Един загрижен за СДС мой колега, като видя подигравателния блясък в очите ми оня ден, каза: "Наш'те са полудели!"
Разбирам го, но не му съчувствам.
Той иска да каже, че двете огромни глупости, които СДС свърши през седмицата, са проблем на интелект. Един вид - на лоши изчисления, на грешка в политическата игра.
Но изобщо не е така.
Тези "грешки" са следствие на естеството на Съюза на демократичните сили. Те произтичат от самото сегашно устройство на синята партия.
Г-н Иван Костов направи така, че
в тази партия всичко се държи върху силата
Не върху идеи и даже не върху баланси, а върху доминация. Това, ако щете, е въпрос на личен мироглед, на дълбоко искрено убеждение, че силата, победата, заплахата са най-сериозните спойки на човешките отношения.
И ето вземаме радиото. Този "Хоризонт" дразни властта. Но я дразни малко, защото началниците не слушат редовно радиото и при тях просто постъпват косвени сведения за някакъв Волгин или там кой, че си позволява (!) волности. Повече ги дразни Маринкова, защото в неделя сутрин началството си е вкъщи, скучае при семейството и пуска едно ухо. Пък и в пряк ефир на тази Маринкова й беше казано, че когато говори с министър-председателя, трябва да мълчи. Тя не си взе бележка.
Така че на първия етап началството се дразнеше, колкото да има тема за политбюро, че още не всичко е овладяно. Нищо специално обаче не се предприемаше. Само дето на Велев му се подписа присъда: щом дойде моментът - да се изхвърли като мръсно коте, какво си е въобразил той...
Дойде моментът за Велев. Нареди се на (кой отговаряше за НСРТ?) да кажат на НСРТ да го махнат. При това
нищо особено конкретно се нямаше предвид
като негов заместник. Да се сложи някой от наш'те, който да оправи нещата.
(Тук, любезни читателю, влиза в действие друга особеност на партията-ръководител. Ако Първият няма нещо конкретно предвид, няколкото "втори" имат право да се сбият за мястото. В случая г-н Соколов успя пръв да достигне финиша със "своята" г-жа Поля Станчева.)
Но се разсмърдяха журналята.
("Абе чудна работа! Ние толкова борда сме сменили, толкова по-некадърни сме наложили, а тук за едно пикливо радио...")
И се наложи да се вникне специално във въпроса. Под което се има предвид - да се направят няколко специално посветени срещи. И в хода на тези срещи (в които всеки предлага нови и нови кандидати) започна да се оформя по-глобално, по-силно решение.
("Защо, по дяволите, ни е този "Хоризонт" изобщо? Само проблеми създава...")
В процеса на осъзнаване на тази бляснала истина се оформи и решението: ликвидация.
Така че, любезни читатели, ние не присъстваме на сценка на овладяване на БНР от СДС. Ни най-малко. Това би станало и лесно, и елегантно. Още повече че си беше техен директорът. Ние присъстваме на началните акорди на съвсем друго: на
превръщането на "Хоризонт" от лидер (42% рейтинг) във второстепенно радио
Така че въпросът е: що за глупост правят сините, като предлагат за директор човек без минимален авторитет, който търпи да му се казва в очите, че е без способности и трудови навици? А отговорът е, че това не е глупост, а замисъл: да се промени политическият характер на БНР, да започнат едни радиотеатри, едни "Литература и изкуство" (с гласа на Николай Бинев, помните ли?), едни творчески интервюта с творци на творения, едни багрила наши родни, четки, палитри и екран. Въобще: да се лее плавно словото българско. Но да се лее по периферни за нашия живот въпроси, да ни забълбуква със симулации, да ни деполитизира, простичко казано.
Това е отговорът на един втори, още по-загадъчен въпрос: защо като видя симптоми на стачка, СДС не се спря от агресия към радиото?
Стачка в радиото преди избори! Та и след чешките телевизионни вълнения! Което прави сценката съвсем разбираема за всеки възможен чужд наблюдател.
(Не върви някак си да отчиташ победи срещу комунистите, пък и репликите за агентите на ДС увисват... Така че Западните започват нещо да си гледат часовниците, при разговори все по-често питат за датата на изборите...)
Следователно: "Къде сбъркахме?"
Много е просто: в гигантската и добре функционираща
машина за трупане на власт и пари,
в която се е превърнало СДС, отдавна не се взема предвид един фактор - малките човечета, които обитават подножието на тази машина. На тези човечета и потреблението им можеш да смъкнеш колкото искаш, и да ги крадеш пред очите им можеш до безкрай (няма да реагират), и началници да им назначаваш - кеф ти риба, кеф ти паламуд...
Ама май този път прекалиха. И май уличните действия през пролетта ще са реалност.
Какво пък, кой както дошъл, така ще си отиде.
А може и да не. Експериментът с човечетата продължава.
* * *
Колкото до втората груба грешка на СДС - с отстраняването на Симеон II от президентските избори, това е отделна тема, макар да действат сходни механизми. Тук обаче СДС сбърка, боя се, завинаги.
Шегувам се. Изобщо не се боя.
|
|