За разлика от всички други плодове, при които началото на тяхното култивиране, първата им поява на трапезата или рождената им дата са неясни и разтворени в някакво много далечно митологично минало, кивито, познато още и като Actinidia delisiosa, си има точно определена исторически възраст. Този странен и малко подозрителен на вид плод, който през последното десетилетие трайно се настани и на българския пазар, тази година навършва точно сто години. Така твърдят новозеландските градинари, които в началото на миналия век първи оценили неговите вкусови качества и започнали да го култивират. Днес те гордо честват стотната реколта от плода, който по специален начин се е вписал в историята на тяхната страна.

--------

Биографията на кивито е твърде любопитна и може да служи като удобен пример за това, че човешката намеса в делата на природата понякога дава достойни за възхищение резултати. Изглежда, светът дължи неговото въвеждане в кулинарно (или културно) обращение на една енергична и амбициозна учителка от Нова Зеландия - Изабел Фрейзър. Тази забележителна дама в края на ХIХ век преподавала в девически колеж в град Отаго и там според сведенията на нейните биографи учела момичетата не само да готвят и да шият, но също да плуват и да играят хокей на трева. През 1903 г., явно преуморена от тежките занимания в колежа, тя заминала заедно със сестра си на дълго пътешествие в Япония и Китай. През януари 1904 г. се завърнала на зеления остров и



донесла няколко черни семки от един странен плод,



който в Китай наричат йанг тао. Неговата историческа родина е в долината Чанг Куанг, където все още се срещат и диворастящи форми. Заради приликата на растението с европейската лоза новозеландците първоначално го нарекли Chinese gooseberry (Китайско цариградско грозде). Явно климатът и плодородните почви около Отаго, на южния новозеландски остров, се оказали твърде благоприятни, защото няколко години по-късно новата култура вече се радвала на засилен интерес сред местните градинари. Благодарение на техните грижи размерите на плода се увеличили, а вкусът бил значително облагороден. През 1920 г. били предложени първите плодове на вътрешния пазар, а четири години по-късно новозеландският градинар Хейуърд Райт успял да култивира познатия днес по цял свят сорт киви с яркозелена сърцевина, който в негова чест по-късно бил наречен Hayward kiwifruit. Към средата на века новозеландците решили да излязат с новия плод на международните пазари. През 1952 г. били изнесени първите 13 тона за Англия, които, изглежда, са били посрещнати с любопитство. Дотогава кивито все още нямало международно признато име. Неговото официално кръщение станало през 1959 г., когато новозеландски търговци опитали да го продават в САЩ под името melonette (пъпешче). Като разбрали какви са митата за вносните пъпеши в Америка, те решили да прекръстят стоката си и я нарекли kiwifruit.



Маорската дума киви



явно не е била избрана случайно. Това е името на друга новозеландска емблема - уникалната местна птица, която не може да лети, а перушината й прилича на човешка коса. Името й в маорския език е дошло от звуците, които тя издава. Впрочем тази дума вече е била нарицателно и за други новозеландски неща. В някои банкови среди чиновниците казвали киви на новозеландския долар. Така били наричани и новозеландските войници по време на Втората световна война.

През XIX век много европейци смятали, че птицата киви, за която били слушали, е някаква измислица или измама. С плода обаче не било така. Американците най-бързо оценили неговите огромни пазарни хоризонти. През 60-те години в Калифорния започнало създаването на първите насаждения, които през 1970 г. дали и първата реколта. В момента този забележителен плод, който според някои изследвания съдържа повече витамин С от всеки друг и действа особено благотворно при сърдечно-съдови заболявания, се отглежда в САЩ, Италия, Япония, Франция, Гърция, Испания, Австралия и Чили. През 1991 г. отново в Нова Зеландия е създаден и нов сорт с жълта сърцевина и по-сладък вкус (Gold kiwifruit).

У нас първите насаждения бяха направени в края на 80-те години около Петрич и Сандански. В ранните години на демокрацията тези малки плантации за киви бяха една от емблемите на бързо проспериращата свободна икономическа инициатива. Хората, които се захващаха с тази нова култура,



приличаха на лекомислени авантюристи



Но авантюрата им беше щедро възнаградена на пазара. Много хора не подозираха, че тази неугледна на вид екзотика е родно производство, и охотно плащаха сравнително високата й цена.

Не е изключено кивито да е по някакъв начин свързано и с винарския бум на Нова Зеландия през последните двадесет години. Не заради външната прилика на растението с лозата, а по-скоро заради авантюристичния експериментаторски дух на местните фермери. През 70-те години на миналия век никой не е подозирал, че тази страна ще произведе най-великия совиньон блан в света. Днес никой не се учудва на това. Изглежда, в градинарството за разлика от политиката успешните авантюри радват цели народи, докато неуспешните остават единствено за сметка на градинаря.

------

Рецепти

Пилешка салата с киви

Продукти: 1 зелена салата, 1 ябълка, 1 портокал, 1 круша, 1 киви, 100 г сварено пилешко филе, 2 с. л. кисело мляко, 2 с. л. майонеза, 1 с. л. лимонов сок, 2 скилидки чесън, сол, черен пипер.

Листата от зелената салата се поставят на дъното на купа. Отгоре се нареждат плодовете и пилешкото месо, нарязани на кубчета, и кивито, нарязано на тънки филийки. Киселото мляко, майонезата и счуканият чесън се смесват и се разбъркват добре с лимоновия сок. Дресингът се подправя с черен пипер и сол и салатата се залива с него.



Желе от киви

Продукти: 4 плодчета киви, 250 мл бяло вино, 5 с. л. захар, сок от 2 лимона, 20 г желатин, 200 мл сметана, 1 с. л. настърган кокосов орех.

Желатинът се накисва в 200 мл хладка вода за около половин час. Виното, лимоновият сок и захарта се загряват, докато захарта се разтвори напълно, след което сместа се охлажда. Добавя се леко загрятият желатин и се смесва при постоянно бъркане. Обеленото и изчистено киви се нарязва на парченца, подрежда се в стъклени чаши и се залива с част от желето. Оставя се в хладилник за десетина минути, след което се залива с останалото желе и се охлажда три часа в хладилник. Разбитата със захар сметана се шприцова върху готовото желе и се поръсва с настъргания кокос.



Сладолед с киви и бишкоти

Продукти: 3 белтъка, 100 г пудра захар, 1 ч. ч. прясно мляко, 6 бишкоти, 4 плодчета киви, обелени и нарязани на тънки филийки, 4 топки сметанов сладолед, няколко малини за украса.

Белтъците се разбиват с пудрата захар и се разреждат с прясното мляко. Слагат се на огъня да се сгъстят на водна баня. След като изстине напълно, полученият крем се разпределя в големи чаши. Върху него се нареждат нарязаните бишкоти и парчетата киви. Отгоре се слага по една топка сладолед и се украсява с овалени в захар малини.

-------

Страницата подготви: Ясен Бориславов