се завръщат по клубовете си. Тогава в Левски, заблудени, както често им се случва, държат да покажат, че са достойни шампиони и искат ЦСКА да играе срещу тях с пълния си състав.
Ракаров влиза в историята с гол от 35 м
Сред запалянковците в страната този мач се коментира дълго преди да е започнал. Наречен е "мач на честта", футболистите на ЦСКА тръгват към стадиона с мисълта че как да победят, а как да разгромят Левски, наричащ се по онова време Динамо."Червените" приемат като особен символ и датата на мача - 23 септември, когато по онова време се празнува Денят на българската армия. По пътя към стадиона в автобуса на ЦСКА цари абсолютна тишина. Концентрацията е пълна - всички мислят само за целта. Всъщност играта на "сините" тогава се върти почти изцяло около Васил Спасов -Валяка. Но след като Гацо Стоянов го "захапва" така, че съперникът не може да диша, играта на така наречените "шампиони" става анемична и объркана.
Пожелалите да играят срещу титулярния състав на ЦСКА левскари сигурно хиляди пъти са проклинали лекомислието си и са отправяли молитви към всички богове да ги спасят от надъханите до крайност "армейци". И дълго време само невероятният късмет спасява „сините". Но в средата на първото полувреме неизбежното става факт. Защитникът Кирил Ракаров пресича една топка, която вратарят на Левски Костов хвърли към лявото крило Томов. Следва един наистина жесток далечен шут от 35 метра и стадионът е на крака - 1:0 за ЦСКА. "На ви едно първо място!" - спомня си Ракаров. По този начин легендарният бранител от първия златен отбор на ЦСКА става предшественик на Петър Жеков, който две десетилетия по-късно по същия начин препарира "синия" страж Стайков с удар от ...Халите.
През второто полувреме на първата "петица” (б.а. -втората ще бъде изработена от Стоичков и сие 36 години по-късно} армейските нападатели Янев, Михайлов, Панайотов, Колев и Стефанов направо разнищват "синята" отбрана. Следват два гола на Крум Янев, един на Иван Колев и за капак ...автогол на безсилния бранител на потърпевшите Димитър Илиев. И така - 5:0 за ЦСКА!
Желанието на армейските футболисти за реванш срещу административните първенци е напълно задоволено. "Левскарите са си виновни" - казва по-късно героят на мача Крум Янев. И наистина, ако не беше това желание на "сините" да играят срещу титулярите на ЦСКА, ако не бяха тези приказки за "мач на честта", кошмарът сигурно нямаше да им се случи.
Сент Етиен се забавлява с Левски, но пада с 1:6 от ...Славия
Колко струва лъже-шампионът става ясно на всички любители на футбола в България. За късмет на подуянци тогава още няма евротурнири, в които те да се покажат пред света. Но и във вътрешното първенство през 1954 г. "сините" се добират едва до пето място.
Все пак левскарите (в ролята на български първенец) играят през 1954 г. и няколко международни мача. Сент Етиен тогава е далече от най-силните френски отбори Реймс (шампион през 1953 г.), Расинг и др., но дава истински урок по техника на отбора от „Герена" насред София. Въпреки че резултатът е само 1:0, нашият спортен печат е впечатлен от играта на французите срещу българския шампион, препоръчва нашите футболисти да се учат от майсторството на Сент Етиен. Когато обаче след няколко дни "петлите" губят от Спартак (Пд) с 0:1, се обяснява, че теренът в Пловдив е попречил на гостите да покажат своята техника. Но после Ударник (София), сега Славия, разбива предшествениците на Платини с 6:1 и всички коментари стават излишни.
Лъжешампионите са разкрити и от БАИ (Китай) насред София
През октомври 1954 г. пред 15-хилядна публика Левски приема БАИ (Китай). Българският псевдошампион е не само победен с 2:1, но и направо унизен от техническото превъзходство на азиатците. Головете на Чуй-Хън и Шъ-Цун са достатъчни, за да дадат възможност на поданиците на Мао Дзедун да си поиграят с българския "първенец" на "котка с мишка". По едно време "сините" нападатели Абаджиев, Пеев, Печеников. Георгиев и Илиев забравят за какво са па терена и само гледат как техните колеги от защитата се хващат на всеки китайски финт Не помага и влизането в игра през второто полувреме на бъдещия спортен журналист и футболен статистик Димитър Попдимитроп. Най-много той да е записал в бележника си някои финт, наречен "номера на китайката" .
За архива:
23 септември 1953 г. ЦСКА - ЛЕВСКИ 5:0
1:0 Ракаров ? 24 мин.
2:0 Ив. Колев - 57 мин
3:0 Кр.Янев - 72мин
4:0 Илиев ? 82 мин.
(автогол)
5:0 Янев- 87мин.
ЦСКА: Кекеманов, Ракаров, Манолов, Енишейнов, Божков. Г.Стоянов. Янев, Михайлов. Панайотов (Янков), Колев. Стефанов.
Левски: Костов, Ангеловски, Илиев, Клева, Кръстев, Хранов.Стоянов.Спасов (Георгиев), Андонов, Такев, Томов
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ
От в-к „Червените”, брой 8, 2004
БЕВЕ&РЕН 
