|
Надежда Захариева е родена в с. Радово, Трънско. Завършва френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор. Има издадени 19 книги - 3 с проза и 16 стихосбирки. Автор на много текстове на песни. Съпруга на големия български поет Дамян Дамянов. Кандидат за общински съветник от листата на ДПС на местните избори. Кандидат за депутат от листата на ДПС в 25-и многомандатен избирателен район в София през 2005 г.
---------------
- Г-жо Захариева, на изборите вие бяхте водач на листата на ДПС за 25-и многомандатен избирателен район в София, но не успяхте да влезете в парламента. Сега не се ли чувствате прелъстена и изоставена?
- Не, разбира се. Мен никой с нищо не може да ме прелъсти. През целия ми досегашен живот не помня да съм направила нещо, което да не е било по мое желание. Участвах в изборите не защото ме прелъстиха, а защото сама пожелах това.
- С какво предизборната кампания обогати житейския ви опит? Какво ново разбрахте за себе си и за хората?
- Аз съм благодарна, че бях почетена с тази покана - да бъда водач на листа в София. Не съм имала никакви илюзии, че ДПС има реални шансове за успех в столицата. Много е мъчно тук, поне на този етап, ДПС да постигне успех. Но обърнете внимание на следния факт - от 467 000 гласа за ДПС християнските, българските гласове надвишават гласовете на нашите изселници от самата Турция. За ДПС са гласували 66 000 българи, а гласувалите изселници са 45 000. Това за мен е добър показател, че хората вече преодоляват предубежденията си към ДПС. Че лека-полека все повече българи се освобождават от това, което аз наричам "национален инфантилизъм": този едновремешен страх от думата "турчин", непременно свързващ ДПС с нещо, което дърпа България към Ориента, а не към Европа.
Забелязах обаче и друго - нещо все още спира избирателите тук, в София, да дойдат свободно на една лична среща с кандидата на ДПС. Въпреки че знам, че много хора ме обичат. Този страх, че ето тя е от ДПС, тя е с турците, спира избирателите да афишират интереса си към една среща с мен. Случи ми се и друго интересно нещо. Случаен шофьор на такси ми обясни как срещу 100 лв. бил шеф на секционна избирателна комисия на НДСВ, как очаквал да вземе още 250 лв., защото обещал 25 гласоподаватели за НДСВ. Най-много ме развесели обаче със следното: "Абе аз да им взема парите, пък ще си гласувам за този, за когото искам."
Като писател ме интересува психологията на човека. Къде е вината? Кой е истински виновен за масовия изборен "алъш-вериш"? Този, който дава парите, или този, който е готов да ги вземе и да излъже. Не можем да виним само политиците и да тръбим: изборите се купуват. Ако нямаше кой да се продава, политиците нямаше да купуват изборите.
- Конкретно във вашия избирателен район имаше ли такива прояви, в които обвиняват ДПС - натиск върху избирателите и купуване на гласове?
- Да, лично имах възможност да стана свидетел на тази "обществена тайна" - че е имало купуване на гласове. Мъжки глас ми се обади на джиесема да ме пита дали се интересувам от 200-300 гласа, които стрували по 10 лв. На свой ред аз попитах непознатия как той си представя следното вестникарско заглавие: "Поетесата Надежда Захариева купува гласове". И го отрязах. Мизерията срутва ценностната система на човека. Тъжно, но факт. Тези грехове, ако ДПС ги има, не са само грехове на ДПС обаче.
- Да, но ДПС отнесе като че ли най-много обвинения - и за двойното гласуване, и за масово купуване на ромски гласове. Как се примирявате с това като член на тази политическа сила?
- Първо, не съм сигурна в тоталното купуване на ромски гласове от страна на ДПС, ромските гласове са само 6% от гласувалите за нас. И друго - не знам защо най-големите обвинения падат все върху ДПС. Още като че ли не може да се свикне, че ДПС, макар и тръгнало като етническо движение, сега е една нормална българска партия. Не вярвам в нейния инструментариум да има нещо различно от това, което правят всички други партии. И които сега толкова се правят на "света вода ненапита". Знам за други партии, които са предлагали огромни суми на ромите. Когато казвам, че прословутата ни толерантност е "парадна толерантност", май ще се окажа абсолютно права. Аз съм в ДПС тъкмо за това. Моята лична борба е с каквото мога да допринеса тази фалшива толерантност да се превърне в истинска. На човека да се гледа само като на човек. На политика, ако е добър, голям политик, да се гледа като на български политик независимо от какъв етнос е. За да може приносът му в просперитета на България да бъде наистина оценен според неговите заслуги, а не според етническия му произход.
- Доган на някои от срещите си с избирателите се появяваше с хеликоптер. Един летателен час с хеликоптер струва от 1000 долара до 1000 евро. Това е приблизително годишният доход от тютюна, който печели едно семейство от избирателите на Доган. Как гледате на това?
- Пак бих попитала: защо отделяте Доган от всички други политици?
- Питам ви за него, защото сте член на неговата партия.
- Не знам г-н Доган ли си е плащал хеликоптера, или някой му го е предоставил. Вероятно, когато един човек трябва да бъде в късо време на две различни, отдалечени едно от друго места, използването на хеликоптер, както в случая, е напълно оправдано. Обвиняват Доган, че бил вкарал българските турци в политическо гето. Не е вярно. По-скоро целият ни народ е вкаран в икономическо гето. Тютюнопроизводството наистина е много тежък поминък. И доходът от него е смешно малък. Като дете и аз съм брала тютюн. Говорила съм с лидерите на ДПС за това. Проблемът е по-страшен. Там хората трудно могат да имат друг поминък. А все по-малко тютюнът, който произвеждаме тук, в България, отговаря на световните стандарти. Проблемът с какъв поминък да се смени тютюнът стои непрекъснато в дневния ред на политиците от ДПС.
- Как гледате на признанието на Доган в "Шоуто на Слави" за "обръча от фирми", които го обслужват финансово, а той тях - като политическа сила - политически? Още повече, както знаете, вече е сезирана и прокуратурата за това изявление.
- Аз видях във в. "Сега", че Цветан Цветански и още няколко души са сезирали прокуратурата по този повод. Изкушавам се да коментирам така: г-н Доган се осмели да разкрие в прав текст практиката на всички политически сили в България. Това е една практика, която всеки българин знае, че съществува. Но никой политик досега не се осмели да каже: да, така е. Аз мисля, че и в световен мащаб нещата стоят така. А българският политик Ахмед Доган пръв го изрече на глас в България.
Иначе на следващия ден след предаването много мои познати, които далеч не симпатизират на Доган, ми се обадиха да кажат: ама той много мъжко момче. Как каза нещо, което всички знаят. А никой не смее да признае.
Доган просто имаше смелостта да го признае на глас. Изобщо медийната представа за Доган е много непълна. Да се говори с него не на политически теми, а на философски и езотерични например, е невероятно удоволствие. Не мога да забравя един мой тричасов разговор с него в Девин. Тогава той каза една мисъл: където има справедливост, няма милосърдие, и където има милосърдие, няма справедливост. И напоследък, когато го укоряваха за обещанието му за тока в "Столипиново", аз си спомних за тази мъдрост.
- Все пак вие лично като обикновен гражданин как гледате на тази практика?
- Като поет, за когото икономическото благоденствие не е приоритет номер едно в живота и който продължава да мечтае за повече духовност, не би ми се искало да е така. Но като че ли не можем да бъдем различни от света, в който живеем. Без такава помощ какво би могъл да направи и най-големият политик. Уви нищо не става без пари.
- Не съжалявате ли, че не избрахте "Атака"? Със сигурност сега щяхте да сте депутат.
- На фона на моето разбиране за толерантност аз не съм против съществуването на "Атака". Харесвам това, че "Атака" произнася на глас истини, които всички виждаме. Не харесвам, че насочват злобата от тежкото положение, натрупана в широките народни маси, към два, че и повече конкретни етноса - те мразят и евреи, и цигани, и турци, и какви ли не. Не мога да разбера омразата. Аз съм за любовта между човеците. И не мога да бъда някъде, където някой би ме учил да мразя. Омразата е техен, на хората от "Атака" проблем. Никога досега не съм мразила, никога и никого. И може би затова точно съм в ДПС. За да бъда едно малко мостче между българите, които понякога страдат, както казах, от "национална инфантилност" (не искат да разберат, че от турското робство е минал век и нещо), и турците. Не можеш да насочваш съвсем оправданата социална злоба против другите етноси. Защото тези етноси имат абсолютно същите проблеми. И да се търси отдушник за това, че живееш зле, като се мрази другият, е грозно.
Така че в парламента на всяка цена - в никакъв случай. Въпреки четирите "безгрижни" години и мерцедеса. Слава богу, имам стара кола. Имам пари за бензин, за да ходя на срещи с читатели. И това ми стига.
Освен това ще остана докрай с партията, в която веднъж съм избрала да бъда. Както казва Платон в "Апология на Сократ": "Там, където си избрал да бъдеш веднъж, трябва да останеш до смъртта си. Защото безчестието тича по-бързо от нея." Не мога да разбера логиката на хората, които искат на всяка цена да са в парламента. Навремето, когато се омъжих за Дамян Дамянов, имаше милиони съмнения, че съм се омъжила по сметка. Предполагам, че и сега има милиони съмнения, че съм в ДПС по сметка. Трябва да кажа - моята сметка е, ако мога да направя някакво добро: да убедя колкото се може повече хора да се отърват от предубежденията си, от предразсъдъците си и да разберат, че всички, родени в България, обичат България еднакво. Това е едничката ми цел в политиката.
