Валентин Ганев с моноспектакъла си под режисурата на Пламен Марков откри преди време новото театрално пространство на академичната трупа. Сцената е наречена "Театър на последния етаж". Не това обаче е най-интересното в случая. Събитието е самият спектакъл.

Героят на "Контрабасът" е невротизиран музикант перфекционист, отдаден на професията си. Той се отнася с инструмента като с близък човек - ту го обича, ту го мрази, раздразнен от битовите, транспортни и сексуални неудобства, които му създава. Контрабасът му отрежда и незавидно на пръв поглед място - в дъното на оркестъра.

Героят доказва своята значимост и тази на инструмента с фрагменти от класически произведения, като акцентът е върху партиите на контрабаса. Истински апотеоз на огромния инструмент е композицията "12 контрабаса" от Емил Табаков.

Музикалното оформление е на Валентин Ганев. Той дори изпълнява на живо отделни пасажи. За бисовете пък е избрал джаз и кънтри, макар че персонажът му често повтаря, че мрази "разни рокове, джазове и т. н.".