|
-------
Освен че е най-издирваният политик-беглец, Караджич е и сред най-издаваните сръбски творци. Ако не бяха войните на Балканите, творческите му дирения можеха да останат незабелязани от критиката. Националистическата реторика на дипломирания психиатър, чието хоби бе поезията, го изведе на върха на босненското сръбско политическо ръководство. Популярността, която го сполетя по време на войната в Босна (1992-1995), и особено след като го погна Хагският трибунал, направи произведенията му истински бестселъри. Караджич вече се възприема като
балкански Салман Рушди
Ако не беше фатвата на покойния аятолах Хомейни, с която се искаше главата на британския писател от индийски произход заради сквернословията по адрес на пророка Мохамед, едва ли "Сатанински строфи" щяха да донесат популярност и милиони на автора. Тъй и с твореца Караджич - петте милиона долара за залавянето му и показните, но безрезултатни операции на КФОР, го превърнаха в един от най-четените автори в цяла бивша Югославия. Не случайно сръбският Център за съхраняване на традициите "Мост" реши, че пиесите на някогашния психиатър са достойни да бъдат поставени на белградска сцена. Авторът дори получи предложение да режисира постановката, но поканата бе дискретно отклонена от семейство Караджич. Драматургът ще се радва задочно на овациите. В това, че овации ще има, авторът ни най-малко не се съмнява. Не случайно е озаглавил пиеската си "Ситовация" - думата обединява други две - "ситуация" и "овация"...
Иначе действието в "Ситовация" се развива в Босна, където главният герой - лидерът в сянка Майсторович, създава нов водач, който да се харесва на всички в бившата югославска република - и на сърби, и на хървати, и на мюсюлмани... Едноактната пиеса е "смехотворна игра, в която
авторът се надсмива над политиканите
от всички цветове, властолюбивите мегаломани, лъжливите родолюбци, манипулаторите и митоманите", похвали я писателят Жарко Команин още през април 2002 г., когато "Ситовация" бе представена в международния пресцентър на ТАНЮГ в Белград. Тя е свидетелство, че Караджич е не само в добро здраве, а е и с бодър дух, не е загубил чувството си за хумор и има вкус към сатирата, заяви тогава Коста Чавошки, председател на Международния комитет за истината за Радован Караджич - организация, обявяваща се в негова подкрепа.
От успеха на "Ситовация" ще зависи дали драматургичното творчество на Караджич ще има продължение, или бившият политик ще се отдаде изцяло на поезията. Неговите творчески постижения имат признание - той бе удостоен с наградата на името на Йован Дучич - едно от най-големите имена в сръбската поезия.
-------
Каре
Издател му е бивш министър
Грижата за популяризиране на творчеството на Караджич е главно на белградската издателска къща "М". Неин главен редактор е бившият министър на информацията в кабинета на Караджич - Мирослав Тохол. Печатницата на "М" върти всичко, което е излязло изпод перото на Караджич - поезия, детски книги, пиеси, романи, политически статии, бележки и есета за сръбския национален въпрос през ХХ век, пълните военни преписки, "Книгите за Радован"...
--------
През тази година Караджич ще покорява не само театралната сцена. Предстои публикуването на пети том от съчиненията му. Книгата, озаглавена "Милосърдие и призиви", съдържа някои от речите му и призивите, разпратени до сръбски и международни организации, в които той настоява за съдействие.
Издателите на книгата твърдят, че материалите за четвъртата книга, напечатани на сръбски и английски език, били предадени лично от Караджич през октомври 2001 година на "Комитета за истината за Радован Караджич". По думите на един от членовете на комитета Коста Чавоски, който е правен експерт и дългогодишен поддръжник на Караджич, две от главите в книгата заслужават особено внимание.
В първата се разказва за военнопленниците, държани от босненските сръбски сили в началото на конфликта. По думите на Чавоски въпросният текст свидетелства за големия брой военнопленници, освободени от босненските сърби.
Целта на втората глава е да отрази "способността на Караджич да предсказва какво ще се случи в региона". Според Чавоски "тези документи сриват изфабрикуваните теории, че сърбите са малтретирали мюсюлмани и хървати в затворническите лагери. Можете да разберете от писмата на Караджич до Международния червен кръст, че сърбите са освободили повече военнопленници от всяка друга страна в този конфликт", каза още Чавоски по време на представянето на книгата в Белград.
Друг член на "Комитета за истината за Радован Караджич" - историкът Славенко Терзич, заяви, че целта на книгата е
да коригира погрешната представа за събитията в Босна,
създадена от чуждестранния печат, отразяващ войната.
Третата книга от поредицата пък съдържа писма на бившия босненски сръбски лидер до държавници и световни лидери по време на войната в Босна (1992-1995).
Първият и третият том включват есета и философски трактати за босненската война, както и поезия за деца.
Караджич не страда от излишна скромност. Самият той високо оценява творчеството си. Според него издадената през 2001 г. автобиографична книга "Радован и Сърбия" е достойна за Нобелова награда.
От Нобеловия комитет още не са се заинтересували от творбата. За това пък интересът на Хагския трибунал към нейния автор непрестанно расте. Темповете, с които работят хората на Карла дел Понте, обаче са далеч под оборотите, с които се движи моторът на творческата му мисъл. Скоро за Караджич може да се заговори не само като за балканския Рушди, но и за балканския Жорж Сименон (заради голямата продуктивност). Ако командосите, които са по петите му в Босна, си свършат работата, първите читатели на новите му творби може да станат Слободан Милошевич и Воислав Шешел в затвора Схевенинген край Хага.
|
|
|
|