Декември е месецът, през който се губят и бягат най-много кучета и котки. Кое нормално същество не би се опитало да се скрие, ако изведнъж абсолютно неочаквано и необяснимо на главата му се изсипят 2 тона експлозиви с едно-единствено предназначение - да издават възможно най-голям шум?

------

Всеки стопанин на куче, който поне мъничко разбира от кучешко възпитание, би трябвало още от първите месеци на съжителство с косматия си приятел да е започнал подготовката по мисия "Коледата невъзможна". Първата стъпка в нея е "социализация", после следва, разбира се, "социализация", и накрая не по-малко важната "социализация". Ще рече: не си дръж кутрето вкъщи бе, човек! Влачи го навсякъде, където можеш, със себе си, за да свиква с нови хора, места, шумове и миризми. Животните, които са живели изолирани като бебета, имат поведенчески проблеми, като пораснат. Макар и да не пият тайно ракия и да не си обличат женски дрехи, те стават плашливи и тревожни, което е някъде на около 2 мм наляво от агресията.

Спокойно, не е краят на света, кучетата със страх от шумове се срещат също толкова често, колкото мъжете със страх от прахосмукачки. И двата проблема се коренят в младостта на обектите и в неопитността на водача. Трябва, разбира се,



да се започне отдалече



Да разгледаме следната примерна ситуация: ти и кучето ти се влачите мрачно из парка. На него му е досадно, защото всеки ден вървите по един и същи маршрут, препикава унило лехите и се оглежда за нещо гнусно за хапване. На тебе ти е досадно, защото всеки ден вървите по един и същи маршрут, кучето непрекъснато спира да препикава, а и се досещаш, че всъщност само търси нещо гнусно да изяде. И точно като си поглеждаш часовника, за да си кажеш "ау, изпуснах новините", покрай теб притичват дечица веселушки и хвърлят в краката ти някоя надлежно забранена за продажба бомбичка. Е, докато ти се съсредоточаваш в съчиняването на най-зловещото проклятие, кучето ти е вече някъде зад хълма, а в мрака се вижда само бялото на задните му крака, което се отдалечава със средна скорост пет тигъра в час.

Не са ти виновни пуберите - да беше се размислил по-отрано, че градът ти всъщност е военно подразделение. Най-приятното тепърва предстои, само почакай да видиш каква кръгова отбрана спретват два-три средно големи панелни блока в краен квартал. Задават се Коледа и Нова година -



любимото време на кучкаря



Нещо все пак можеш да направиш отсега, освен да се изселиш на Марс, разбира се. Хващаш се с добър приятел, който по подразбиране има и пистолетче с капси, и отивате с нищо неподозиращото ти животинче в градинката. В джоба ти има: любима играчка - 1 брой; прекрасни наградки (кренвирши, нарязани, може и не от месо) - 5 броя; а в ръката: каишка, дълга - 1 брой; на нея завързано животно - 1 брой. Приятелят се отдалечава на сто метра и чака ти да извадиш съответната любима играчка и да започне играта. Щом кучето ти се залиса и забрави, че има друг свят освен теб, него и любимата, приятелят гърми и докарва на мирно разхождащите се баби удар. В идеалния вариант кучето продължава да дърпа играчката, а ти мазно и доволно го викаш и награждаваш за похвалния непукизъм. Тази толкова вълнуваща процедура се повтаря още веднъж-дваж, след което черпиш с бира приносителя на оръжието и се прибирате.

Същата история се повтаря на следващия ден и на по-следващия, и на по-по-следващия, пак отдалече, да не сте луди да му гърмите до ухото!? Като постепенно, според резултатите, отговорникът по шума започва да се приближава. Крайната цел на упражнението е да стреляте на 2-3 метра от кучето (във въздуха!) и то да гледа с отегчение. Не е невъзможно, по-лесно е, отколкото си мислиш. Такова нещо като



тъпо куче не се е раждало още



Страхът от шумове е гадна работа и не трябва да се отнасяш лекомислено - само си представи как си ходите със звяра, гръмва ауспух, той изперква, изхлузва се и се втурва да пресича булеварда. Немарливото отношение може да му коства живота. Да не говорим, че ако изпуснеш някоя тенджера вкъщи, може да реши, че е в смъртна опасност, и да ухапе ближния. Така че стягай се!

И последно - в никакъв случай не се занимавай с вредната и опасна дейност, наречена "успокояване"! Така само убеждаваш кучето си, че се е наплашило съвсем правилно и наоколо се случват някакви ужасни работи, от които порядъчното животно трябва да си губи ума. Лай, скимтене, страдание, треперене - не, ти си твърде зает да гледаш има ли, или няма врабче на горните клони на тополата отсреща и си вървиш спокойно, влачейки откачения пес със себе си. После внезапно се въодушевяваш, казваш весело и мазно: "Какво се пулиш, бе, свински бут смотан", и вадиш играчката за поредна сесия забавление. Ах, радост...