:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,190,924
Активни 95
Страници 11,762
За един ден 1,302,066

Зрели индивиди и морални дебили

Само едно либерално образование може да произведе повече свободни, отговорни и психически устойчиви хора
Напоследък у нас зачестиха случаите на насилие от ученици над ученици. А дебатът за образованието едва сега започва да заема полагащото му се място на централна тема на публичността. Добре е този дебат още от самото начало да не изпуска от очи и човешките отношения и чувства. Защото отказът да се признае тази реалност води до тежки увреждания и понякога убива. Така както ходенето в зимна нощ из непозната планинска местност без екипировка, карта и фенерче предсказуемо води до загубване, замръзване и смърт.

Защо българското общество така систематично и последователно избягва да се свърже с реалността на емоционалния живот до степен да толерира слепотата на основните социализиращи институции - семейството и училището - по тези въпроси? Само непросветеност ли е това, или има и нещо друго?

Според мен има и нещо друго и това е програмата за човекотворчество (културно производство на хора), с която е въоръжена патриархалната култура. Ключов компонент от тази културна програма е индивидите да бъдат държани невежи и нечувствителни по отношение на емоционалния живот - своя собствен и този на другите. Само така те ще бъдат достатъчно зависими и контролируеми, за да се впишат в



примитивните норми на

патриархалната общност,



която поставя ценностите на груповото оцеляване далеч над тези на индивидуалното осъществяване и развитие (ако въобще признава съществуването на подобни стремежи).

Това невежество, поддържано с векове, изглежда, е било цената на оцеляването на групите и общностите по тези земи. Общността се е самовъзпроизвеждала, като е контролирала и потискала емоционалните пориви на индивидите и ги е подчинявала на своите цели. Спомнете си фолклорните балади за участта на неподходящо влюбените млади (съгласно предписанията на патриархалната норма). Тяхната връзка е невъзможна, тя се осъжда като престъпна и се наказва сурово - те трябва да загинат и да се превъплатят примерно в явор и калина, за да мога да останат заедно. И как иначе - представете си само какво би станало, ако например белоногата красавица от едноименния извор вземе, че си позволи да хареса турския велможа (който е описан като чувствителен, щедър и аристократичен човек) и реши да последва порива на сърцето си, омъжи се за него и заживеят щастливо?



Какво ще стане

с патриотизма,



националната кауза и българския етнически модел, които повеляват да мразиш друговереца и да страдаш, плачейки безутешно в харема? И най-вече да се подчиняваш на диктата на овластените "свои". Въобще представяте ли си какъв скандал е красива българка, щастливо примряла в обятията на турчин? Каква катастрофа за патриархалната власт!

С възхода на националната държава този плътен социален контрол върху преживяванията чрез поддържане на невежество се издига в ранг на необявена и недокрай осъзната, но последователно следвана политика. Как иначе би оцелял без перманентна репресия режимът на комунизма, който се основава на двойни стандарти и ежедневно изисква от хората да търпят и да извършват подлости, ако хората бяха във връзка със своите емоции и следователно със съвестта си? Защото нормално социализираният човек, който е в досег със своите преживявания, неизбежно развива морална интуиция, нещо като естествени сетива за добро и зло. Тази морална интуиция ни кара да се възмущаваме и гневим, когато някой нарушава правилата, пак тя ни кара да се срамуваме и да чувстваме вина, когато самите ние ги нарушаваме или постъпваме несправедливо. Нашите преживявания са първичният морален навигатор в социалния свят, с който ни е съоръжила природата (или Бог). Моралните учения и етични системи идват по-късно, те предполагат наличие на непокварени морални сетива. Ако не бъдат вкоренени в нашия емоционален свят, нормативните морални системи и нравоучителни доктрини нямат никакъв смисъл, защото остават външни спрямо сърцевината на нашата личност - просто не ни засягат. И става възможно шизофреничното лицемерие на българския публичен живот - едновременно



оплакваме упадъка на ценностите и ежедневно ги погазваме



Една популация от морални дебили (хора с осакатени и притъпени сетива) би могла да оцелее и дори блажено да дебелее в режим на тотална зависимост, когато всичко е предначертано от Партията или Вожда и нищо не зависи от отделния човек и неговите избори. В режим на либерална демокрация и пазарно стопанство обаче тя започва неизбежно да се самоунищожава, тъй като индивидите и общностите не са в състояние да ориентират и управляват поведението си чрез морална регулация - единствената форма на регулация, съвместима със свободата. Съвременна България е нагледен пример за безпътицата на аморалната популация. Пренаселена с хора, които сякаш са оперирани от морални сетива (злоупотребяват с властта, когато я имат, без да преживяват етичен конфликт, и сякаш не забелязват как други злоупотребяват с нея, докато не се окажат директни жертви) - тази популация вопие за здрава ръка, която да я избави от самата нея, като я постави отново в режим на безотговорна зависимост.

Моята оптимистична хипотеза е, че неблагоприятното съотношение между зрели индивиди и морални дебили може да бъде променено и със средствата на образованието. За тази цел обаче е необходимо либерално образование, а тъкмо с него нямаме опит. За сметка на това имаме дълга и консолидирана традиция на антилиберално образование, която тачим и с която се гордеем по празници. Все още не е сменена основната задача на българските образователни институции от времето на социализма, а тя е



да отглежда послушни

и зависими хора,



които безконфликтно и предсказуемо да се впишат в ясните и подредени структури на тоталитарното общество. Бедата е там, че обществото вече не е така ясно и подредено и че хората, възпитавани и обучавани за изпълнители на прости задачи в прости бюрокрации, все по-трудно се справят с интелектуалните, емоционалните и етичните предизвикателства на живота в сложния и динамичен глобален свят, в който България е необратимо въвлечена.

Промяната по посока на формиращо образование изисква от преподавателя съвършено друга нагласа на ума и настройка на сетивата от онази, за която е бил подготвян в педагогическия институт. И много по-висока степен на познаване и управление на собствения емоционален живот. Тази нагласа дава приоритет на изискванията на живота пред готовото знание и предполага постоянна саморефлексия и учене от опита.



Тревогите и вълненията

на учениците



стават много по-важни за образователния процес от наизустяването на теми по литература или решаването на уравнения. Въвеждането на психологическата компетентност в учебния процес предполага определен тип участие на преподавателите в разнообразни взаимодействия с учениците и студентите. Задължително условие за постигането на целите на либералното образование е изследване и промяна в дефинициите на ролите в обучителната ситуация и промяната на самата обучителна ситуация от дидактическа (преподавателят говори от катедрата, учениците записват) към ситуация на



учене в режим на

групова дискусия



Ученето в група предполага преподавателят да бъде в състояние да използва груповия процес за целите на научаването. Учителят трябва да умее да използва и насърчава лидерството в групата, наместо да го обсебва, да е в състояние да изгражда лична връзка с всеки един от учениците и да предоставя себе си като модел за поведение. Целта е всяко взаимодействие в клас да има както обучителен, така и формиращ смисъл. Това, разбира се, означава преподавателят да бъде изложен на много по-голямо изпитание от онова, което представлява стандартното преподаване в клас или в аудитория. От него се очаква да напусне защитения контекст на учебната зала, за да усвои нови пространства за учене. Разходката в парка и други социални събития, които включват учениците, могат да служат за целите на обучението така добре, както и преподаването в клас.

Подобен подход е предизвикателство към интегритета на преподавателите, които ще бъдат подложени на изпитания както от учениците, така и от училищната среда. Едно от основните изпитания (знам го от собствен опит) е стремежът на студентите да прелъстят преподавателя си по един или друг начин, за да изпробват границите на връзката и надеждността на авторитета. Друго типично предизвикателство е атаката срещу интегритета на учителя - например чрез обезценяване или поставяне под съмнение на ценностите, които той изповядва. Преподавателите следва да бъдат съоръжени с обяснение за този тип взаимоотношения, за да могат да се отнасят към тях не с ужас и отдръпване или с прекомерно въвличане, а да останат във връзка, управлявайки смисъла на случващото се за нуждите на формирането на учениците. Тук ще си позволя да формулирам няколко минимални изисквания към преподавателя, който се нагърбва с трудната задача на формиращото образование:

- Емоционална и социална компетентност - преподавателят трябва да е наясно със собствените си преживявания в различните роли, в които встъпва в процеса на обучението, и да е в състояние да назовава и комуникира тези преживявания. - Капацитет за практикуване на либералното учене като обучителен метод - наместо да предлага готови отговори, преподавателят участва в процеса на търсене на отговорите съвместно със студентите, като задава модел на систематично и дисциплинирано мислене.

- Широка ерудиция в поне една предметна област - преподавателят осигурява достъп на студентите до тази област, като им помага да си изработят индивидуализиран маршрут в изобилието от информация.

- Интердисциплинарна нагласа на ума - преподавателят наред с тясната област на своята специализация трябва да е част от широка академична и професионална общност, която поддържа активен обмен.

- Умения за работа в екип. Това по задание е един от водещите методи на либералното учене. Преподавателят трябва да е в състояние да се включва в работата на студентската група, като едновременно демонстрира и назовава принципите на екипна работа по повод на изпълнение на работната задача.

- Личностен интегритет - необходимо е преподавателят да бъде в състояние да заема позиция по трудни и противоречиви въпроси, като наместо да ги избягва, предизвиква дебат и участва в него. Това предполага, от една страна, ясно ангажиране с ценности чрез тяхното практикуване в конкретни ситуации на етичен избор, а от друга - готовност за изследване и проблематизиране на тези ценности чрез поддържане на етичен дебат.

Отлично си давам сметка, че тези препоръки звучат утопично в контекста на дебата за българското образование, който засега е фиксиран върху сиромашката дилема "как да оцелеем на най-ниска цена". Уви няма как да постигнем успехи на ниска цена. И по-добре да платим цената сега, отколкото да я плащаме в бъдеще с лихвите. Особено когато тези лихви се измерват със съсипани човешки животи.
 
Преподавателят трябва да е в състояние да заема позиция по трудни и противоречиви въпроси, не да ги избягва, а да предизвиква дебат.
84
767
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
84
 Видими 
10 Декември 2004 21:34
"Въобще представяте ли си какъв скандал е красива българка, щастливо примряла в обятията на турчин?"

А бе аз това не само си го представям, но и сам го виждал, но ти Харалане представяш ли си красива туркиниъа щастливо примряла в обятиъата на балгарин?

Редактирано от - bot на 12/12/2004 г/ 20:29:10

10 Декември 2004 21:41
Човек с развита съвест и чисто сърце спазва доброволно етиката.
А моралът е съвкупност от задължителни правила и норми за ония, обрязаните откъм съвест и етична чувствителност.
Винаги е имало малцина избрани и мнозина скопени.
Само дето моралът и страхът от божието или човешко наказание ги е сдържал.
А у нас с комунизъма се обезбожихме, с демукрацията се изпоосвободихме отсекъде и сега нема страх ни от бога, ни от партията, ни от ОФ-то.
А и възпитание нема - щото това било тоталитарен прийом.
И говедата беха пущени на воля у розоватата градина.
10 Декември 2004 21:45
Изключително точни наблюдения Харалане!!! Дано някой те чуе.
10 Декември 2004 21:46
Г-н Александров, Гергана си има либе Никола та от някога и всякога ще се възпява любовта
Иначе добър анализ

10 Декември 2004 21:54
Чудесна статия, пръста в раната.Поздравления за автора. Дебата е важен, но трябва да се действа, а като гледам по медиите и особено по телевизията някои даскали направо свят ми се завива, а и тази феминизация в детските градини, началния и средния курс идеите на автора трудно ще се осъществят. Това трябва да стане първостепенна задача на цялото ни общество и преди всичко в семейството. Сегашните неблагополучия идват главно от там.
10 Декември 2004 22:33
Има много неща, с които не съм съгласен с автора.
*****
"Една популация от морални дебили (хора с осакатени и притъпени сетива) би могла да оцелее и дори блажено да дебелее в режим на тотална зависимост, когато всичко е предначертано от Партията или Вожда и нищо не зависи от отделния човек и неговите избори. "
Моралните дебили не са такива, защото са с притъпени сетива, а защото нямат светогледа, драги г-н Алексадров. А това идва от непознаването на света. Опознавайки заобикалящата ни действителност, ние опознаваме и себе си. Затова на децата им трябват много, много природонаучни знания, след това те сами ще въведат в ред своя емоционален мир....
*****
"Широка ерудиция в поне една предметна област - преподавателят осигурява достъп на студентите до тази област, като им помага да си изработят индивидуализиран маршрут в изобилието от информация.
- Интердисциплинарна нагласа на ума - преподавателят наред с тясната област на своята специализация трябва да е част от широка академична и професионална общност, която поддържа активен обмен".
Отново непознаване на много неща. Горните думи означават нещо друго. Преподавателят трябва да е не само част от широката академична и професионална общност, той трябва да вижда проблемите не само от своята наука, но и във връзка с останалите науки, а не само да обменя писма с други учени. Например да можеш да покажеш на децата как много от обществените явления могат да бъдат обяснени с аналогии с физични, химични или биологични явления. Но това изисква съвсем друга култура. Не тясна хуманитарна, а широка естествена!
10 Декември 2004 22:40
както винаги хари поставя точно проблема
навежда на мисъл , че сегашната дискусия за образование цели използване на проблема за други цели - предизборни, кланови и тем подобни
За да се води продуктивно тази дискусия би трябвало да бъдат раскрити културните предпоставки за сегашното положение в образованието
Културата те е вън от образованието, образованието е в културата.
Така че образованността без културата е образованщина /Солженицин/
ВСИЧКИ предлагани и дискутирани "мерки" в образованието са от образованщина, а не от културата
Хари май се опита да постави нещата на тяхното място, да изведе културата, ценностите и нагласите напред
Ама дано...
10 Декември 2004 22:40
аферим
10 Декември 2004 22:45
Ха сега да видим какво е образование и какво е култура? И кое е базата и кое надстройката - образованието на културата или културата на образованието?
Според мен там е проблемът. Културните хора сами ли се раждат такива или им трябва и образование преди това? Кое е магарето и кое каруцата, за да можем да кажем кое да е опред????
10 Декември 2004 23:15
Магарето с каруцата - ВО
10 Декември 2004 23:36
Пълно съгласие с първата част на статията за моралната слепота на много българи и за ролята на патриархалното и на комунистическото време за нея – това пишем на форума от четири години, за това сме изяли доста виртуален бой. Да, нравствеността не е лукс за богатите, а обществена необходимост са създаване на богатство (и дори за лично оцеляване, както казва авторът, в условията на свободата).
*
Втората част на статията – за либералното образование – е също много интересна и споделям почти всичко. Моята оптимистична хипотеза е малко по-друга – не само училището, но и всекидневието, работното място, медиите, разбира се, на първо място властта, личният пример на лидерите – могат и трябва да проясняват нравствеността на хората, при условие, че е налице “неизкривена” общност с ясни правила на почтеност (справедливост, законност), които се спазват еднообразно.
*
Свидетели сме тук на многогодишен уникален социалнопсихологически експеримент във виртуална среда. Виждаме всеки ден, че “моралните дебили” (по автора на статията) не са много, че порядъчните хора преобладават мощно (а почти всички сме живели повечето си съзнателни години в реалсоца). Нужни са условия, в които порядъчните не се страхуват да се изкажат в най-елементарните нравствени конфликти. Дори патриархалната нравствена яснота може да ни бъде съюзник, доколкото е останала, въпреки неразбирането й на сложната индивидуалност. Такива прости патриархални ценности като “залудо работи, залудо не стой”, “хиляда бода за пара”. Разбира се, либералното образование, уважението към правата на човека, също имат грамадно значение. Браво на автора!
10 Декември 2004 23:40
Много новаторски и интересен анализ, който преобръща с главата надолу българското образование. В момента нашето образование разчита на тоягата, а ни предстой да изминем пътя до американското, където основен стимул е наградата, според дъщеря ми.
Колежка завърши Масачузетския университет, разказва, че там предварително знаеш темата и се подготвяш сама и отиваш да събеседваш, а не като тук да си пасивен наблюдател. Задават ти се текущи домашни, които можеш да изпратиш и по Интернет и те участват в окончателното формиране на оценката от изпита, който най-често е под формата на тест.
А при нас какво толерира се наизустяването на цял учебник и 3г не може да се разбере ще има ли матури или не?
11 Декември 2004 00:02
Виолета, ти като учителка би трябвало да си наясно, че образователната система е силно инертна и революционните преобразования не винаги водят право до целта. За да видиш резултата от едно или друго действие са ти необходими поне 10-20 години и чак след това да вземеш корекционното решение.
Не е вярно, че у нас се толерира наизустяването на учебника. Това може да е вярно за литераторите, но за математиката и физика това е неприложимо.
Има учители, които не държат на формата, а на мисленето на ученика. Вярно е, че не са много, а пък и за какво останалите да си дават зора? За бъде интересно обучението, учителят трябва да търси много източници, да чете непрекъснато. Но преди всичко трябва да бъде нахранен, да бъдат нахранени децата му. И затова гой гледа да си намери допълнителна работа, а децата са му сетна грижа. При 250 лв. заплата какво да искаш от него? Ако му плащаше по 1000 лв. можеш да го гониш за щяло и нещяло. Освен това откъде пари за интернет, за библиотеки, за курсове, за компютри? Ами материална база - карти, скелети, диапозитиви, диапроектори, лабораторни упражнения, микроскопи, демонстрационни прибори? Ами поддръжката им? Знаете ли колко струват тези неща. Ние някак си ги имаме за даденост, ама те си искат много, много пари. Затова учителите го карат по най-лесния начин - тестчета, контролни, зубрене...
Пак казвам, преди да дойде културата, трябва да събереш много, много багаж... А той идва със знанията. Умението да мислиш не идва от само себе си. То е плод на много натрупани знания. Мисленето е процес на осъзнаване на връзките между обектите на света и обществото. Затова децата първо трябва да напълнят казанчето...
11 Декември 2004 00:06
Виолета, ти като учителка би трябвало да си наясно, че образователната система е силно инертна и революционните преобразования не винаги водят право до целта. За да видиш резултата от едно или друго действие са ти необходими поне 10-20 години и чак след това да вземеш корекционното решение.
Не е вярно, че у нас се толерира наизустяването на учебника. Това може да е вярно за литераторите, но за математиката и физика това е неприложимо.
Има учители, които не държат на формата, а на мисленето на ученика. Вярно е, че не са много, а пък и за какво останалите да си дават зора? За бъде интересно обучението, учителят трябва да търси много източници, да чете непрекъснато. Но преди всичко трябва да бъде нахранен, да бъдат нахранени децата му. И затова той гледа да си намери допълнителна работа, а децата са му сетна грижа. При 250 лв. заплата какво да искаш от него? Ако му се плащаше по 1000 лв. можеш да го гониш за щяло и нещяло. Освен това откъде пари за интернет, за библиотеки, за курсове, за компютри? Ами материална база - карти, скелети, диапозитиви, диапроектори, лабораторни упражнения, микроскопи, демонстрационни прибори? Ами поддръжката им? Знаете ли колко струват тези неща. Ние някак си ги имаме за даденост, ама те си искат много, много пари. Затова учителите го карат по най-лесния начин - тестчета, контролни, зубрене...
Пак казвам, преди да дойде културата, трябва да събереш много, много багаж... А той идва със знанията. Умението да мислиш не идва от само себе си. То е плод на много натрупани знания. Мисленето е процес на осъзнаване на връзките между обектите на света и обществото. Затова децата първо трябва да напълнят казанчето...
11 Декември 2004 00:10
пфу... това чудо ми го пуснало два пъти... извинивам се...
11 Декември 2004 00:41
Препоръките на Александров изглеждат преведени от английски. Той изпуска основният дефект на нашето възпитание и образование - липсата на нов морал, който да замени комунистическия. Такъв морал може да бъде само този, който е характерен за нашия народ и който е свързан с традиционните ценности - християнския. Щом не се въвежда изучаване на тези ценности и този морал, явно управниците - повечето масони - у нас нямат интерес да израстне поколение от нормални граждани и нравствени личности. На тях им трябва хаос и дебили.
11 Декември 2004 01:07
Ама е и речено да не се дават бисери на свине....
11 Декември 2004 01:18
Съгласен с автора почтивъв всичко. Дреболиите си няма да описвам
Архичовекът па да не е Свежарков случайно едва ли не
11 Декември 2004 01:32
тука бая дебили има, гледам здраво са писали, па не видим никаков морал у целата работа. дебило си е дебил, и су педесе да се кръсти. нали фичле
11 Декември 2004 01:36
Архиман, донякъде и аз това казах, макар срамежливо. Но изграждането на почтеност у хората (не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай родителите си) може да става не само чрез религиозно възпитание, което в една демократична страна е и личен въпрос на родителите, а не на държавна политика. Знаете, че съм против конституционния статус на православието като “традиционно изповедание”. Разбира се, църквата (църквите по-точно) трябва да работи заедно (успоредно) с държавата за духовно възпитание. Но не бива да се отъждествява почтеността изключително с религията, още по-малко с християнството или православието в частност. БПЦ обаче не прави засега нищо подобно, както сме се съгласявали. И вината е и у нея най-вече. Надявам се, че ме разбирате правилно – имаме едни и същи цели.
11 Декември 2004 03:56
Нека да се впиша в списъка на дебилите и да питам автора, ако има дъщеря и я види в обятията на манго от катуна, дали ще си спомни за статията.......
Лесно е да теоретизираш и да даваш напътствия. Трудно е да го реализираш на практика. Тъй, че - празни моабети с мирис на хонорари.....
11 Декември 2004 04:54
Абе я се осъзнайте - сериозно ли смятате че морал може да се преподава?! Моралът се предава изключително по метода на подражанието - ако има на кого и за какво да се подражава. "Възпитаването" на морално поколение изисква педагози - учители - да стават най-достойните и уважавани представители на обществото. Това може да го е имало преди стотина години, но сега е точно обратното, с много малко изключения
11 Декември 2004 07:41
Е, най-напред примера се дава в семейството, на улицата, а и по телевизията. Вчера американския посланик изнесе показно, надявам се речта му да излезе цялата във вестниците на български. Такава е работата на лидерите - родители, батковци, учители, командири, шефове, политици.
11 Декември 2004 08:20
Чудесно попадение на "Сега" в лицето на г-н Харалан Александров. Предполагам, че е от нашия факултет - ФФ на СУ.
*

Тази морална интуиция ни кара да се възмущаваме и гневим, когато някой нарушава правилата, пак тя ни кара да се срамуваме и да чувстваме вина, когато самите ние ги нарушаваме или постъпваме несправедливо.

Мисля, че огромното мнозинство от хората притежават нравствена интуиция, но поради една или друга причина (завист, полтическа ненавист, противоестествено наслаждение от болката на другия) не желаят да я прилагат в реалния живот. Често, обаче, я практикуват, в измисления си свят пред телевизора (ронят сълзи за поредната Изаура) или по отношение на всяка живинка различна от...хората. Кое е онова, което кара мнозинството българи да са несправедливи спрямо себеподобните си, въпреки реалното осъзнаване на този факт? Дали само комунистическото наследство и неправилното образование?
*
Като чета размишленията му за моралните сетива и си мисля дали пък няма многогодишен опит с форума на Сега?

Съвременна България е нагледен пример за безпътицата на аморалната популация. Пренаселена с хора, които сякаш са оперирани от морални сетива (злоупотребяват с властта, когато я имат, без да преживяват етичен конфликт, и сякаш не забелязват как други злоупотребяват с нея, докато не се окажат директни жертви) - тази популация вопие за здрава ръка, която да я избави от самата нея, като я постави отново в режим на безотговорна зависимост.

Архиман по-горе твърди, че православието било лечение за моралната безпътица. Нека си припомним какво е казал Волтер по този повод - "защо ми е Бог? Защото не желая един ден да бъда заклан от прислужника си." Образованите просветители наистина ограничават ролята на религията до пътеводител за "нищите духом". Българският Ботев напълно споделя тази мисъл, дори отива отвъд нея - "рояк скотове" (за поповете). Лично аз се придържам към идеята, че църквата има особено място в живота на бедните, отчаяните, обезправените. За това повече от 4 години пиша, че българската православна църква не поема своите основни обязаности - духовната и материална подкрепа на най-нуждаещите се в обществото. Не свещоливници, не попове над 100 кг лично тегло, не убийства помежду им, не изгонване на свестните и обичани пастори, а смирение, състрадание и реална помощ за нуждаещите се. За половин век православната църква се разучи да бъде себе си.
*

Какво ще стане
с патриотизма,

националната кауза и българския етнически модел, които повеляват да мразиш друговереца и да страдаш, плачейки безутешно в харема? И най-вече да се подчиняваш на диктата на овластените "свои". Въобще представяте ли си какъв скандал е красива българка, щастливо примряла в обятията на турчин? Каква катастрофа за патриархалната власт!

Поезията, романтизмът и патриотизмът често нямат общо с действителността, г-н Алекснадров. Те възпитават, но не претендират за историческа достоверност. Ето сега аз ще кажа, че според мен много от белоногите тогавашни девойки съвсем естествено са падали в обятията на красивите паши, и ще видите какъв вой ще има след този ми постинг (а може и да няма, нали уж правила, туй-онуй, най-стене дълго чаканата "морална интуиция" ). От една страна, те не са били почерняни в очите на обществото, имали са съответното социално положение - поредеа жена на пашата Х. От друга страна, образът на турчина като единствено зъл, убиец и изнасилвач е необходим образ на българскто Възраждане. Нека сме точни - Възраждане без конкретен враг не може да се осъществи. Врагът е бил необходим, без него днес нямаше да я има България. И не на последно място, нека не забравяме, че турският паша от "Извора на белоногата" по онова време не е бил враг, а обикновен големец (при това хубавец) от Османската империя, в която българи, турци, сърби, гърци са живели...заедно. За добро или за зло - цели 5 века.
*
Какво е лечението на аморалността според г-н Александров?

Моята оптимистична хипотеза е, че неблагоприятното съотношение между зрели индивиди и морални дебили може да бъде променено и със средствата на образованието. За тази цел обаче е необходимо либерално образование, а тъкмо с него нямаме опит.

Предполагам, че авторът осъзнава, че либерално образование означава не непременно съгласие с казаното от учителя. Напротив, предполага всекидневно предизвикателство към неговия авторитет. Означава диалог и редовна двустранна комуникация. Има ли в България такива кадри? Предполагам, че разбирате колко български учители ще бъдат надговорени и надмислени от умните си ученици.

11 Декември 2004 08:32
Трябва да разграничаваме "либерално образование" като "възпитание на либерални ценности" и като "либерално отношение с учениците". Първото трябва да започва от най-ранно детство, в семейството. Второто трябва има място най-вече в университета и най-много в горните гимназиални класове, а в началното училище и прогимназията има повече място "консервативното" образование, с установени прости ценности и авторитети, с възпитание на чувство за "свещеното".
11 Декември 2004 08:57
Много добри анализи, съпоставки, обобщения и предложения.
Заслужавали са си труда да се направят, както и да се прочетат внимателно.
11 Декември 2004 09:02
Г-н Су 38 и кое е базата и надстройката във Вашия постинг, вероятно су е базата, а надстройката 38. А ако говорим сериозно що ми се чини, че Вие сте даскал от онова време на трупане на знания без всякаква практическа приложимост. Образованието, куртурата и интелигентноста, е не само да знаеш, но и можеш, да разбираш и от там да вземаш правилни решения във всяка житейска ситуация, останалото е дебилщина сиреч потребителска първосигналност.
11 Декември 2004 10:25
Различни етапи на развитие на едно общество изискват различен характер на това общество-колективистичния или етастичния модел и неговата противоположност индивидуалистичния модел са двете крайности. Нито единия нито другия могат да съществуват в своя чист вид. Всяка обществена организация е съставена от двете същности, но в различна пропорция. Това единството и противоречието, което съществува между цялото и частите.
Има случаи, когато е нужен колективистичния модел, т.е., обществото да се събере като юмрук, за да посрещне трудностите- войни, революции и т.н.
Така, след Втората световна война даже в Западна Европа, която трябваше да превъмогне разрухата от войната социалистическите идеи взеха привес, понеже те даваха предимство на етатисичния подход.
Обратно, когато обществото се нормализира вече започва да се дава предимство на индивидуалисткия подход.
Криза в обществото настъпва, когато дадения модел стане тесен за дадения етап на развитие на обществото. Това наблюдавахме в Източна Европа след 80-те години. Докато до 80-те години колективистичния модел беше успешен, даже редица западни анализатори предричаха, че през 90-те Източна Европа ще настигне и задмине Западна, то през 80-те се почуства нуждата от смяна на модела.
Въпросът беше с какъв модел той да се замени. Т. е. в какви да са новите пропорции на етатичния и индивидуалистичния модел. Страни като Китай, Виетнам избраха правилните пропорции, докато страните в Източна Европа, особенно България, залегнаха, по принципа на махалото, на крайно индивидуалистичния подход, което доведе до нразграбване на държавата и до мизерията, която наблюдаваме у нас.
11 Декември 2004 10:41
В крайна сметка писаното от Александров остава в границите на утопичното пожелание. Радикалната промяна на нашето образование е свързана преди всичко с положителна еволюция в нашата народопсихология (но през последния половин век се наблюдава пълен регрес), с промяна на материалното състояние на образованието, на състава и подготовката на учителството и пр. Докато ние сме живи, тази утопия няма да стане реалност.
11 Декември 2004 10:43
Mилчо, ами точно това и аз казвам. Не може да има култура без образование. Пък и никой не може да каже, кога ще ти потрябват знания. Далеч съм от мисълта за трупане на факти. Знанието е друго нещо, то е система от основни принципи и връзките между тях, това исках да кажа. Много хора отъждествяват учението с трупането на факти. Голяма част от учителите правят така. На нас обаче ни липсват познания и разбиране за света, който ни заобикаля, защото не сме научили основни неща - напр. защо свети огънят и кога той може да бъде полезен и кога вреден, и какво да бъде нашето поведение в тези случаи.
Моралът е хубаво нещо, но когато ти липсва познание за света, ти приемаш всичко за чиста монета. Единствено рационално мислещият човек подлага нещата на критика. Но за да подлагаш на критика ти трябва и още нещи, нали?
11 Декември 2004 10:53
Изцяло несъгласен със статията.
1. Авторът докрай не може да определи той какви ценности защитава - матиарилистични или духовни. Въпросът "Кой е създателят - Бог или маймуната" е ключов за възпитанието на децата, но в статията старателно е избягван.
2. Патриархално общество е съществувало навсякъде (не само по тези земи). А и във всяко общество се толерират културно такива хора, които се вписват в обществото, другите са ГУБЕЩИ! Тъй като повечето хора искат да успеят в обществото в което живеят, то те се приспособяват, т.е. тази теза за "производството на невежи, нечувствителни и т.н." хора определено е МАНИПУЛАТИВНА.
3. Използвани са манипулативно народни легенди и предания. Гергана (от "Извора на белоногата" си има любим, така че за никакво "последване на порив на сърцето" не може да става дума.
4. Авторът явно бърка "национална държава" с "комунизъм". За негово сведение - национална държава има много преди комунизма да бил въобще формулиран - даже и на пещерно ниво.
5. Двойните стандарти са характерни за всяко общество. Ако направим един кратък преглед на римската, гръцката, китайската и т.н. истории ще видим че винаги "ние сме добрите, другите са варвари и са лошите.". Двойни стандарти има и в момента, даже в т.нар. "развити общества".
6. Липсата на морал (но не и афеширането на този факт) винаги е подпомагал издигането на индивидите на ръководни длъжности в обществото. В България това просто се афишира.
7. Безспорно обществото се променя, следователно трябва да се променя и образованието. Но авторът налага своята теза (т.е. един от съществуващите модели на образование) безапелативно, като Божия истина, без да направи едно елементарно сравнение между неговия модел и сега съществуващия. Според мен неговия просто не би издържал (при средното образование).
11 Декември 2004 11:02
То образованието в България стана като футбола- всеки разбира от него. И като футбола, така и образованието ще крета някъде по последните места на класациите.
Смятате ли че е нормално един ученик да има право на 15 неизвинени (ще рече допуснати без причина) отсъствия?
Нормално ли е един лигльо да прави каквото си иска в час и учителя и всички останали да са длъжни да го траят?
Нормално ли е едно 14 годишно хлапе да живее само в България, а родителите му да са на гурбет в ЮАР?
Нормално ли е дискотеките да започват в 24 часа и да са пълни с 13-14 годишни?
Нормално ли е да преподаваш информатика с компютри направени преди 20 години?
Колкото до изворът на белоногата - странни са тези размисли на автора! За да има драма трябва да има противопоставяне. Затова и няма песни за варенето на боб примерно! Или може би за да няма такива песни отново е виновно възпитанието на българите!
11 Декември 2004 12:01
Скъпи Хари, аз дълбоко те уважавам, защото имаш ум да разсъдиш. Макар и твърде млад и житейски неопитен, ти правиш доста сполучливи опити да превъплътиш високите достижения на способностите си за анализ. Но умът, Хари, и възможностите за реализация на неговите абракадабри са неща крайно несъвместими. Историята е отворена книга именно за това. Какъв социален антрополог си, ако не се поучаваш от нея и не се заслушваш в шепота й? Какво показва човешкият опит - че човек не се ползва от опита си. За какъв човешки опит говорим тогава, Хари? И разсъжденията в твоята статия не се ползват от ресурсите на преживяното от човечеството. Един път се отричаш от груповия процес в лицето на Патриархата, после го употребяваш в учебния процес като водещ модел. В крайна сметка прозира свидетелството, което вече е истинно, че човекът е със стадни инстинкти, или да не звучи толкоз животински - с групови такива. Как да се развива тогава либерално? Как всеки да култивира у себе си нагласата да бъде лидер, поощравяна от учителя? Да, не бива да се потиска това у хора, които имат априори подобен талатнт. Но това не бива да бъде превръщано в абсолютизирана доктрина, защото и куцо и сакато ще развие подобни комплекси за израстване, без да съчетава в себе си фундамента за благоприятното им развитие. Има разлика, нали, между това, да не потискаш лидерството и това - да го пощряваш у всеки един? Тази тънка разлика е невидима и твърде хлъзгаво е, когато се разгърне дискусия по проблема. Човекът няма усещане за ширината на пътя, по който се движи. За да си послужа и аз с белонога метафора, само ще спомена, че това е като да се движиш по път без маркировка и банкет в безлунна нощ, когато виждаш само светещото табло на колата си. После, не може да се изисква от един обикновен учител да бъде с академична осанка. Това е обикновен човек, работещ за 200 лева, каращ стар "Трабант" и живеещ на изключено парно, без кой знае какви научни възможности и философски нагласи. Не може да изискваме от него да бъде Диоген и да търси у ученика човека със свещ в ръка и да рови под чина му за порнографски материали, четени в час. Съгласи се, Хари. Какво остава тогава? Остава семейството!!! Ако то не предава традициите от поколение на поколение, всяко следващо се лута да търси маркировката на пътя. Дори Лао Дзъ би се затруднил. Какво е това, ако не основен елемент на патриархалност? Основен проблем и на Църквата е отсвирването на свещеното предание. Правя съвсем малък паралел, но той е съществен и показва глобалното отстъпление от изучаването и позоваването на човешкия опит. Глобалният напън към либерализъм е едно глобално отстъпление от светоусещането на човека. Това е нова формула, Ню ейдж и т.н. Тя не е позната, не е опитана, как може да говорим изобщо за нейните предимства? Може ли да считаме, че през дългите си години на съществуване човечеството е било лишено от емоция и любов? Ами откъде е съкровищницата на човешката мъдрост и човекопознание? Може би тепърва ще ги сътворим? Най-важните личности в българското село - олицетворение на Патриархата, са били даскалът и попът. Така ли е днес, когато трошим оковите на подобно закостеняло развитие? Свободата не е за всеки, Хари. Тя е за този, който ще води групата. Така е и в природата на животинския свят. Нужен е и лидер, нужна е и група. В противен случай всеки е свободен да прави каквото си иска и както му диктуват умът и моралът, необременени от групови наслоения, и не бива да бъде съден за това. За какво е твоят плач Еремиев тогава? Затова естествено е да се издигне груповият интерес над този на отделния индивид. Защото - в противен случай, вместо на общия интерес, ставаш подвластен единствено на себе си. Може би разбираш от техника, може би не, но трудно се запояват дърво и метал. От статията лъха на подобна техническа софистика и схоластика - и дървото хубаво, и металът добър, ама спойката е само една много добре списана статия. Но днес е времето на пишещите алхимици.
11 Декември 2004 12:12
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си
без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено....
11 Декември 2004 12:44
Хари винаги си е бил теоретик, при това винаги казва 2 думи с 200 изречения, а не 200 изречения с 2 думи. Ама както и да е.
Експерименти с образованието ни винаги са се правили и явно няма да спрат:
- сендовската система;
- поставянето на оценки от 4 клас, после от първи, сега от 2-ри;
- начално образование до 3 кл, сега до 4-ти;
- средно образование до 11 кл., сега до 12.
- висше обр. за 5 г., сега висше като колеж, като бакалавър, като магистър;
И това се прави непрекъснато през годините. За да се направи реформа трябва да има нещо, което да се промени. А образованието ни го превърнаха в неустойчива система и няма как се промени нещо, което се променя непрекъснато.
11 Декември 2004 13:03
Нямам нерви да пиша и да правя препратки, за да се аргументирам. Не му прави чест.
11 Декември 2004 16:31
Доста несвързани писания, непознаване на проблемите, за които пише и той дава дан на модерното от доста време задължително оплюване на социализма (както по-рано вероятно е оплювал империализма), нищо, че това, което пише просто не е вярно. Доста изкуствено смесване на темата за образованието и едни идеи, свят да ти се завие. Горе-долу изглежда така: по-добре тъп и либерално образован, отколкото образован по сегашната система. Естествено, че има много да се желае по отношение на образованието в България, но това, което предлага автора е си е чиста утопия, а при евентуално приложение в неговия вариант ще се върнем много години назад.
Не знам защо автора счита, че са го държали невеж, може би съди по собствените си знания и възможности, но това, че той е такъв не значи, че останалите също са били "държани невежи". Много е лесно да се говори от съвременна позиция за неща от преди 100-200-500 години, говориш си по принцип и изобщо не е нужно да разбираш, че света не стои на едно място и тогава нещата са били ама съвсем, съвсем други.
11 Декември 2004 16:49
Авторът има много добри мисли, но е като цяло объркан.
Моралната дебилщина идва от момента, от който човекът си въобрази, че е над Бога, или че може да говори изцяло от негово име. Едното е атеистичен ултралиберализъм, другото е теистичен фанатизъм.

Моралната дебилщина у модерните общества е поради безконтролния атеизъм.

Не може да се говори за свобода, преди да се говори за отговорност и дълг.
Поставянето единствено на личностните права и свободи е изцяло грешно.
Това е атомизиране на човека и път към асоциалното му поведение.

Патриархалността не е това, което пречи на съвремието, а още по-малко на българина.
Това, което пречи е маймуноподобното сляпо копиране на всякакви непроверени социални експерименти от бързащаат модерност.

Не може да се отрича като вредна една система, която ни е запазила като етнос и нация. По-добре авторът да каже, че не се чувства българин и че иска всички да са една безлична маса, където всеки индивид в съотвтствие с нормите а новия морал на либерализма и необрменен от каквито и да било групови или патриархални норми ще се разплуе в един общ генетичен и културен океан на холувудска перверзия.
11 Декември 2004 17:26
Браво!
(на Tim, разбира се)
11 Декември 2004 17:31
Изказването на Тим е на равнище "Криворазбраната цивилизация" (май на Д. Войников?) и не помага на тезата за необходимия "консерватизъм" в отношението към учениците в по-долните класове.
11 Декември 2004 17:42
С двоен стандарт действа и самият автор. И цялата дандания е да се защити още веднъж “сам си, други няма”, т.е. другите вълци ги яли ако ти пречат. Добре известна теза и тук, във форума. Но сега погледната така по-“академично”. Това обаче не помага като се вгледаш – още в началото става ясно, че това е излияние на собствено верую. Което си е “съгласните с мен – зрели интелигентни индивиди, несъгласните – морални дебили”, а като вяра – единствения истински Бог Индивидуализъм!
И аз изпитвам същото като hamer и затова спирам. Само ще допълня, че след като прочетох статията във вестника направих едно списъче с псевдоними и тогава отворих форума. Списъка беше на кого ще се хареса авторът. Не съм сбъркал, даже първите прякори се оказаха почти в същия ред и във форума...
11 Декември 2004 17:52
"Всъщност дете на света можеш да бъдеш само ако си дете някому. Който не е от някъде, той е от никъде. Българите могат да станат деца на Европа и света само ако са преизпълнени с българското. Иначе ще са безсъдържателни, безинтересни за света."
Тончо Жечев
11 Декември 2004 19:06
Мнението ми е, че г-н Харалан Александров успя да "провокира" в добрия смисъл на думата един диалог във форума, по редица актуални проблеми, включително и за проявите на агресия в млада възраст. От това, което прочетох във форума виждам, че мненията се разделят на две – първата половина одобряват написаното, а втората половина/условно казано/ го критикуват. Но си помислете само върху този факт – този, който проявява агресия спрямо своите връстници още от млада възраст, и по-късно, в зряла възраст ще има същото поведение. Нима не сме свидетели на такива прояви. Агресията може да се проявава в безброй много разновидности. Нима не е агресия с висока обществена значимост на онези, които са новозабогатяли и се чудят в буквалния смисъл как да онанират с мозъка си. За да показват на другите, че те са под тях и едва ли не са нищожества. Нима не е агресия в национален мащаб с неизвестен извършител всичко онова, което се изразява с няколко цифри за приватизацията в периода 1997-2001 г. Ако всичките тези над 20 милиарда лева бяха внесени в пенсионния фонд, то
България щеше да е в състояние да премине от сегашната разходо-покривна към капитало-покривна система за пенсионно осигуряване.
С някои разсъждения от социално-битово естество на г-н Хараланов не мога да се съглася. Разбира се, хубава Яна не е дадена на турска вяра. В онези времена нещата съвсем не са стояли върху основата на свободния избор на българката. Не е имало национална независимост, която формира етнически модел, включващ правата и свободите. Включително и правото на определено изповедание.
Има и някои примери на човешко поведение, което винаги ще си остава на чисто битово ниво, без това непременно да е свързано с нещо друго. Коцкари и „таковачи”, „кучки” и проститутки винаги е имало и ще има. Дали това ще бъде турчин, арабин, българин, рускиня, туркиня, българка не е непременно най-важно. И коцкара, и „таковача”, и „кучката”, и проститутката не се ръководят от някакви възвишени нравствени добродетели. „Кучката” си е „кучка”, защото обслужва по свое желание българи, турци, араби и пр. Но същото не може да се твърди за българската девойка, която преди повече от две столетия е захлупила тавата с баклавата върху главата на турчина. Турчинът в този случай е бил определено коцкар. Затова е поискал от българската девойка да му поднесе гола баклавата. В харема това е нещо, което той може да си го позволи винаги. Но дали е така в света, където се зачитат равноправието на мъга и жената? С произтичащите от това добри и не-чак толкова добри наща от живота.

11 Декември 2004 19:25
Колегата Александров е написал много хубав текст, а още по-хубаво и на моменти дори забавно е интервюто му днес в "Капитал".
Нели, Фичо, здравейте,
Виждам, че Нели пита дали Хари не е от нашия факултет. Не, не е.
Той е доцент по социална антропология и преподава в НБУ .
Доколкото си спомням, няколко години е живял като истински антрополог на "терен" с помаците в някакво затънтено село, далеч от суетата и истериите на първите години на прехода.
Хари пише и говори много хубаво. Имаше преди две години едно голямо интервю с него в "Култура" на тема "Живот в култура на заучена безпомощност". Общо взето, тази теза за необходимостта от artes liberales и за поведенческо-манталитетно-етико-психологи ческите следствия от различен тип образование я развива от доста време и слава Богу, че го прави той.
Хари говори много спокойно, има много хубав тенор-баритонов тембър и въздейства на слушателите и на зрителите си, когато се явява по електронните медии.
Тука напоследък много се говори и пише уж за образованието, но от най-често представящите се публични лица само Хари говори наистина за образованието. На повечето от останалите все повече им личи, че предизборно манкират и плещят едни големи общи празни приказки... Ама, хайде, да спра дотук, че да не си развалям настроението в съботната вечер.

До скоро!
11 Декември 2004 21:25
Една размишляваща,
Не забравяй, че титлата доцент не прави човека човек.
Все пак форума няма за цел да дава препоръки по КТ и Закона за научните
степени и научните звания. В противен случай написаното от теб ще звучи като написаното в Монолога на Ани - от филма "Завръщане от Рим"
Монолог на Ани
"Не обичам аз доценти, и тем подобни менти.
Обичам аз ездачи и истински е.а.и."
11 Декември 2004 22:27
Здравей, Една размишляваща. Ако Хари Александров не е преподавател във ФФ надявам се поне да е имал честа да е завършил нашия факултет. Ако имаш сайтове за други негови статии може ли да ги пуснеш?
*
Това за живота сред помаци за няколко години, като вид полево изследване, ми се срува много интиргуващо. Изпитвам непреодолима любознателност към подобни групи хора. Наскоро се запознах с една бесарабска българка родена около Одеса, която ме порази с невероятния си български. В началото разговора ни започна на руски, но след минута, като ми звънна мобилния и размених няколко изречения с щерка ми, тя ме попита - вие български ли говорите? Руският й е великолепен, българският също (само в определени словосъчетания можеш да обърнеш внимание на няколко руско звучащи звука), а английския й е с нашенски, а не руски акцент. Шедьовър, искрено ме зарадва.
*
Г- Попов, не разбрах какво точно ви засегна в диалога ни с една Размишляваща? Авторът на статията е очевидно учен и очевидно с преподавателска титла. Какво нередно виждате тази титла да бъде спомената в логиката на разговора?
*
Една Размишляваща, наистина ми е приятно да чета статии като горните. Лично аз, на мястото на г-н Александров, бих разделила тази статия поне на две. От една страна, философско-антропологичеслите му възгледи, а от друга страна, педагогическо-преподавателските му размишления. От това щяхме да спечелим и ние, читателите.
11 Декември 2004 22:56
Пак по личности не по проблема
проблема е екзистенциален - морала не може да бъде наложен днес
като образец
за да е морален човекът не може да действа по образец няма такива ситуации които биха оправдали това действие всички са уникални
морала е избор на дължимото когато то не е очевидно, когато влиза в конфликт с очевидното, когато е трудно
културата не е пляски народов мира - това е духовното условие за сравнение и избор Където няма културна възможност моралът се изражда в диктатура на здравия смисъл, на иерархия на ценностите налагани без съмнение върху всичко
Образованието без културния контекст, без сриващото всяко самодоволство сравнине е образованщина Най страшна е образованщината налагаща един единствен морал...дори и този на либерализма

пиша на малката клавиатура и имам проблеми със шрифта вери сори за синтаксиса и морфологията

Редактирано от - Минавам от тук на 11/12/2004 г/ 23:02:04

11 Декември 2004 22:57
нищо, важното е семиотиката да е на ниво
11 Декември 2004 23:00
Да бе ..в сантиметри и за миналия ден
11 Декември 2004 23:06
Хамър, Графе
Ако се прочете внимателно, манипулацийка. А пък да те хвалят манхатънски гувиеда, скръбно е.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД