|
Открил е първия частен семеен хотел у нас в Симеоново още преди демократичните промени. Лично Тодор Живков дал благословията си за идеята на Рагин и сам давал зор хотелът да бъде готов до есента на 1988 година, преди посещението на съветския лидер Михаил Горбачов у нас, за да види гостът, че и в "малка България се прави нещо за перестройката".
-------
1. Голямата паника
Седяхме си с Маргарита Михнева в "Панорама" в Симеоново и гледахме към нощна София. Викам й: "Марги, погледни ги софиянци и симеоновчани - имат триетажни къщи, а живеят в мазето. Ако ги направим семейни хотели, хем държавата ще получава данъци, хем и къщите няма да стоят празни." Годината беше 1988-а. Малко по-късно тя доведе екип, засне къщите и пусна репортаж с идеята за семейни хотели. Заинтересува се тогавашният шеф на ЦКС, поиска да му напиша идеята си на хартия. Това стана на трети март, на 13-и август ми върна листчето, което се оказа, че е минало и през парламента. Тогава политиците бяха в голяма паника, защото Горбачов трябваше да дойде през есента на посещение, а у нас никаква частна инициатива! Как щяхме да докажем, че и тук има перестройка?! Както ми казаха по-късно, лично Тодор Живков е бил запознат с идеята за семейните хотели. На директора на ЦКС Тато казал: "Иване, ами айде направете нещо вие, частниците, видехме какво може държавата..." Като получихме подкрепата и на Тато, се разтичахме. Хванах "Държавен вестник" с решението за семейни хотели и почнах да агитирам хората в Симеоново. Те помислили, че нещо ми е станало. Отишли при кмета и много разтревожени му казали: "Абе, нещо му е мръднало на това момче, говори глупости, някакви хотели. Обади се в здравната служба, да го прегледа лекарката и да му даде хапче. Леля Вили ще си остане без мъж", ожалили се комшиите. И ме вика лекарката в здравната служба. Пък аз, нали съм си контактен, отидох. Направила ми кафенце, черпи ме. Една внимателна такава. Докато си пием кафето, тя почна да ми разглежда зениците с лупа. Удря ми с едно гумено чукче коляното, кара ме да разперя ръце. Викам й: "Докторке, аз всеки ден тичам по пет километра, нищо ми няма! Какво става?" Обясни ми тя каква е работата. Един месец обикалях от къща на къща да агитирам. Никой не искаше да си даде къщата за хотел. Хората ги беше страх - кой партиен секретар, кой партизанин. Не щяха да чуят ни за хотели ни за нищо. Другарите от София ме притискаха, защото наближаваше времето за визитата на Горбачов, а нищо още не беше свършено. Първият семеен хотел в Симеоново - "Ягода", стана почти насила. Иван на обед беше съгласен, вечер не щеше и дума да се издума. Успях някак си да го убедя, извиках пожарната, ХЕИ да дойдат да издадат разрешително. Пристигат хората, влизат в къщата, а Иван се затворил в тоалетната - боядисва и псува. Псува и боядисва. Жена му се притесни и припадна. От комисията рекоха: "Да не сме объркали къщата." Аз, нали не губя присъствие на духа, им отговарям: "А, не. Няма грешка. Тука това е един съсед с жълта книжка, взели сме го да боядисва." Пък майка му на Иван - баба Божана, Бог да я прости, правеше магии. Бърка в един казан и кълне: "Бог да те убие, че влезна в нашта къща и скара децата..." Цирк. Мина инспекцията. Появиха се първите три семейни хотела в Симеоново, но консервативното крило в БКП скочи срещу идеята и всички защитници се покриха. Ами сега?! Хората треперят, страх ги е. Мен ме принудиха да напусна ресторант "Панорама". Оказах се в немилост. Идва денят на откриването, а няма кой да пререже лентата. И в този момент пак опрях до журналистите. Обадих се в "Панорама", изпратиха екип. Накрая всичко се оправи, но бая страх брахме.
2. Крепостта Банско
На първи октомври 1988 г. ми се обади Бригита Чолакова, Бог да я прости! Каза, че иска да прави комбинирано предаване между Симеоново и Банско за семейните хотели. И се разбрахме единият екип да бъде в хотел "Ягода" в Симеоново, а другият да отиде в Банско. Обаче изтекла информация, че журналистически екип ще ходи там. И какво да видим. Цяла група активисти с червени ленти през челата и сопи в ръце се строили преди входа към града и ни чакат. Същински главорези. "Къде сте тръгнали вие?", спират и ни питат. "Ами, идваме да видим как се развива частната инициатива", отговорих аз. "Ние червената крепост Банско няма да я дадем така лесно на капитализма! Няма да позволим капитализъм да разяжда устоите на този прекрасен градец!", отговориха ни. Как да им обясним, че държавата вече е позволила на частниците да развиват бизнес. Указ 56 беше в сила. Докато спорихме с пазителите на Банско, операторът на БНТ снимаше. И след като дойде време да излъчват "Неделник"-а, показаха Симеоново и замръзналото Банско. Показаха едни празни столове, как не приемат новата линия на партията. Благодарение на този журналистически материал там направиха вътрешни реформи и позволиха на хората да се захванат с туризъм. Трудно е да се повярва това. Един от тези, дето тогава ни спряха със сопите, сега е собственик на хотел и успешно развива частния бизнес.
3. Да нахраниш гладни деца
Аз съм много суеверен човек. Ноември 1993 г. пътувах от Банско към София. Дъжд, студ, хлъзгаво и опасно по пътя. На Дрен три женички стоят край пътя. Махат и аз спирам. От приказка на приказка разбрах, че са лелки в дом за безпризорни деца. Но не SOS-Киндердорф, дето политиците ходят там да си правят PR, а друг. Гледам ги жените, оклюмани, не ги свърта. Разказаха ми, че в дома няма нищо за ядене. Всички рафтове били изметени и тази вечер децата ще си легнат гладни. След като ги оставих в Перник, мисълта за тях не ми излизаше от ума. Викам си: "Бог ги остави на пътя ми тия жени. Нямат храна, пък на мен ми остава. Гледа ми сеира, да види колко пари струвам." Върнах се у нас и разправям на жена ми. Пък тя е още по-милостива и от мен. Докато поприказвахме, и бусът на хотела замина за Дрен, натоварен с храна. Оттогава - 11 години вече, всеки месец не сме пропускали да изпратим храна на децата. Три хотела вече направихме. Благодарение на Божията помощ. Даваш и после получаваш.
4. Виаграта "бели бъбреци"
Беше още преди 10 ноември. Хотел "Панорама" работеше добре, имаше приходи, но и разходите не бяха малки. Сега съществува рекет, но тогава бяхме принудени да даваме за издръжката на огромния административен апарат. За да намаля малко разходите, реших да купя по-евтини продукти. Обиколих складовете и намерих бели бъбреци - телешки тестиси, по 60 ст. килограма. Нарамих един чувал и хайде при готвача. Спретнахме едно ястие - задушени, с картофки. Никак не бяха лоши. Като почнаха да го предлагат сервитьорките, мъжете ги закачаха и нищо не ставаше. Гледам на края на деня - нито едно такова ядене не беше поръчано. Ужас. Чудя се аз какво да правя и тъкмо съм се отчаял, в ресторанта влиза един много голям бизнесмен под ръка със секретарката си. Шеф на външнотърговска фирма. А тя една такава, засукана - тънко кръстче, хубави гърди... Пита ме той какъв е специалитетът. А аз само това и чакам. Прошепнах му на ухото, но така, че да чуе и тя: "Имаме едно нещо - истинска, натурална виагра. Даже доктор Бостанджиев, сексологът, го препоръчва." Тя се кикоти, а той поръча от "виаграта". Яде, та чак му мърдат ушите. А аз пак отивам до масата и казвам: "Ефектът се проявява най-добре с две чаши червено вино." Поръчват и пият. На другия ден пристига секретарката с огромен букет и уиски. В знак на благодарност. Така от уста на уста, от секретарка на секретарка ресторанът се напълни с мастити директори и техните засукани секретарки, хапващи "натурална виагра".
5. Ван Дам кани Карл Люис
Вечеряхме веднъж в ресторанта на хотела с мой приятел, български емигрант в Канада. Говорехме си нещо, докато в един момент той се загледа в някого на съседната маса. "Абе, това не е ли Ван Дам?", пита ме той. "Той е", отговарям. "А! какво прави тук?" Реших да се пошегувам. "Ами ровил в Интернет и дошъл." Не му казвам, че снима филм и т. н. Моят приятел ме погледна скептично. "Бе... Симеоново... то България я няма на картите, че Симеоново ли?" На другия ден той пак идва. На съседната маса - Карл Люис. Световният шампион по лека атлетика. Нашият човек ми вика: "Това пък вече не може да бъде. Тоя ми прилича на Карл Люис." "Той е", отговорих и продължих да си вечерям. "Ван Дам му се обадил да му каже, че добре си прекарва, и Карл Люис долетя." После, разбира се, му обясних, че снимат филм.
--------
Записа: Ралица Василева
|
|
|
|
