Иван Колев оглави Софийския районен съд (СРС) преди малко повече от месец. И задачата му не е никак лесна. Защото СРС е не само най-големият и най-натовареният съд в страната, но и, както самият Колев казва, ковачницата за добри кадри. Решен е не да бъде началник на повече от 150 съдии там, а да направи всичко възможно да намери нова сграда за съда.

Криминалните романи, по които Колев се увлича като дете, го амбицират да стане юрист. Така вече 27 години правото е неговото поприще. Преди да седне на председателския стол на районния съд, той е бил следовател, военен съдия и адвокат. Практиката го сблъсква с редица интересни и шумни дела. Съдия е по делото за унищоженото досие на писателя Георги Марков, по процеса срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева за унищожения през 1990 г. архив на ДС. Като адвокат пък защитава висшия прокурор Николай Колев, когото разстреляха на 28 декември 2002 г., и много други

"В рода ми няма други юристи, аз поставям началото," усмихва се Колев. И разказва, че и двете му дъщери са тръгнали по неговите стъпки, и то по свой избор.



----



Иван Колев е роден в Дряново. Край реката там минава и детството му. Криминалните романи и герои, които разкриват и най-заплетените случаи, го увличат безкрайно. И той решава, че иска да стане следовател. Но за целта трябва да е завършил право. Така кандидатства в Юридическия факултет на Софийския университет. Приемат го. Сега не съжалява за избора.

Първата служба на Колев е като следовател в МВР. Там се задържа около 8 години. Напуска през ноември 1986 г. Прави го, когато осъзнава, че вече няма нито какво да даде, нито какво да вземе от тази професия - в работата си следователите използват само определени текстове от Наказателния кодекс и много малко от Наказателно-процесуалния. Желанието му е да стане адвокат. Но в онези години нещата не са толкова прости. За целта се изисква разрешение от Партията. Колев не го получава. Обясняват му, че има много адвокати и затова свободните места са само за съдии и прокурори. След



8 месеца без работа,



Колев получава няколко предложения - за прокурор в Павликени или Елена и за военен съдия в Плевен. Той избира Плевен. Междувременно завършва и икономика в Свищов.

След няколко години шефът на СРС отново сменя амплоато си. Идва в София и започва работа като съдебен инспектор в Министерството на правосъдието. Но се задържа там малко - само 9 месеца. Обяснява, че никак не му е било по вкуса да проверява колегите си и да пише доклади.

Така през 1991 г., във вихъра на прехода, Колев попада във Върховния съд. Задържа се там до 1998 г. Напуска, за да адвокатства. Причината е съвсем прагматична. Една от двете му дъщери е приета да учи във Франция. А това не е никак евтино - за да замине, момичето трябва да декларира, че разполага с 10 000 долара. Като държавен служител Колев няма откъде да вземе толкова пари. И напуска. Полага му се обезщетение, взема и заем, но праща дъщеря си да учи.

Адвокатската професия му харесва. Не само заради повечето приходи, но и заради свободата. Както казва Дон Кихот: "Свободата, Санчо, е най-важното", цитира той Сервантес. И така допреди няколко месеца, когато му се налага да намери едно дело в Софийския районен съд. Процедурата му отнема три дни. Колев е безкрайно възмутен. И в компания на колеги юристи се изказва доста неласкаво за СРС. Те пък го предизвикват - като толкова много знае, да оправи нещата. "Защо да не отида," отвръща им той. На сутринта, се замисля, дали е постъпили правилно, но



вече е дал дума



Издигат кандидатурата му и Висшият съдебен съвет му гласува доверие. Основната ми задача е не толкова да администрирам съдиите, колкото да намеря сграда и да създам добри условия за работата им, обяснява Колев. А СРС определено се нуждае от нов дом. Сегашният е прекалено тесен. Магистратите са настанени по няколко в кабинет, не всички имат компютри. Недостатъчни са и заседателните зали. Това е една от причините делата да се отлагат за месеци. Изпълня ли това си задължение, може би няма да стоя в този съд, а ще се върна към адвокатството, споделя той. И подчертава, че не е дошъл, за да да бъде председател и началник. По-скоро приема поста си като мисия.

Според Колев Софийският районен съд е ковачницата за кадри. В него идват млади, умни и кадърни хора и работата им в СРС е от основно значение за това как ще се развият. Те могат да останат цял живот в районния съд, но могат да се издигнат и до върховни съдии, обяснява Колев. Теорията му е проста - когато условията за работа са мизерни, съдиите не я вършат с желание. Съдийската работа е творческа, казва още той. И обяснява, че за да се напише едно решение, съдията трябва да седне на спокойствие, да разпръсне около себе си законите, други дела и практиката на Върховния касационен съд... Иначе нищо не се получава.

Дългогодишната практика на Колев го сблъсква с какви ли не дела. Едно от най-интересните е за унищоженото досие на убития писател Георги Марков. Процесът е секретен и Колев не иска да се впуска в подробности около него. Убеден е обаче в едно - в репортажите на Марков няма и дума против България или Тодор Живков и семейството му. "За мен убийството, ако смъртта не е настъпила по друга причина, е извършено от специалните служби на друга държава, която е имала сметка тогава да има Студена война и да се говори за единия лагер," споделя теорията си той. Според него случаят е идентичен с атентата срещу папата и набедяването на Сергей Антонов. "За мен Марков е загадка. Един много добър писател и един много нещастен в живота си човек," слага точка Колев на любопитната тема за твореца.

Той е и в съдебния състав, прекратил заради изтекла давност делото за извършени престъпления в лагерите в Ловеч и Скравена през 1961 - 1962 г.

Не по-малко шумно дело, с което Колев се сблъсква, е това срещу Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева за унищожените през 1990 г. архиви на ДС.



Двамата генерали са признати за виновни



за длъжностни престъпления - поставили са подписите си под документ, разрешаващ унищожаването на архивите.

Адвокатската му практика също е наситена с много емоции. Един от най-известните му клиенти е прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев. Защитава го първо по делото срещу уволнението му, въпреки че отношенията им не са добри. Причина за дразгите е проверка на имуществото на Колев, наредена от прокуратурата. Въпреки противоречията, Колев се захваща с делото и го печели. След това, когато на 20 юни 2001 г. Николай Колев е задържан от барети пред дома си и обвинен в притежание на наркотици и незаконно оръжие, прокурорската съпруга го моли да поеме защитата. Колев не отказва. "Смятам, че независимо от личните ни отношения, съвестно съм си изпълнявал задълженията спрямо него", споделя Колев. Година и половина след шумния арест обаче Николай Колев е разстрелян пред дома си.

Иван Колев не е потомствен юрист. Доволен е обаче, че и двете му дъщери са избрали правото. В тази професия човек трябва постоянно да се учи и усъвършенства, законите постоянно се менят, обяснява той. И дава за пример т. нар. закон "Лучников", който за кратък период е променян многократно.



------

Каре

Лови риба с голи ръце



Юридическата професия не оставя много свободно време на шефа на Софийския районен съд Иван Колев. Всяка открадната минута той посвещава на някое от любимите си занимания - лов, риболов, пътувания. Обожава и морето. Любовта му е от студентските ваканции, през които работи като спасител. Подводният живот му е много интересен и го зарежда със спокойствие.

Животът ми минава бързо и весело, споделя шефът на СРС. Той разказва за себе си, че е много контактен и мрази да е сам. Винаги съм заобиколен от приятели, не мога да разбера самотниците, обяснява той.

Риболовът му е по-стара страст - още от детството. И аз като президента Желев, много обичам да ловя риба с голи ръце, споделя той. От ловджийските си приключения пък Колев разказва как за малко да се удави в Дунав. С приятели ловували на остров край Никопол. Декември. Мъгла и студ. На него обаче му омръзнало да стои на пусия и тръгнал към реката. По едно време както си вървял, ледът се пропукал и той хлътнал до гърдите в червеникавата тиня. Не се паникьосал, а разперил ръце и успял да се измъкне. "Срам ме беше да извикам за помощ. Върнах се на поста си. Всичко по мен беше замръзнало, не можех да се движа. Провалих лова. Прасетата минаха през моята пусия", спомня си сега с усмивка той. И е категоричен, че вечерта преди лова е много по-забавна и интересна отколкото самия лов.

------