|
Нещо става, нещо иде, друго е:
де се хорът птичи попиля?
Гледай как раздират луди плугове
ризите на жълтите поля.
Рижо конче тупка зад каруцата,
пълна с едробузесто цвекло.
Бабка мъкне наръч съчки. Куца е.
Другото - било какво било.
Сомът се потули из подмолите.
Глухо е. Светът се умълча.
И със златни копчета тополата
дългия си шлифер закопча.
Пшеничното зърно
И ето ме пак при пшеничното зърно.
При черната угар. И гледам го как
то рамце намества, дано се загърне,
дано се затули от гладния грак
на гладните врани. Пък иде и зима.
И все пак му казвам: - Защо към пръстта?
Нали за класа ти небе за да има...
Но свирва със пръсти край мен есента,
снишават се ниските голи простори
и то ми прошепва: - Приятелю мой,
преди да поемеш с класа си нагоре,
иди към недрата със корена свой.
Снегът
Снегът е някъде към Киев.
Усещам го по голата топола,
която с тънък връх мете небето,
отдето тази нощ ще мине той.
Снегът е някъде към Дунав.
Усещам го по патиците диви,
които търсят скътания извор
на Златна Панега с вечерен вик.
Снегът е някъде зад хълма.
Усещам го по черното коминче,
което трети ден дими отсреща
както луличката на посрещач.
Найден Вълчев - визитка
Найден Вълчев е роден през 1927 г. в тетевенското село Брестница. Публикувал е над 20 книги, автор е и на голямо количество стихотворения за деца. Някои измежду по-известните му сборници са "На южната граница", "Синьо цвете, влак, жена", "Гигантски слалом". Името му е особено популярно като автор на текстове за много песни.
) или просто поезията е разкошна. 
