И друг път сме го казвали - диагнозата рак в България е страшна. Не само заради самото заболяване. А и заради ужаса и унижението, на които са подложени болните, за да получат медикаментите си. Които държавата, по закон, им предоставя безплатно.

Между седмица и два месеца трябва да чакат болните, за да получат скъпи лекарства за химиотерапия, сочи справка на "Сега". Точна статистика и изрични законови срокове за отпускане на лечение обаче няма.

Според онколозите всяко забавяне на лечението може да доведе до усложнения. Пациенти и лекари твърдят, че има и смъртни случаи заради ненавременно лечение. Това обаче е трудно да се докаже и затова никой не се наема да го прави, смята Евгения Адърска, шеф на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

По принцип у нас има над 216 000 раково болни. Около 40 000 от тях годишно имат нужда от лечение, казва доц. Валентина Цекова, шеф на клиниката по онкология на ИСУЛ. Половината от тях получават лекарства. "Голяма част от останалите не са показни за терапия с медикаменти. Други се отказват сами, а за трети просто няма лекарства", смята тя. Не е ясно обаче каква част от пациентите не се лекуват заради липса на медикаменти. Според Евгения Адърска пък едва 25% от нуждаещите се 40 000 получават лекарства.

Но данните на здравно министерство сочат друго. В момента 46 400 души се нуждаят от химиотерапия. Справката е от заявките, които онкодиспансерите и болниците правят към МЗ за медикаменти. Ведомството твърди, че осигурява лекарствата за всички тези 46 400 пациенти.



Но лекарството лесно може да не стигне до пациента



Здравно министерство купува медикаментите срещу рак след търгове за централни доставки. Тази година то е сключило договори за 60 млн. лв. Според пациенти, лекари и самото министерство обаче парите не са достатъчно. Освен това търговци и производители от доста време твърдят, че при конкурсите има корупция, т.е. МЗ би могло да осигури за същите пари повече лекарства. Напоследък дори прокуратурата разпореди проверка на конкурса, след като беше сезирана от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, президентът Първанов обяви, че очаква от магистратите да проверят търговете, а болни протестираха пред МЗ.

Тази година освен това търговете се забавиха и медикаментите тръгнаха към болничните аптеки в началото на май. Преди това част от лекарствата липсваха и пациентите или си ги купуваха, или трябваше да чакат.

Министерството на здравеопазването доставя медикаментите по два начина. Единият са директни доставки на по-евтини лекарства по болници и онкодиспансери според заявените от тях количества. Пациенти и лекари редовно твърдят, че МЗ осигурява по-малко от заявеното. Ведомството пък отвръща, че клиниките искат само от най-скъпите лекарства, при това без доказателства, че болните са нуждаят точно от тях. Според доц. Цекова и в момента в ИСУЛ липсват препарати за хормонално лечение и опиати. Подобен проблем имаше и през м.г., когато липсваха и препарати срещу страничните ефекти на химиотерапията.

Другите доставки са на най-скъпите лекарства, които обикновено се дават при напреднал стадий на рака. Тук става дума за лечение, което може да струва и до 6000 лв. месечно. Препаратите се дават с поименни протоколи, които се одобряват от комисии в болниците. След това те се пращат в МЗ, където други комисии ежеседмично разглеждат постъпилите молби.



Срокове за пращане и одобрение няма



Има случаи, в които протоколите се бавят или в болниците, или в министерството. В МЗ дори има данни за болен, който е чакал 2 месеца за протокола си, който не е бил пратен от болницата. Според лекари пък има случаи и министерството да забави бумащината.

След одобрението в Министерството на здравеопазването търговците трябва да доставят лекарствата до 10 дни в болничните аптеки, но според пациентите и те се бавят. От МЗ пък твърдят, че обикновено цялата процедура отнема 7-10 дни. Чака се минимум две седмици, смята пък Валентина Цекова.

Наскоро МЗ провери две болници - Ракова и ИСУЛ заради сигнали, че пациенти с одобрено поименно лечение не са получили медикаменти. От ведомството твърдят, че в 24 от общо 25 случая болните в Ракова са получили по-малко или повече от предписаните им медикаменти. Липсите се дължат на това, че на някои болни са давани лекарства преди да получат одобрение за отпускане на медикаменти. За да стане това възможно са вземани количества от вече одобрени болни. Така на практика двама пациенти са получавали лечение с един протокол и се стигало до случаи в болничната аптека за одобрени пациенти да липсва необходимото им лекарство.

Има подозрения, че зад подобни пропуски стоят и търговски интереси. На пациенти се изписват най-скъпите препарати, без да е доказано, че именно те са най-подходящи.

В ИСУЛ пък 8 от 18 болни изобщо не са получили лекарства, твърдят от Министерството на здравеопазването. Според доц. Цекова 4 от болните са получили медикаменти след проверката, един е починал, тъй като е чакал един месец за лекарството си, една от пациентките е получила метастази, за които лекарството не помага, един е неподходящ, а последният изобщо не е лежал в ИСУЛ. Не е ясно обаче защо са му предписани медикаменти.

И в момента при 3 лекарства за рак на дебелото черво правим по две вливания, а след това пациентът чака месец за нови, с което се губи ефектът и пациентите може да умрат, обясни Цекова. За едно от лекарствата 8 души чакат за одобрение за скъпо лечение от комисия в МЗ. Ежеседмично се одобрява по един болен, но през това време идват двама-трима нови, казва лекарката.

Очевидно е, че навсякъде по сложната верига има пробойни, а всички - и министерството, и лекарите имат както своето право, така и свой интерес. Само че това за болните ни най-малко не е от съществено значение. За тях важен е крайният резултат - нормални доставки на животоспасяващо лечение. А точно той липсва.



РАЗХОДИТЕ



Според доц. Цекова изходът от ситуацията е да се премахнат лимитите за изписване и одобрение на медикаментите. Така лекарствата ще свършват бързо, но поне ще се прилага ефективно лечение, а не както в момента - уж има медикаменти целогодишно, но на практика не можем да лекуваме хората добре, смята Цекова.

Според здравно министерство трябва да има повече пари за лекарства. Нужно е да се подобри и организацията при изписването им, за да не се получават засечки, както сега. Медикаментите, които се отпускат на болниците като количества също трябва да се изписват поименно, за да се избегнат възможностите за злоупотреби. Трябва да се осигури и повече апаратура за лъчелечение, което в някои случаи би могло да замести химиотерапията. В момента такава апаратура има само в София и Пловдив, твърдят от МЗ.

И според пациентите големият проблем е в ограничените количества лекарства, които МЗ осигурява. Ако имаше достатъчно медикаменти, нямаше да се чака, смята Евгения Адърска.