Христо Янев ще запомни 2004 г. като най-успешната досега. Ако на миналата Нова година той си е пожелал успехи във футбола, със сигурност съдбата му се е усмихнала и желанията му са се сбъднали. Янев най-накрая скъса с клишето "вечна надежда", превърна се в най-постоянния футболист на ЦСКА, стана интересен и за големите западни клубове. Той не само дебютира в националния отбор, но вече има и 2 попадения за България. Заради силните игри и красивите голове, публиката на стадион "Българска Армия" отново скандира позабравеното "Ицо, Ицо", с което преди това бе удостояван само Христо Стоичков. За десерт 24-годишният халф бе обявен за "Най-добър български футболист в "А" група" в анкетата на "Топспорт". Стана и N1 при полузащитниците в шампионата ни.

В стилистиката на холивудските филми (любимо развлечение на Христо) той в момента се наслаждава на сладките моменти, защото същинският хепиенд му предстои.

Както самият той казва обаче, във всичко, което му се е случвало дотук, винаги е имало перипетии и коварни ситуации. Но подобно на всеки борещ се човек, Христо винаги изпълзява успешно от "черните дупки". Даже се шегува, че се е специализирал в това.



За първия кошмар Янев си е виновен сам



През октомври 2001 г. младежкият национален отбор търпи крушение в Теплице от Чехия с 0:8 и не се класира за европейското първенство. След мача Ицо нарича тв репортер "тюфлек" и веднага става мишена на яростна медийна атака. Няколко дни по-късно той се извинява, но подигравателното прозвище Малкият тюфлек (Големият е другият Ицо - Стоичков), остава да му тежи дълго. "Още след качването в автобуса разбрах какво съм направил. Не можах да си го обясня, това сякаш не бях аз", коментира Янев. Той си припомня, че точно тогава се е замислил сериозно и е осъзнал, че в играта влиза всичко - и загубата, и умението да се излезе с чест от нея. Сега вече е убеден, че каквото и да му се случи на терена, никога не би подходил към друг човек по подобен начин.

Във филмите винаги има главен злодей. За Янев той е мултиплициран в няколко треньори, чийто виждания за футбола, са го държали извън игра и буквално са го връщали с години назад в развитието му. Особено болезнени са спомените му при Аспарух Никодимов и Стойчо Младенов, които сякаш не го виждаха при определянето на стартовите състави. Феновете в Борисовата градина дори си препредават като апокриф репликата на Ферарио Спасов малко след идването му като наставник на ЦСКА. Виждайки функционалното състояние на Янев, Феро възкликва: "Някой преди мен май се е опитал да откаже това момче от футбола!".

Ицо и в такива моменти не се отказва да се бори. Макар ударите да го връхлитат накуп. Освен "треньорските" контузии се добавя и една истинска травма. Халфът е запомнил с лошо 1 май 2002 г., когато в 1/2-финал за Купата на България срещу "Литекс" счупва костица на десния си крак. Налага се да бъде изкаран с линейка от стадиона и да престои един месец в гипс, а още толкова след това да се възстановява. С излекуването идва друго бреме - новият треньор Стойчо Младенов открито го пренебрегва, макар Янев да се раздава докрай на тренировките. Футболистът обаче стиска зъби и мълчи. Докато най-сетне изгрява звездата на Янев - от началото на 2004 г. той е просто неудържим и опровергава всички скептици. Идва момента добрият герой от филмите



да поеме нещата в свои ръце



Личните му триумфи следват един след друг - вкарва важни голове, тегли отбора след себе си, става фаворит на митичния "Сектор Г" на "Българска армия". Стига и до голямата мечта за всеки футболист - националния отбор. Вика го новият селекционер Христо Стоичков. Техничарят дебютира с фланелката на България на 18 август срещу Ирландия, като влиза на почивката и обира овациите със завидното си самочувствие и силните изяви на терена. Още в следващия мач, с Исландия в Рейкявик, пада и първият гол. Естествено от фаул - запазената марка на Янев. Така той вкарва и първото си попадение за "А" отбора на българска земя - в мача с Малта. Неусетно Ицо Янев се превърна в щатен изпълнител на статични положения в националния, след като се е утвърдил и като N1 в ЦСКА и "А" група при подобни ситуации.

Майсторлък при фауловете русокосият футболист проявява още в първия си отбор "Берое". Демонстрира го една година и в "Олимпик" (Тетевен), преди да се върне пак при "зелените". От този период му е един от най-емоционалните голове. Към края на престоя си при старозагорци, през март 2000 г., той бележи от пряк свободен удар в 90-ата минута и носи победата с 1:0 над "Шумен".

Янев си има своите малки тайни при фауловете. Мъничко нюх в конкретната ситуация, преценка на вратаря и противниковата стената и



най-вече здрави допълнителни тренировки



след края на отборните занимания. Както в "Берое", така и в ЦСКА, той остава поне половин час след останалите и упражнява своя специалитет. Резултатите са налице - Ицо се нагърбва да е изпълнител във все по-критични игрови положения, заради което головете стават все по-важни. След няколко от тях той проявява оригиналност и показва под екипа си фланелки с различни надписи. Пикът бе през есента на 2001 г. Тогава първо след попадение срещу "Славия" за 4:0 блесва тениска "Don't forget the king" (Не забравяй краля), повлияна от филм за Елвис Пресли. Няколко мача по-късно Янев бележи един от най-паметните си голове - в 88-ата мин. за 2:1 над "Локомотив" (Пловдив) с ефектен шут от 20 метра. Тогава той посвещава на приятелката си Бистра надписа "She's the arrow" (Тя е стрелата), заимстван от филма "Като рицарите". "Това бе един много специален момент за мен. Бяха ми се събрали много неприятни неща накуп и само присъствието на приятелката ми бе моралната ми подкрепа", припомня си Христо. Двамата с Бистра са неразделни още от края на 90-те години. Възпитаници са на спортното училище в Стара Загора, където тя била баскетболистка. След преминаването на Янев в ЦСКА през лятото на 2000 г., Бистра прави жест и спира със спорта, за да бъдат заедно.

От периода в "Берое" датира и прякорът на Ицо - Джуджето. Така са викали и на баща му, който също е играл в миналото за този отбор. Христо обаче не наследява неговия N11, а залага на N7. С него е неизменно и досега. Отрича номерът да е избран заради Дейвид Бекъм, каквито са предположенията. Любимият играч на Янев е пак англичанин, но се казва Роби Фаулър (бивш идол на феновете на "Ливърпул", сега в "Манчестър Сити"). Той избягва



аналози с Бекъм и по отношение на татуировките



В момента по тялото си има 5, а може би най-свидната му е на гърдите - името на Бистра, изписано с готически букви. Всичко започва с плетеница на дясната ръка и постепенно се запалва по това изкуство. Последната е дракон на гърба му, който отначало Христо Стоичков припознава като змия с крака. Със Стара Загора е свързан един от последните горчиви спомени на играча. При гостуването на ЦСКА през септември той е освикван бурно от местната публика, чийто любимец бе доскоро. "Преглътнах го и не реагирах, но ми бе много тежко, тъй като с този град са свързани едни от най-добрите ми игри", обяснява Христо. Макар доста девойки упорито да се опитват да създадат на Янев имидж на секссимвол, той още по-инатливо бяга от това. При всеки намек за славата му, той отвръща, че предпочита спокойствието и близките си. Не крие, че е най-щастлив в откраднатите моменти, когато е сам с приятелката си. Ицо рядко може да бъде видян в чалга-заведения. За сметка на това редовно посещава големите киносалони в София. На всеки лагер с ЦСКА или националния отбор той нарамва лаптоп с колекция от всякакви заглавия. На въпроса колко филма досега е изгледал, той се затруднява. "Минимум по 3-4 седмично. И така от 5-6 години", пресмята звездата на ЦСКА. Вечният му N1 си остава "Лоши момчета" - защото е наелектризираща комедия, а не защото е лошо момче. Напротив, рядко жизнерадостен е, макар понякога избухлив на терена. Заради желанието си за победа.