------

Откриването на радиото стори така, че ухото често е обект на музикални инвазии - в рейса, на улицата, пред телевизора, в службата. Когато не е, мозъкът пак си свирка - няма да седне да тананика Кант, я... Текстове и ритми, при това всякакви, всъщност съжителстват с нас повече, отколкото политиката, религията или семейството. Слушаш на принципа няма не искам, няма недей*... Ако ти се изправя косата, парираш - днеска имам дълга коса! Ако се кефиш нонстоп, скачаш в рефрена - нонстоп, нонстоп - индийски коноп... Ако шмъркаш кафенце и тихо седиш в кьошето, със сигурност не си само в кьошето, а и другаде - в кучия, кучия, даааа - гъз.

Ако заобичаш нещо и ако е най - вероятно са лудите жаби.

-------



Лудите жаби на размисъла



Песента е тънка работа - тя е висш пирует между мелодия и словесност, между свобода и морал, между талант и - така - бръмчене... Ни с постановление можеш да я направиш хит, ни с папска вула да я сложиш на мястото й - праведна, неправедна. Ако туриш на песента цензурна похлупка, песента или вехне, или кудкудяка и дебелее като кандидат-квачка... Ако я отхлупиш, може да те изненада - със звезден блясък или с неземно бездарие...

"Красив роман е любовта/написан без начало и без край" - пееше Аспарух Лешников. "Ех, проклета фукария,/ днеска нема пак кирия! - в джоба немам ни петак/- същи съм босяк!" - гърмеше остроумно още преддеветосептемврийски хит на просперитета. Това, общо взето, са двата текстови полюса в песенното съзидание. Единият е патетично-приповдигнат, теглещ към куртоазния изказ и високата лиричност. Вторият е бунтовен - той се подиграва на първия, дере гърло на площада и обръща хастара на приличието. Първият роди операта, роди баладата и химна; вторият роди вандалската красота на рока. (Аз го обичам.)

Можете да предпочитате всякакви музикални жанрове. Когато говорим за текст обаче, трябва да помним, че най-лош текст е тъпият. И този, който не се връзва с музиката, а изпада от нея като пиян пианист от репертоара си...



Голямата поезия не става за песни,



смята Йосиф Бродски. Но и стихотворното дилетантство не е добър изходен материал за добра песен. Примери бол. Макар че музиката е водеща в брака между поезия и музика, семейният скандал съсипва и двете. Добри текстописци са Михаил Белчев, Георги Минчев, Александър Петров... Поети, които направиха много добри текстове за песни - Георги Константинов, Павел Матев, Иван Ненков... Повечето от музикантските текстове не са кой знае какво, но добрата музика и свежото чувство оправят нещата.



Казват, че без любовта

прозаичен бил светааа

Но защо гори

без пламък любовта дориии? -



пеят "Щурците". Песента е хубава. Но текстът поради стихотворното си небрежанство е някъде около десетката. Не му стига мъничко - то е професионализъм. Защо ли? Е, би трябвало да се каже "без любов". Но нали трябва римица. Второ - въпросът "защо гори...?" - няма ни емоционална, ни логична връзка с горната фраза, която, отделно от това, си е бая плоска и подхожда на измъчено ученическо съчинение... О, дреболии са това, вие сигурно харесвате песента. Аз също. Но крив ли съм, че искам съвършенство? Друга хубава песен, на "Атлас" - "Кукла", с автор на текста Митко Воев - лека му пръст... Нали се сещате - "Кукла си ти, която студено ме гледа с очииии...". Също хубава песен. Но може ли куклата, или който и да било, да те гледа с нещо друго, а не с очи? С лакът например, с коса? Не. Тези "очи" тук са също в повечко - за псевдоримичка...

Не се заяждам. Искам майсторлък.

От друга страна, професионалната и ресана от професионални поети естрада преди десетилетия роди бунта срещу нея. Роди слушането на сръбско, роди пародийните реакции на



Тодор Колев и НЛО



Те вкараха фолккодош в песните, като освежиха прегрелия от сантиментална патетика социалистически "Балкантон". Тези, които днес са превзели частните радиа и клубове - "Уикеда", "Хиподил", "Обратен ефект", "Ъпсурт", "Гумени глави", "Джанго Зе" и т. н., са развитие на същия процес в тялото на песенния текст - бунт на варварската първичност срещу фалшивите условности на доброто възпитание, бунт на рефлекса срещу сдържащите норми на несъвършената цивилизация, но често и бунт на примитива срещу неразбираемите за него по-сложни хармонии...

Аз съм точно момче,

а ти си секспарче.

Искаш ли да правим

чики, на, на,

На задната седалка

чики, на, на, на,

на моето беемве

чики, на, на, на...

е хит на "Гумени глави". Друг хит - на "Ъпсурт", е "Чекай малко", в който има изумително музикално откритие:

Нека донесат четири бири!

Добро момиче е, което ми свири!

Свежо, може би. Но не бих го турил в уокмена си на път към службата или към Вечните ловни полета. Право на младежта е да открива секса с чувството, че извършва Велика октомврийска социалистическа революция или поне Френска такава. Само че и индивидуалните, и масовите революции минават. После, ако си чел книжки и си станал на нещо майстор, ще те потърсят пак. Ако останеш на чики, на, на - тепърва ще се плацикаш в тъгата на екзистенциалния недоимък. А тя е лоша тъга за човека - много амебна пада.



-------

* Вътрешните цитати в текста са от песни на: Сл. Трифонов, "Уикеда", "Джанго Зе", Графа, "Ъпсурт" и др.