:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,512,837
Активни 118
Страници 11,562
За един ден 1,302,066
Реконтра

Емил, наивният малък детектив

Преди...

Някога Емил беше момче за пример.

Не беше от онези, които не могат да изпълнят нещо, понеже са страхливци и изобщо не са истински млади хора. Не, той беше момче-образец, именно защото искаше да бъде такъв! Реши го тъй, както се взима решение да не се пуши или да не се пие. Е, което си е право, често му беше трудно да спазва това решение. Но когато казваше на шефа си: "Разбрахте ли? Аз съм най-добрият! Без мен сте за никъде!", той изпитваше истинско удоволствие. След което обикновено добавяше: "Аз искам...!" И казваше онова, което иска. И го получаваше. Тъй до деня, в който Емил, следвайки светлия пример на една историческа фигура, поиска "почти всю власть". А на шефа веднъж (преди повече от половин век) вече му бяха поискали не почти, ами "всю власть", че и даже му я бяха взели, без да го питат, та затуй знаеше какво може да последва и връчи на Емил един запечатан плик, рече му, че вътре е онази "почти вся власть" и Емил, щастлив от успеха, тръгна към щаб-квартирата си да зарадва своите другари.

И сега.

През целия път към щаб-квартирата Емил се попипва по вътрешния джоб на либадето, където с голяма безопасна е забол ценния бял плик, запечатан с червен восък. Малко преди площад "Света Неделя" обаче някакъв мургавеляк бръква в джоба, свива плика и се забива в гъстата тълпа. Емил не изгубва прословутото си самообладание и тръгва след джебчията. Оня - в трамвай 7, а Емил след него. Джебчията - в мотрисата, а Емил във втората кола. И хем го бройка с едно око, хем се заслушва в разговора на двама пътници.

- Изкопали истински тунел - разказва единият, - влезли вътре и изпразнили всичките касети в трезора. Щетите се изчисляват на около няколко милиона.

- Ще бъде невероятно трудно да се установи какво е имало вътре - отбелязва другият пътник, - защото наемателите на касетки не са длъжни да обявяват какво са заключили в тях.

- Някой може да каже, че е имал диаманти, а в действителност са били лъжици от алпака - казва първият и двамата се засмиват.

"Точно така ще стане и с мен - помисля си тъжно Емил. - Ще кажа, че в моя плик е имало няколко министерски поста, но кой ще ми повярва."

Докато Емил пътува в трамвая и дебне крадеца, колегите му от парламентарната група го чакат в партийния им офис.

- Отдавна трябваше да е тук - казва единият.

- Тая работа хич, ама хич не ми харесва - поклаща глава вторият.

Крадецът слиза на спирка "Сливница" и тръгва по стълбите към терасата на едно кафене. Сега се налага Емил да бъде много внимателен. Почти като детектив, който лови бълхи, Емил бързо се оглежда, вижда на ъгъла будка за вестници и се скрива зад нея. Прочита заглавие: "Обир в банка". После друго: "Новото време вече знае кои ще са му министрите". Става му тъжно заради откраднатия плик, но се стяга и изпраща на съпартийците си в офиса SMS: "Dragi, ne se trevojete, ne se pla6ete! Spisakyt e u men. 4akaite me! Va6 Emo" и привиква с пръст най-близкия полицай. Крадецът след малко излиза, облизвайки устни след сладкото кафе, а върху му се нахвърлят жилетки от спецслужбите. В най-близкото районно апашът си признава, че е обрал и трезора на банката, а Емил си получава обратно заветния плик.

В офиса на партията си Емил тържествено размахва плика, казва на всички да седнат и слушат внимателно, след което разчупва червения восък, изважда отвътре листа хартия, разгръща го... и онемява.

На листа има само едно-едничко именце, и то срещу едно ужасяващо министерство, и името не е неговото. Емил е прекаран.

И вече не е момче за пример.
15
574
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
23 Февруари 2005 00:37


Хубаво, даже много !
А как може един автор да бъде винаги разпознат, дори и след едно
прочитане? Всеки автор има специфичен стил - по собствен, уникален начин подбира думите и ги омесва неподражаемо - кога на твърдо, стегнато тесто, кога на пухкаво - с шупли и мехурчета, кога на многолистно - бухнало и разточително.
Авторът е искал да измеси стегнато и твърдо тесто по строга рецепта, но бидейки импровизатор с фантазия и въображение е добавил специфични любими подправки, едно "либаде", например и хайдееее, разпознат е, той е майстор елегантен и красив и винаги ни поднася най-изискани деликатеси.
Той е автор, когото безкрайно ценя и уважавам.


А Ерих Кестнер и детективите, да, само Емил и то какъв - изненадан
23 Февруари 2005 07:21
Сиби , добро утро!По руската , пък може би и още по съветската телевизия едно предаване започвоше с израза:
"... жизнь , это полоса белая и полоса черная, надо знать в какой полосе находимся...."

Даже и с твоя възхитителен патос не мога да сложа никъде таз реконтра... нейсе! Хубав ден на теб и на всички останали!
Аз отивам... е вече всички знаят къде... на аквариума , щото имам да подготвям лекция за рибите... и за хората.

Редактирано от - керпеден_1 на 23/2/2005 г/ 11:10:49

23 Февруари 2005 08:48
Една безпощадно атипична реконтра, която възбужда пощадно типична игра - е ли авторът този именно, или не е! И влияе ли това на нашите мнения за реконтрата или не?


Все пак поздравления за ... тука разпечатвам плика, вадя листа и онемявам ... поздравления за Сибила за мнението й, което се стели като утринен аромат на все още топъл хляб. Аромат, който всяка сутрин се бори със студа и създава видения са хрупкава коричка и пара, издигаща се от меката сърцевина.


Хруп, хруп, хруп. Не, това хруптене е друго - то е пропукването на тънкия лед, пакетирал локвите по пътя към хлебарницата... Опитвам се да не се доближавам до хляба, за да не го опръскам с калните си обувки, въпреки че касите са сложени направо на пътя.

Редактирано от - Ebisu-Odaiba на 23/2/2005 г/ 08:58:23

23 Февруари 2005 08:53
С акордеонно дишане завивам покрай хлебарницата, филтрирайки аромата на хляба като кит, улавящ планктон. Събрал достатъчно хлебни молекули като за сутрешна закуска, тръгвам обратно и се връщам при реконтрата.


Чувствам се като Емил. Прекаран. Очаквах на листа да има каквото и да е друго нещо, но не и това. Очаквах, че шефът е приготвил десетина плика, но по погрешка дава друг плик на Емил. Примерно списък за покупки. А момчето за пример отива и ... ъ-ъ-ъ ... съвестно купува всичко...
23 Февруари 2005 09:05
Някой да знае какво е станало с Валери Карагьозов ? Обикновено се обажда преди Керпи (привет Керпи, мина ли опреснителен курс по повиване на )...


Добро утро на всички.
23 Февруари 2005 10:01
А, бе, другарю, ти защо си смени чипа, бе?
23 Февруари 2005 10:42
А бе, ако е сменен чипът, жалко... Сиби, този път не съм съгласен, тц!
23 Февруари 2005 11:15
Е-ОСамурай сама, не съм го минал още , сега ма ползват само като чичо Тачо Хопът... ама до ще и наш`то царство....

Редактирано от - керпеден_1 на 23/2/2005 г/ 11:16:29

23 Февруари 2005 13:15
Ако имате възможност (достъп) прочетете памфлета ЕМИЛ ИЛИ ЗА ФАНФАРОНСТВОТО от Любен лачански във вчерашния вестник Пари, стр. 20
- перфектно въведение (или допълнение) към днешната реконтра.
23 Февруари 2005 13:51

Фуле на хълма, Керпи, съжалявам, че този път се разминаваме, но реконтрата наистина прочетох с невероятно удоволствие, защото е много пипната, въпреки и никак ненатрапчива, тук-таме проблясват някои от характерните за този автор скъпоценни камъчета.
Хубав сюжет, завръзка, развръзка и така желаният от читателя неочакван край.

Аз харесвам всички автори на реконтри, но имам трима най-предпочитани,
Ebisu-Odaiba, благодаря ти, ти си чудесен и си Вторият, не казвай, че се лъжа,
а днешният майстор е Третият.
Да?



Редактирано от - Сибила на 23/2/2005 г/ 13:53:08

23 Февруари 2005 14:06

Редактирано от - Ebisu-Odaiba на 23/2/2005 г/ 14:37:36

23 Февруари 2005 14:10
фък... с кеф съобшаваме, че тоз фъкин член на кпсс умре и се отдава на разгул във фъкин ад... фъкин смерт е наступила вследствие на фъкин тъпота и нищо дето да му привлече фъкин ътеншъна... фъкин членът райт нау е в предверието на фъкин горивна камера и ще бъде съжжен как только отворят шибаните барове тунайт...
от опиянените

п.с. има ли друго государство дето се разлепят некрологи по улиците, щото некой е умрел...?
23 Февруари 2005 14:11
Слаба ракия.
Концентрация само да зададе гатанка на Сибила.
Струва ли си само заради това?

P.S. А, тов.Блиндяев, сега ве ведях. Това right now почнахте често да го употребявате, а?

Редактирано от - ЗВЯР на 23/2/2005 г/ 14:21:21

23 Февруари 2005 14:41
Я-а-а, тов. Блиндяев умрял от скука. Това направо разби твърдото ми убеждение, че всички умират от близки и роднини.
23 Февруари 2005 19:50
България


Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!


Христо Фотев

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД