Сеир си е да се мени властта.

Помните ли как Дочоолу, Бочоолу и Бай Ганьо коментират в кръчмата: "Стамболов ефенди боклатмъш" - демек, падна г-н Стамболов.

С огнена страст коментират, това ни е мисълта.

Сега Кобург-Гота ефенди не падна, но некои глави на хранени хора човекът свали, заради зрелището. Пък и за пресата суетня велика, чак до изкуство стигна.

Почваме в стил Бочоолу и Дочоолу, ама още по-кръчмарски. "Царица в партията, таралеж в енергетиката, инженер в икономиката, блондинка в културата и Кабил в земеделието" - тъй е нарекъл Шулева и новите министри Севлиевски, Ковачев, Чилова и Кабил "24 часа". Ние това хумор ли е, резил ли е, новина ли е - не схванахме. Ако иска да каже вестникът, че не са си на мястото, то Кабил що ще там с името си? Може би смятат думата кабил за нещо като катил колегите, но то кабил си е чисто "избран, достоен" по турски, име като слънце.

Попогледнахме и за таралеж - в сайта на "Новото време" и "Дневник" щяло да рече "доброто животно, което прочиства дворовете от гущери, змии и други гадини". Все едно за нововремеца Севлиевски е измислено, щото чистота и доброта у Миро - море. Двусмислица в стил галантна литература от XVIII век е извел "Новинар" - "Симеон свали Шулева с тъга". "Дума" пък е в плен на нови, упадъчни литературни течения, в които звукописът и алитерацията са на преден план за сметка на съдържанието: "Сума ти шум заради Шулева". Чист Лилиев, а?

"Монитор" другояче, потресе ни с груб натурализъм - "уволнен от НДСВ, циганка и Дикме влизат в парламента".

Реализъм и трагизъм открихме само при старите кадри. В "24 часа" Муравей разказва как сдобрявал Костов и Надежда, после, уморен и отвратен, споделил и с двамата решението си да се оттегли. И очаквал да го спрат или разколебаят, но никой не го направил, дори напротив - в очите и на двамата ПРОЧЕЛ ОБЛЕКЧЕНИЕ.

И мъка има в епилога, братя българи.