Преди 4 години в Париж бе показан смелият прототип "Сезам", около който автоматично потекоха ред аналогии с Шехеразада, 1001 нощи, Али Баба и пещерата на чудесата. Приказката тръгна от новаторския механизъм за автоматично отваряне на вратите, но всъщност цялата машина бе изпълнена с оригинални решения. После "Сезам" бе трансформиран в пазарния модел "Пежо 1007". И той нестандартен - дори и с името си. То наруши традиционната за "Пежо" система с трицифрени обозначения, която носи както своя вътрешна логика, така и определена фирмена мистика. Не се вписва и в общоприетите формули за сегментация на пазара.

И до днес - година и половина след лансирането, не е ясно къде се класифицира и кои са преките му конкуренти. По габарити е градски модел, но ценово е доста по-скъп. Профилът му е като на ван - а те обикновено са за семейно или служебно ползване. Потребителски обаче често го определят като "дамска" машина. Това, разбира се, е твърде относително в днешно време. Не само заради тенденцията границите между половете да се размиват, но и защото след феминистката революция жените не обичат да ги отделят. Пък и мъжете могат да сметнат подобно отношение за дискриминация. То и от рекламна гледна точка не е добре един продукт да се ограничава предварително.

Всъщност 1007 е смел експеримент за лансиране на "нишов" продукт. Той цели да внесе нещо ново, да разбута установените пластове. Най-общо 1007 е опит за съчетаване на малки габарити с повече комфорт и функционалност. Това може да пасне както на млади градски индивидуалисти, така и на улегнали домакини, че и на някои пенсионери. В машината с дължина 3,73 м удобно се побират 4-ма пътници с малко багаж. Ако са само двама, багажният обем лесно се увеличава. Естествено, че възможността за тестване на подобна кола бе интригуваща.

Обозначението на тестовата машина също поддържа полова закачка - 1007 Gent/Lady 1,4 E Auto. Джентълмените са на първо място, макар че колата все пак като че ли е повече за лейдита. Дизайнът е пипнат от четката на Пининфарина и носи кокетно, симпатично излъчване, майсторски наложено върху изначално тромавия, висок еднообемен профил. Фирмената "лъвска" идентичност е интерпретирана в по-игрив, миловиден облик - като на домашно коте. Вратите са нещо невиждано - големи, плъзгащи се встрани с помощта на електрически механизъм. Той може да се задейства както от дистанционното, така и от копче или пък от масивната дръжка. Отварянето им е съпроводено с предупредителен сигнал, а отворът дава удобен достъп и до задните седалки.

Като се влезе вътре, впечатлението е, че все пак е мислено повече за дами. Един джентълмен надали би се захванал да сменя често цветовото оформяне на интериора. Това може да се направи за минута - калъфки, килимчета и панели се предлагат в комплекти с различни цветове и цялата атмосфера в колата може да се пригажда към сезона, моментното настроение или цвета на роклята.

Роботизираната скоростна кутия също по-скоро би паснала на дами. С нея управлението е лесно и плавно. Автоматичният режим се включва елементарно - с копче до скоростния лост. Компютърът по принцип се съобразява с начина на натискане на педала на газта, но има тенденция да превключва на ниски обороти, като поддържа по-скоро умерен и икономичен стил на движение. Хубавото за по-агресивните шофьори е, че при автоматичния режим скоростите директно могат да се сменят ръчно - както с лоста, така и от волана. При изпреварване тази операция е по-удобна и ефикасна, отколкото да се натиска рязко газта и да се чака автоматиката да направи кикдаун. После компютърът продължава да си действа по привичния начин.

Двигателят с обем 1,4 л и мощност 75 к. с. дава достатъчна пъргавина за нормално вписване в градския трафик, но за по-агресивни шофьори би бил муден. Ускорението 0-100 е за 16 секунди. С по-големия 1,6-литров мотор (109 к. с.) то е по-впечатляващо - 12,6 сек.

В града 1007 осигурява ред дребни удоволствия, недостъпни за обитателите на по-големи коли. Високата шофьорска позиция дава отличен обзор и приятно чувство за доминация. Мъникът може да се провира ловко из тесни улички с безпорядъчно спрели коли - за центъра на София това понякога е блаженство. Паркирането също е своеобразно удоволствие - маневрите могат да се правят и в прекомерно стеснени пространства, колата може да се пъхне на привидно невероятни местенца, а вратите дават възможност да се влиза и излиза дори и когато настрани има само педя разстояние.

По магистрала 1007 също оставя добри впечатления, макар че не там е нейната стихия. Сложното окачване се бори със законите на физиката и успява да държи сравнително стабилно високата каросерия. В рамките на разрешените скорости тя се движи уверено и устойчиво. По фирмени данни може да вдигне дори до 190 км/ч.