Имах тия дни разговор със Славчо Богоев по новите антитабачни мерки. Аз самият съм непушач, често ми се е налагало да се извинявам за това - знаете какво нагло животно е пушачът. И не от лошотия е наглостта на пушачите, ами защото такава им става природата, като се пристрастят. Мен питайте за тия работи - страст и слабоволие са ми първа и втора специалност.
Нямаше да се занимавам с репресиите срещу тютюнджиите - да се оправят, дето се вика - но един дребен факт, който вие със сигурност сте пропуснали, ме провокира да потърся среща с министъра. Сещате ли се, че Умберто Еко през цялото време, докато беше в България, въртеше в устата си една пластмасова тръбичка, с която заместваше цигарите - тия дни ги изоставил.
На летището, малко преди да отлети, Умберто ми прошепна конфиденциално:
- Не по свое желание ги спрях, Вадим, не по свое... - той завъртя печално тръбичката и се скри от погледа ми.
Първоначално и аз не обърнах внимание, но след няколко дни, когато бяха огласени мерките срещу тютюнопушенето, разбрах, че Еко е бил изрично предупреден да се съобрази с бъдещите ограничения - тъй като интелектуалецът винаги е една крачка пред другите. Напразни бяха сетнешните му призиви - вече на наша почва - да не се използва интелектуалецът като оракул; да не се разчита, че той може да ни спаси от беда или въобще да повлияе сериозно на събитията. Тезата му, че интелектуалецът не трябва да разрешава кризите, а да ги предизвиква, всъщност беше апел да му разрешат най-накрая да запали! Властта не се трогна. Загадка остава за мен с какво го бяха притиснали, за да го откажат от вредния навик - временно! - ще видите, че в Италия той отново ще пропуши, ще се люшне обратно махалото*.
Подозирам, че нещо е сгафил, пресичайки българо-италианската граница; дали съмнителни знаци е правил (нали е семиотик), дали ценни ръкописи е пренасял (препис на "Историята" примерно), дали компромат за гарибалдийската следа на Петко войвода, дали...
Не мога да гадая, приятели, и аз нямам претенции за оракулски способности. И не за това говорихме със Славчо Богоев - бездруго щеше да отрече.
- Кажи ми, Славчо, защо ни е закон, който никой няма да спазва?
- Между нас казано, Вадим, даже на корупция не се надявам... Но сам знаеш, това са европейски изисквания.
- Но Европа, Славчо, не е цигарен дим, че да я духнеш в лицето на гражданина...
- Лека-полека ще влезе в сила законът - настояваше той, - ако не веднага, от следващия ден!
Седяхме в малко заведение (зона, свободна от цигарен дим, ако се спазва новият закон). Дойде сервитьорката - беше с гол пъп и в много напреднала бременност. Държеше с две ръце корема си, а в зъбите си стискаше цигара. Славчо си поръча кафе, аз поисках газирана вода, но смигнах на сервитьорката - тя разбра. Ала министърът на здравето също разбра и ме погледна с укор, а очите му цъкаха: 7 сутринта е! Сервитьорката се отдалечи, галейки корема си.
- Махмурлук избивам - извиних се аз, - алкохола от предишния ден...
__________
* Ще извинявате, ама за тая метафора трябва специално разяснение - като стотиците бележки в края на всяка книга на Умберто Еко: Махалото на Фуко се люлее с един провесен обесен, демек затруднява дишането, също като цигарите.
