Кой смее да твърди, че България не е в Европа?

В Европа сме отдавна, и то най-вече по проблеми. Новият проблем на Европа в момента са уличните бунтове на една унизена и изолирана прослойка, която пали автомобили и извисява глас към живеещите с всички екстри свои съграждани.

Това, което предизвика погромите във Франция и засега инцидентните прояви в Германия и Белгия, отдавна е факт в българската действителност.

Спомнете си само какво става, когато представители на "Енергоснабдяване" тръгнат да изключват тока в циганските гета в "Столипиново", пернишкия кв. "Изток" или "Факултето". Населението, което от години не е плащало, като един се надига - деца хвърлят камъни, бащи с кръвясали погледи и железни колове в ръце са готови да размажат главата на всеки, които се доближи до рекордомана (устройството, което свързва основния преносител на ел. енергия към таблото на абонатите), а жените вият грозно, зловещо. И това в повечето случаи става пред погледа на полицията. Тя по почина на колегите си от Париж не смее да предотврати екшъна. И слава Богу. Представете си само, ако един циганин бъде убит при сблъсъци с полицията и енергетиците. И то заради правото, което ромите си извоюваха - да ползват ток, без да плащат. Гетата, както и там, така и тук - са държави в държавата.

Известно е, че циганите са най-силни и безумни в действията си, когато са на групи. Колкото по-голяма - толкова по-безстрашна. А прекъснатите електрически жици определено са нещото, което може да ги обедини и да ги поведе да безчинстват по улиците и да палят лъскавите коли на съгражданите си.

От друга страна, проблемите на нашите цигани са сродни с тези на африканското и арабското население, което обитава гетата на големите европейски столици. Не изключваме и факта, че там се подвизават и представители на нашето малцинство.

Една от приликите е, че както нашите цигани, така и бедняците в крайните квартали на богата Европа са в по-голямата си част на социални помощи. И то от толкова дълго, че ако са имали някакви трудови навици, отдавна са ги изгубили. Другата основна прилика е, че в чистотата в България работят само цигани, както и там - предимно цветнокожи имигранти. Най-важната обаче е, че както в България, така и във Франция непрекъснато се говори за интеграция на това население, а реално нищо не се прави. Дали защото нищо не може да се направи?

Нито за тях, нито за децата, които растат в изолирана среда.

При децата наистина проблемът е най-сложен. Докато родителите все пак малко или много са свикнали и приели битието си, децата ходят в училища, които по-скоро приличат на ТВУ. Не научават законите на Нютон, а най-много се научават как се пласира дрога, как се разбива главата на съученик и най-вече тънкостите на това да живееш, без да работиш.

В скоро време, ако вече не е дошло, на вратите и на нашите училища в крайните квартали ще трябва да се инсталират детектори за метални предмети. Защото в джобовете им отдавна няма семки и бонбонки, а ножове, боксове... може и огнестрелно оръжие. Ученическата проституция пък отдавна не е нова за българските училища.

Какво отличава все още нашите унизени и отхвърлени от обществото съграждани със западноевропейските им побратими. Нашите не са въоръжени с радикални религиозни идеи. Нашите роми издигат в култ рекордомана. Дано да не се сетят, че могат да си отмъщават, палейки коли и чупейки витрини по столичните улици.