|
Класът на Елеонора вчера нямаше часове
Скръбта събра всички момичета и момчета по обед в класната им стая. Всеки момент там трябваше да влезе училищният психолог.
"Голяма трагедия, децата още са в шок", обяснява зам.-директорката Румяна Парцова. И настоява да оставим децата сами с психолога.
Момичетата и момчетата гледат с подути от плач, неразбиращи очи, насядали върху чиновете. Някои прелистват вестниците, които преливат от подробностите за зловещата смърт на Ели и безсмислените обяснения и възмущения на политиците.
Учениците вече са решили - ще протестират. Срещу нелепата смърт на Ели. Срещу страха, несигурността, срещу смъртта. Срещу държавата, която убива децата си. Кога и къде - не са се уточнили, но са решени да го направят.
Девойка се опитва да изрази обичта на всички към мъртвата Ели с няколко малки, наивни строфи на черната дъска:
"Аз научих още на обяд, беше потресаващо", разказва съученичка. Не могла да повярва. Само миг след това се припознала, инстинктивно. Видяла в гръб момиче с дълга руса коса и за секунда била убедена, че това е приятелката й Ели. "А аз още не вярвам, не мога, докато не отида на погребението, няма да повярвам", допълва пък Лиляна.
Децата вече събират пари - за погребението,
за венец. "Трябва да помогнем, от уважение! Пък и това е най-тежкото за една майка - да надживее детето си", казва Таня. Момичетата и момчетата започват единодушно да кимат. Майката на Елеонора е била в много тежко състояние, отишла е при сестра си заедно с братчето на Ели, обяснява класната ръководителка г-жа Марковска. Опитали да я намерят, но не успели. "Тя знае, че искаме да й помогнем", разказва през сълзи класната.
Ели бе изключително момиче, но с комплекса на учителското дете, което винаги от всичко е лишено, допълва класната. Тя дори не знаела, че момичето си има приятел, била много свита. И досега учителката на Елеонора не може да разбере как е възможно да се случи подобна трагедия. Още повече след като се разбра, че човекът, прекъснал невинния младежки пулс, е точно този, който е призван да пази децата и родителите им от злините в обществото.
"Как е възможно, господи? В тази държава един полицай да не знае, че на улицата всяко оръжие може да отнеме живота на едно такова... едно такова цвете.
Толкова по-зле за тази държава!",
продължава класната и отново не може да сдържи сълзите си. Според г-жа Марковска толкова малко са останали децата като Ели и съучениците й, които искат не просто да завършат средно образование, а да продължат напред, да учат. "Те искат да бъдат журналисти, лекари, да бъдат интелигенцията", казва класната.
Единственото, което й остава в момента, е да се опита да бъде душевна опора на своите питомци.
"Как е възможно така насам-натам някои да се развяват и да стрелят по улиците", пита се Албена. "И то собствените ни полицаи ни стрелят. Благодаря, няма нужда!", разгневена е тя. "Нечестно е да излезеш да се поразходиш, да се разнообразиш и да те убият. Няма никакви закони, които да се спазват, нито пък убиецът ще бъде открит", смята и Таня.
Според Лиляна пък убиецът не е полицай, просто се прикрива друг човек. А някой трябва да получи възмездие - смъртно наказание, категорична е тя.
----
И Институтът по психология на МВР изпрати психолози в 81-о училище, съобщи на пресконференция Недялко Стойчев, началник на сектор "Експертна и консултативна дейност". Молбата дошла от педагогическия съвет на училището, за да могат съучениците на Елеонора да се справят с шока и стреса от загубата й.
------
|
|
|