|
---------------------------------------
Слънцето току-що бе изгряло на хоризонта, когато около 6.00 ч. на 28 септември 2000 г. доскорошният пандизчия Васил Георгиев Атанасов вдига метален прът и го стоварва върху главата на сина си Георги. Следват още няколко удара с арматурната пръчка, която чупи ребрата, челюстта, носа... Спящият 18-годишен младеж вдишва бликналата кръв, белите му дробове се задръстват и смъртта настъпва в страшни мъки, ще запишат по-късно съдебните медици.
Убиецът хвърля върху хриптящото тяло няколко дрехи и зачаква, спотаен в ъгъла, да се отвори вратата и да влезе 10-годишната му дъщеричка Мария. Серия безмилостни удари се стоварват върху нищо неподозиращото момиченце,
черепът е разцепен, мозъкът се разхвърчава,
гибелта настъпва почти мигновено.
Без дори да избърше кървавите си ръце, убиецът написал върху паспорта си: "Ако не беше се оженила, нямаше това да стане. На ти сега мъж." Разкъсва няколко семейни фотографии, след като написва на гърба им: "Гледай ги само на снимка!" и "Заедно с Мима и Гошо ще бъдем заедно на оня свят!".
Посланията са предназначени за жената, с която е делил семейното ложе близо 20 години, но без да сключи брак. След това дръпва завесите върху прозорците, заключва входната врата и спокойно се отправя към магазините в квартала, за да си купи... няколко кроасана.
Сигналът за кървавото престъпление постъпва едва на следващия ден, когато в РПУ-Стара Загора звъни разплакана жена и съобщава, че открила децата си - 10-годишната Мария и 18-годишния Георги - мъртви в жилището си на ул. "Знаменосец" N7 в квартал "Зора". На телефона е примрялата от ужас Януша Енчева, току-що завърнала се от Пловдив, където
потърсила спасение от тежките юмруци на пандизчията,
познат в Стара Загора с прозвището Гестапо.
5 месеца по-късно 45-годишната жена си спомня: "Оженихме се по любов. Аз вече имах 2 деца от първия си брак - Елена и Гергана. Две имаше и той, те също се казват Гошо и Марийка. Моите родители ме съветваха да не приставам, че лоши неща чували за характера му. Познавали го от Еленино, където живее родата му. Аз не се вслушах. Млада бях, харесвах го... Тъй и не подписахме в съвета, че неговите истории край нямаха. След години разбрах, че преди да се запознаем, е правил опит да посегне на първите си деца. Уж от ревност към майка им. Както сега се опитва да изкара убийството пред съда..."
Биографията на 48-годишния Васил Атанасов е
безкраен низ от кражби, обири, побоища,
изправяне пред Темида и търкане на затворническите нарове. Преди фаталната заран на 28 септември последната присъда е изтърпял в Пазарджик, където е изпратен за 2 години след обир в Новозагорско. Докато изтърпявал наложеното му наказание, ревност загризала душата му, че Януша му слага рога. Едва-що хлопнала зад гърба му металната врата на затвора, и тръгнал към семейното жилище в Стара Загора. Там за зла слука заварил само Мария и Георги. Януша заминала в Пловдив да търси работа. Третото им дете, малката Иванка, било при бабата. Разяжданият от ревност Васил преспал в стаята, където на съседното легло бил синът му, и до късно се опитвал да убеди юношата, че майка му не трябва да живее...
"Много пъти ме е пребивал хей така, без да има повод. Все слухтеше подире ми, все смяташе, че съм ходила с други мъже, пък то у мене една хубост...", плачеше пред съдебната зала Януша и стискаше в ръка снимки, запечатали усмихнатите лица на двете деца.
За броени часове полицията влиза в дирята на престъпника. Униформените са предупредени, че той е особено опасен и вероятно въоръжен. Успява да му щракне белезниците майор Иван Драголов, който го изненадал в района на известното Черно езеро, недалеч от местопрестъплението.
"Смърт за убиеца!", "На кол да го набият!", "Жив да го одерат!" бяха възгласите, с които няколко дузини близки на опечалената Янушка посрещнаха пред съдебната зала окования в белезници Атанасов. Часове на ред подсъдимият слушаше показанията на свидетелите и вещите лица,
без да трепне и мускулче на лицето му
Дори след прочитането на присъдата от съдия Марияна Христакиева той не каза нищо извън тезата на служебния си защитник: "Признавам се за виновен. Трябваше да убия и нея, не съжалявам за стореното. Искам, като умра един ден, да ме погребат до децата..."
"Не чакайте да го защитаваме. Васил е срам за цялата ни рода. Затова не е посмял да се крие в Еленино", категорични бяха представителите на огромния Атанасов род, които присъстваха в съдебната зала.
Според служебния защитник тепърва ще се мисли дали да се обжалва най-тежката присъда пред Апелативния съд. Можело да се пледира евентуално за убийство в състояние на афект, но тройна психиатрична експертиза недвусмислено доказала, че Атанасов е вменяем и е съзнавал какво точно върши.
"Това е закоравял престъпник. Той знае как да се държи и сигурно доста години ще яде хляба на данъкоплатците. Ако от нас зависеше, бихме възстановили за подобни изроди като Гестапото смъртното наказание", категорични бяха униформените пазачи на затвора, където Атанасов ще остане поне докато изтече 30-дневният срок за обжалване на присъдата.
КАРЕ
През 2000 г. 49 деца в Старозагорско са станали жертва на криминални престъпления. А само през януари на тази година потърпевши са вече 3, показва статистиката на РДВР. Две са жертвите на умишлени престъпления - 10-годишната Марийка и 18-годишният Георги, убити от ръката на Гестапото. 18 деца са изнасилени, а 3 са станали жертва на блудствени действия. Пак статистиката показва, че броят на жертвите е сравнително устойчив: през 1999 г. пострадалите до 14-годишна възраст са 14. През този период РДВР-Ст. Загора е подготвила програма за обучение на деца на предучилищна възраст за безопасно поведение, припомни инспекторът по превенцията Йонка Георгиева. В борбата срещу престъпленията, насочени към най-беззащитната част от обществото ни, са се включили и авторите на проекта "Да бъдем силни без насилие", който ще се финансира от фондация "Развитие на гражданското общество". Ръководителката на проекта Лена Драголова е категорична: "Подготовката на детето за разпознаване и избягване на възможните заплахи трябва да започва още от предучилищна възраст!"
|
|