|
Понятието идва от името на едно смешно момче, наречено "йелоу кид" (жълто момче) - главен герой в комиксите на в. "Сънди уърлд", притежаван от основния конкурент на Хърст - Дж. Пулицър. Веднъж печатарите погрешка отпечатват в жълто картинките, разказващи за поредната бъркотия, в която се забърква "йелоу кид".
Печатарската грешка има огромен успех
сред читателите и оттогава комиксът излиза само в този цвят, а страниците на вестниците започват да се оцветяват в бледожълто. Така напълно случайно е открит ефектът от цветния печат, веднага оценен от Хърст. Той успява да откупи автора и художника на "йелоу кид" Ричард Ауткот за своето издание "Сънди джърнъл".Началото на кариерата на младия Уилям обаче с нищо не подсказва, че той ще стане една от най-забележителните фигури на ХХ век в областта на комуникациите. Следването му в Харвард е било по-скоро скандално, отколкото успешно. Той се прочува с юнашките си запои с бира и с купоните, както и със солените шегички към преподавателите. Именно заради това още във втори курс Хърст е скандално изключен от Харвард.
Единственото хубаво нещо от колежа било мениджърството на хумористичното сп. "Лампуун".
Баща му Джордж Хърст, собственик на плантации и златни мини в Мексико, Чили, Перу и Съединените щати, настоявал синът му да не си губи времето с журналистика и да се включи в семейния бизнес. Уилям обаче успява да го убеди, че ако му прехвърли току-що закупения от него в. "Екзаминър", той ще го ръководи успешно, и то без заплата. Хърст-старши, който имал и политически амбиции, решава да рискува и поверява вестника на 24-годишния си син. За да го превърне в "крал на ежедневниците" в Сан Франциско, свръхчестолюбивият младеж хвърля огромни за времето си средства, като действа с невиждан размах. Тази тактика той прилага по-късно и за другите си вестници.
Наема кораби и влакове за своите репортери,
за да бъдат винаги първи на мястото на събитието. Плаща на една от журналистките да направи околосветско пътешествие, за да бие фантастичния рекорд на Филеас Фог от известния роман на Жул Верн "80 дни около света". Младият шеф без колебание инвестира големи суми в най-добрите журналисти, за да ги "откупи" от други издания. Хърст наема по-късно Марк Твен и Амброуз Биърс, които стават известни писатели.
Пълен лаик в полето на журналистиката, Уилям много експериментира, докато налучка печелившия ключ към сърцата на читателите. Той променя шрифта, въвежда модата на огромните сензационни заглавия и слага на първите страници новини, които дотогава са се печатали с дребен шрифт в криминалните хроники на последните страници на вестниците. Според него
хората се интересували главно от три теми,
за които следвало да се пише. Това са:
1. Самосъхранение (убийства, самоубийства, побоища и здравеопазване);
2. Любов и размножение (сексскандали, сватби и разводи на известни личности, романтични любовни истории);
3. Суета.
За да грабнат читателите, фактите следвало силно да се пресилват, изопачават и дори да се фалшифицират. Известен е случаят, когато Хърст публикува снимка от пожара в Балтимор вместо земетресението в Сан Франциско през 1906 г. само и само за да изпревари другите издания. Така той развива започнатото от Пулицър и усъвършенства техниката на сензационно представяне на новините, стигнало до крайност в неговия "Дейли мирър".
Промените и нововъведенията дават бърз успех и за една година
тиражът на "Екзаминър" скача двойно
Цената на триумфа са 750 хил. долара. Когато баща му научава колко пари е похарчил синът му, направо изпада в ужас. И категорично отказва да даде и цент повече за авантюрата на Уилям.
Младият Хърст трябвало да се откаже точно в момент, когато чувствал, че е на прага на успеха. Тогава той уговаря един от членовете на Демократическата партия да убеди Хърст-старши, че за да си подсигури влизането в Сената, се изискват 100 хил. долара. Двамата комбинатори си поделят сумата и Хърст-младши спасява вестника си, като само след няколко години го превръща от губещ в печеливш (с годишна печалба от 500 хил. долара).
Придобил самочувствие и признание в професионалните среди, Хърст се прехвърля през 1895 г. в Ню Йорк. За да превземе Меката на пресата, той
закупува "на безценица" нюйоркския "Джърнъл",
с което обявява война на Пулицър и полага основите на "Хърст корпорейшън". Докато започне да печели от новия си вестник, Хърст е трябвало да вложи в него 7 млн. долара.
Постепенно медийният магнат превзема град след град и през 1925 г. вече владее 25 вестника в 17 щата, а след още 17 години - 42 издания с общ капитал 220 млн. долара. Той е сред първите вестникари, които въвеждат радиопредаванията през 20-те години и продължава традицията 20 години по-късно и с телевизията. Освен вестници и списания фамилията Хърст притежава информационната агенция "Юнивърсъл сървис", издателство и още около 120 компании, парцели, златни и сребърни рудници и фабрики.
Хърст влага и много пари в киното
Към седмото изкуство той има особено отношение. Специално за своята любовница - посредствената актриса Мерион Дейвис, той основава кинокомпанията "Космополитън продакшън". Въобще магнатът става пословичен със слабостта си към хубавите жени от шоубизнеса. Той се жени дори за шоугърлата Милисент Уилсън, станала бързо светска примадона, която никога не се съгласява да се разведе с един от най-могъщите мъже в САЩ.
След смъртта на медийния магнат през 1951 г. нещата в "Хърст корпорейшън" се променят. Между двете световни войни популярността на "жълтата" преса рязко спада и наследниците му решават да смекчат тона на изданията. Ултражълтият "Дейли мирър", вторият по тираж вестник в страната (800 хил. екземпляра), е закрит, а грубо сензационният "Америкън уикли" е променен и модернизиран. Много от вестниците са слети или закрити, но
влиянието на корпорацията не намалява,
защото са оставени изданията с тираж над 100 хил. екземпляра. Ръководството на империята се насочва към новите технологии, като кабелните телевизии и Интернет.
И петимата синове на Уилям Хърст наследяват занаята му. През 1955 г. Уилям Рандолф Хърст-младши оглавява компанията, а Рандолф Аперсън Хърст заема второто по значение място като шеф на обединените Хърстови издания. Неговият брат близнак Дейвид оглавява западното крило, а най-старият Джордж се отказва от лидерството. Петият син Джон Рандолф умира още през 1958 г. Сега след смъртта на последния син управлението на корпорацията вероятно ще се поеме от внука на Уилям Хърст - Джордж Р. Хърст-младши, който е шеф на борда на директорите на "Хърст корпорейшън".
Текст снимки:
1. Уилям Рандолф Хърст на върха на кариерата си през 1930 г.22. Първа страница на Хърстовия вестник "Джърнъл" от 1898 г.