:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,492,550
Активни 112
Страници 18,697
За един ден 1,302,066
7

Още шпионски истории от времето на комунизма

Спешно осигурен осеменителен материал спасява говедовъдството ни, а химична формула, написана на ресторантска салфетка, прави страната ни производител на РVC-дограми
Снимки: Архив



Вече покойният полк. Стефан Събев от Бургас 37 години е бил външен разузнавач, участвал е в много акции в чужбина, с които е помогнал на държавата ни да се развива, постредством така наречения икономически шпионаж. Изразявал се е главно в кражби на чуждестранни технологични разработки, което между впрочем е практика на почти всички страни в света със собствено разузнаване.

Стефан Събев е бил високообразован човек, завършил е последователно физика и математика в СУ, висше военно-артилерийско училище, външна търговия, след което и Школата за разузнавачи в Москва. Владеел е френски, руски, турски, немски, а само говоримо и още три езика.

Основните си мисии Събев е изпълнявал под прикритието на дипломатическа служба в представителствата ни по света. До 1990 година Събев е бил началник на отдела за научно-техническо разузнаване в МВР. Малко преди да си замине от този свят, може би предчувствайки края си, полк. Събев събра журналисти, за да им разкаже за някои от най-големите удари на разведката ни. Две от тях публикувахме миналата събота. Днес предлагаме на вниманието на читателите и останалите три от общо петте разработки, които Стефан Събев разкри пред журналисти.

--------

Немско семе за родните ни крави



Селекционерите в родното ни животновъдство започват да изпращат в края на 70-те години тревожни сигнали до партийното ръководство - за да поддържаме нивото на млеконадоя и качественото месо, ни е нужен разплод от добри породи. Селскостопанската ни академия признава, че е затруднена да се справи и трябва да се внесе семе отвън. В онези времена, щом научните ни работници вдигнат ръце, задачата се свежда за изпълнение на научно-техническото звено във външната ни разведка. "Признавам, бяхме изпечени крадци, но крадяхме не за себе си, а за държавата. В соцлагера само поляците получаваха процент от свършеното. При нас можеха да те разжалват и затрият завинаги, ако се усъмнят, че въртиш далавера зад гърба на България.

В ГФР имах агент, който можеше да изнесе сперма от хубавите бикове. Задачата, колкото и комично да звучи, никак не беше проста, тъй като транспортирането на семето е свързано с поддържане на критично ниски температури с течен азот. Един гюм струваше 40 000 DM на територията на самата Германия.

Аз и още един наш агент се представихме за местни животновъди. Проблемът беше, че ако пак официално решим да го изнесем зад границите на Германия, трябва да платим мито 600 000 DM. За да спестим втората сума, решихме да прекараме семето като дипломатическа пратка. Опаковахме гюма в огромен куфар и го качихме на самолета. Малко преди да кацне в София обаче получавам шифрограма от придружителя на пратката, че азотът е свършил и има опасност спермата да се вкисне. Не е за разправяне как вкарахме линейка на пистата и каква димна завеса направихме, за да потопим целия куфар в азот и да го закараме, където му беше мястото. Изкарахме акъла на пътниците, на милицията и на всички възможни спецслужби в столицата".



ГФР ни внедри PVC-дограми, без да подозира



"Мина достатъчно време и вече мога да разкажа, че откраднахме технологията за изработката на PVC-дограми по най-елементарния начин. До 1980 година тръбопроводите от PVC у нас се използваха само в промишлеността, тъй като съдържаха силноканцерогенна съставка. В бита продължаваше приложението на железни тръби. В лабораторията ни в Златна Панега работеше екип от най-добрите ни химици, които дълго време правеха неуспешни опити да добият безопасна пластмаса. По това време безвредното производство беше познато само в развитите капиталистически държави и да се внесе рецептурата оттам легално беше немислимо - никой не ни я продаваше.

Ние набелязахме човек от една немска фирма. Бяхме го проучили и знаехме, че познава доста добре процеса на добива. Отправихме му официална покана да посети Плевенския химически завод за обмяна на опит. Още първата вечер немският инженер беше порядъчно почерпан с марков алкохол от домакините. От дума на дума разговорът стигна до PVC-производството и германецът с удоволствие написа на салфетката няколко химични реакции. Той беше толкова замаян от алкохола, че даже възкликна: Това е много просто, имате ли още въпроси? След като всичко ни се изясни, го пратихме по живо по здраво да си ходи в Германия.

Химичният процес обаче нещо зацикли. Липсваше информация в кой момент и при каква температура се подава един от компонентите. Налагаше се да правим нова обмяна на опит. Германецът естествено пак беше напит, както трябва, и всичко си каза. Само седмица след като си замина отново, България стана първата социалистическа страна, която пусна масово производство на PVC-тръби. Започнахме да изнасяме и в чужбина".



Руски неволи в Мароко



"Бях навършил вече години за пенсия и през 1985 година ме пратиха в Мароко. Тогава имаше такава практика - ветераните в службата да бъдат награждавани с мисии в спокойни държави, където да работят, почивайки си. Бях назначен в нашата дипломатическа мисия на мнима длъжност, а на практика трябваше да ръководя разузнавачите в тази страна.

Мароко не беше сред приоритетите ни. По това време вниманието основно бе насочено към САЩ и Китай. Тях приемахме за най-сериозната заплаха за политическия паритет. В Мароко най-сетне реших да си отдъхна. По това време правеше впечатление, че представителствата на СССР и САЩ в Рабат и Казабланка непрекъснато увеличаваха състава си. Явно беше, че двата гиганта приемат геостратегическото място на тази малка африканска страна доста насериозно. Само няколко месеца след пристигането ми там получих молба от съветския резидент за среща. Той разполагаше с 36 агенти в Мароко, но никой не можел да се справи с бъдещото предназначение на един странен строеж. Володя (името на руския резидент - б. а.) беше силно обезпокоен, притискали го от Москва за информация, до която той не можеше да се добере. Помоли ме за съдействие - ако имам свои хора, да проуча що за обект е въпросният строеж. Трябваха ми няколко часа, за да му помогна. Сред агентурата разполагах с едно мароканско семейство - интелигентни млади хора, които имаха контакти във военното командване. Информираха ме, че обектът е американски, трябвало да се пусне в експлоатация в кратък срок. Щял да представлява складова база за горива на американската армия. Те планирали да го използват при предстоящи продължителни бойни действия в региона. Информацията, за какво се готвят тогавашните ни врагове, беше от изключителна важност за СССР, както и за мира в света като цяло. Помня, че Володя след това го повишиха."



Последни часове в Париж



Последният престой на Събев във френската столица под дипломатическо прикритие е в средата на осемдесетте. Френското разузнаване успява да го разконспирира след една от акциите му. "Усещах, че е въпрос на дни да ме разкрият и че зрее международен скандал. Започнах да подготвям почвата за изтегляне в родината. Този път не успях. Изпревариха ме. Получих семейна покана за вечеря в парижки ресторант. На масата освен домакина - един френски агент, заварих и хора, които е по-добре никога да не срещаш. Вечеря нямаше. Казаха ми, че знаят какво е същинското ми занятие и, ако до сутринта не прекося границата, ще ме арестуват. Запазих самообладание, но в същия миг видях устните на съпругата ми Катя. Бяха се напукали на огромни бразди и кървяха, лицето й беше като избелено платно. Никога след тази злополучна история тя не ме обвини, колко й е струвало да чуе подобна закана. Изтеглиха ме веднага. Международният скандал все пак бе предотвратен".
 
Твърде възможно е тези български крави да са в далечни родствени връзки с бикове в Германия, благодарение на усилията на разузнавачите.
10
1365
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
10 Декември 2004 23:00
Историиките са интересни и поучителни, но къде са кравите? Под чадърите на хотела ли?
10 Декември 2004 23:08
фък... трудно е да се видят с невъоръжено око, но си ги представям... черни, едри, мустакати, потни... с вимета натежали от скука... пушат цигара от цигара, лочат коктейли и кроят планове как да гепят некой германски бик за рогата...
11 Декември 2004 00:28
кравите мутираха в риби, ха-ха-ха

11 Декември 2004 00:35
те комунистите за нищо не ставаха и сасипаха даржавата и след това започнаха да внасят по второ направление квото не могат да саздадат
отражение на това е и моментното састояние на вноса и износа ''на магданоса' и стоките за шир потреба
а наи голямата им мися беше да направят перестроиката та чужденците алчни да забогатяват да внасят сами всичко трезви като кисели краставички с надеждата да завладяват и печелят което не е идеално лошо като идея
11 Декември 2004 07:21
Един Велик Българин.Поклон пред паметта му.
11 Декември 2004 10:29
Всеизвестно е, че българското научно-техническо разузнаване е било едно от най-добрите в света. И това е признавано от "западните" разузнавателни служби. В него /за разлика от 6-то/са работели много кадърни хора, които действително заслужават уважение.
На мен са ми разказвали за това как при първото си появяване на Пловдивския панаир копирната машина на "Ксерокс" е бил разглобен и сглобен отново за да "копнем" технологията.
Ще ми е интересно във вестника Ви да се появят още такива материали, а не да давате трибуна на простаците-политици, на които не им пука нито за нас, нито за държавата Република България!
11 Декември 2004 11:15
Човекът си е най-обикновен крадец на държавна служба, т.е. официален престъпник. Това е психологията на Андрешко. Неспособен да сътвори нещо оригинално и ценно, ще краде с риск на живота си от по-умните и по-работливите.
11 Декември 2004 12:54
Ако това е психологията на Андрешко то цял свят се води от нея щото икономическия шпионаж в света е развит във всички отрасли, от тези статии разбираме че и България някога е имала участие в това. Може би и сега има такъв шпионаж но е много по-слабо развит. Корейците защо мислите са толкова напред в техническо отношение да не би всичко да са измислили сами.
12 Декември 2004 02:07
А бе, какво разбирате, да го еба, от шпионаж?
Не е за всеки тая работа. Не ми ли вярвате? Ето ви един тест, за да видите дали ви бива за тая работа или не:
Ами вижте "долната снимка" под репортажа...тия дето разбират от тая "тънка професия" виждат кравите (за които пише в онова на което му се вика по шпионски "caption" ), а на тия-аджемиите (дето само се правят че разбират) картинката им се вижда като провинциален хотел...е, то ако от всяко дърво ставаше свирка, знаеш ли колко такива дето сам вика ( лека му пръст ) "професионалния крадец" ще отидат да "работят докато си почиват".
Брех, дъиба и леваците, дъ ибъ.
Ей, чшшш, простич (знам че бдиш, ма'аму стара), я им смъкни там кюфтенцата от очичките на леваците. Все пак ти си нашата гордост у тоя занаят.

12 Декември 2004 10:27
Интересна е и историята на верото!Химикалът е бил създаден от руски химици, като пяна за пожарогасители, американците им крадат технологията , добавят аромати и правят течния сапун, после наши, открадват технологията и я внедряват във Верила.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД