Какво си представя българинът, когато му кажат Мексико? Основно две неща - загадъчни пирамиди и футбол. Първото не учудва, тъй като надали има човек, който да не е чувал съвсем нищо за цивилизацията на маите. Второто пък е от компетенцията на футболните фенове, в каквито май се превърна цялата ни нация в славното лято на 1994 г., когато бихме Мексико на световното в САЩ. Преди броени седмици българските футболисти отново се срещнаха с мексиканците и отново ги победиха в приятелски мач на собствената им земя.

Мексико обаче съвсем не свършва с футболните победи и цивилизацията на маите и ацтеките. В тази страна има още много неща за виждане и преоткриване. Не случайно



в последните години туризмът там се е развил



и разраснал до нива, каквито незапознатият с Мексико трудно може да си представи. А сред най-интересните места, които напоследък се радват на огромен интерес, е полуостров Юкатан, който се намира между Антилско и Карибско море, точно срещу Куба. Но ако мислите, че това е някакво райско кътче, много се лъжете.

Юкатан е планинска област, в която най-често срещаното природно явление е дъждът. Горите пък са толкова гъсти и неприветливи, че трябва да си истински авантюрист, за да наречеш подобна джунгла привлекателно местенце. Но не всичко е така, както изглежда от пръв поглед. Щом свършат горите, започват едни безкрайни златисти плажове, които според съседите американци са нещо наистина великолепно. За морския риф пък да не говорим. За него се твърди, че е най-красивият на света след австралийския. Между другото



точно тук през 1519 г. акостира Кортес завоевателят



Ако сте добри плувци, може да се спуснете малко под водата и да се озовете в пещера с фантастично подземно езерце. Но трябва да знаете - най-хубавият период за туризъм в Юкатан е от октомври до март, тъй като през летните месеци вали като из ведро и никак, ама никак не става за разходки. Вярно е, че дъждовете са краткотрайни, но наистина не е за пътешествия.

Освен с плажове и море мястото е известно и като съкровищницата на Мексико. Причината? Там се намират едни от най-интересните старини в страната. В горите на Ек Балам са пирамидите. Изамал е истинско вълшебство със стените си в цвят на шафран. Край Сан Антонио де Паула пък е прочутата пирамида Попул-чак. За Мерида пък казват, че е мексиканският Париж. Тук се намират още Валядолид, а така също и селището на маите Чичен Ица. Само в това кътче на страната



може да видите почти всички архитектурни



стилове на света. И всичко това сред ароматни лаврови дървета. Звучи примамливо, нали?

Ако имате път натам, непременно посетете Двореца Кантон, който е превърнат в музей. По пътя към него ще срещнете и запазени колониални хасиенди - безмълвни свидетели на едно отминало време, когато в Мексико е имало истинска аристокрация. Не че сега няма богати хора. Техните домове лесно могат да се забележат. При това, колкото и странно да звучи, почти рамо до рамо с бедняшките къщички.

Искате ли да заприличате на местен жител? Не търсете ефектно сомбреро из пазарите, нито пък пъстро пончо. Нахлупете панамена шапка, седнете на столче от сезал в някое кафене на открито, изтегнете мързеливо крака напред и си поръчайте текила.



Точно заради този сезал в края на XVIII



и началото на XIX в. Юкатан успява не само да просъществува, но и да се превърне в най-богатия щат на Мексико. Но през 30-те г. на ХХ в. с навлизането на синтетичните влакна в бита индустрията замира и изпада в криза. В този период започват да се обезлюдяват и богатите и пищни хасиенди, чиито собственици фалират. Сега много от тези бивши фамилни домове са превърнати в хотели. Запазени са обаче старите им имена. Новите собственици дори са се опитали да съхранят, доколкото могат, атмосферата. Всеки обаче се е "специализирал". "Сан Хосе" например е хотел за младоженци, докато "Санта Роза" е като извадена от книгите на Изабел Алиенде. Най-луксозен е "Темозон", който примамва клиенти с огромна тераса към своя ресторант и с парк,



в който свободно се разхождат фазани и пауни



С какво друго може да запълните деня си, ако сте отседнали в някой от хотелите из Юкатан? Най-доброто начало е с баня. Но не къде да е, а в една от многобройните подземни къпални, където водата е кристално чиста. Тези места съществуват още от времето на маите, а легендата разказва, че в далечното минало са се ползвали от вождовете за различни сексуални наслади.

После може да закусите на крак, купувайки си пресни плодове от продавачите, които обикалят цял ден из улиците с колела, натоварени с кошове, пълни с плодове. И разбира се, би било кощунство да не се отбиете на пазара за сувенири и старини. За обяд естествено си



поръчайте такос или пък манго с люта чушка



Мангото било плод? Няма грешка, това е един от местните специалитети, който може и да ви се види странен, но си заслужава да бъде опитан. Ако обичате животните, не пропускайте парка на Рио Лагартос, намиращ се на неколкостотин километра от Валядолид. Там живее най-голямата колония от розови фламинга в цяла Америка. И разбира се, не забравяйте пирамидите!