:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,316,343
Активни 76
Страници 15,879
За един ден 1,302,066

Грозното момиче

Снимка: Емил Иванов
В хирургичното отделение, където карах стажа си, имахме тежък случай. Мончо, млад работник, бе опериран по спешност заради обширен перитонит. Момчето явно си отиваше. На третия ден в кабинета на завеждащия се вмъкна дребничко момиче. Гледаше толкова измъчено, страдалчески, че в първия момент си помислих дали не се нуждае от бърза помощ. Но гласът му бе звучен и твърд, глас на упорит човек, който си е наумил да извърши нещо и няма сила, която да му попречи.

- Докторе, искам да бъда при Мончо в стаята му.

- Придружители не приемаме - отказа д-р Васил Ковачев. - Имаме си достатъчно сестри и санитарки. Не е разрешено.

- Искам, докторе. Трябва!

- О, невъзможно е, момиче. А и ти не си му съпруга. Той е ерген, нали!

При тези негови думи малката викна, та отделението прокънтя:

- Аз съм бъдещата му съпруга! Ние сме сгодени. Нямате право да ми отказвате. Ние трябва да го спасим!

Това неистово "ние трябва да го спасим" й донесе разрешението да остане.

Цели десет дена момичето престоя на един стол край главата на Мончо. То беше некрасиво, не - направо си беше грозно. Мончо, въпреки сегашното му тежко състояние, бе хубавец и левент; като здрав едва ли би се сгодил точно за тази мома, но пък как само се грижеше тя за него! Клюмаше на своя дървен стол и скачаше при всеки стон на болния. Дори когато минавахме на визитация не пускаше ръката му, милваше я, целуваше я и ако някой се застоеше по-дълго в стаята, чуваше задъхания й шепот: вричаше му се във вярност и обич до гроб, обещаваше да му роди три здрави момчета. А Мончо слушаше и погледът му от ден на ден се избистряше.

Докато го изписахме от болницата. Залиташе - още жълт и изтощен. Но жив, жив! Подкрепяха го майка му и момичето. То не беше по-малко обезсилено и изтощено от момъка, но - странно - вече не ми изглеждаше толкова грозно. Може би заради блесналите, неизказано щастливи очи.

Година или две след този случай срещнах същото момиче на улицата. Позна ме, поздрави някак гузно и понечи да отмине. Спрях я:

- Как е Мончо?

- Откъде да знам!

- Как? Не се ли оженихте? - възкликнах аз, защото ми се струваше невъзможно двамата млади, победили Смъртта, да не заживеят заедно.

Сведе глава. Разбрах, че е готово да изхлипа.

- Но ти му спаси живота. Що за отплата?

Грозното момиче горчиво изпъшка. Преди за тръгне по пътя си, едва чуто изрече:

- Нищо не ми трябва от него, докторе. Нали оживя...

Оттогава дори в мислите си не наричам някое момиче грозно.



-------каре-----

Оттогава дори в мислите си не наричам някое момиче грозно.

----------



Ухапване от змия



Нощната птица отново забуха, някъде далеч. Вече не ме впечатляваше чак толкова. Вървях и си мислех, че в тъмното може да настъпя змия... Само някоя пепелянка ми липсваше след тази проклета нощна птица.

Тогава си спомних друг случай от практиката ми.

В селото беше настанена средношколска бригада. Спяха разквартирувани по къщите, понякога идваха на преглед - кой с ангина, кой с навехнат крак, но сериозна работа не ми отваряха.

Така - до последната вечер на бригадата им. Тъкмо си лягах да спя - и някой ми задумка по стъклото. (Кога ли е имало спокойствие за селския лекар?) Познах командира на бригадата - яко и къдрокосо момче, хубавец и половина. Сега дори в тъмното личеше, че е пребледнял, сякаш го е гонил смок.

Не било смок, ами черна усойница. И не е гонила него, а е клъвнала учителката Сийка по петата. Без да се бави, младежът я метнал на врата си като вълк - агне, и я домъкнал до здравната служба.

Имах противозмийски серум, намерих и урбазон - сложих й инжекциите. Болката, задухът и шокът взеха да отминават и учителката се унесе. И тя - хубавица като момчето, къдрокоса и здрава, само че с млечна кожа - да я галиш и да я пиеш като нектар...Не жена, а приказка! Как пък точно той се е намерил толкова близо до нея в този миг, който би могъл да се окаже съдбоносен? По нежността, с която заметна свляклата се от коленете й рокля, ми стана ясно всичко. Използвали суматохата около бригадирския огън, отдалечили се в шубраците, полегнали - а там се спотайвала усойницата, сякаш пратена от зла прокоба...Нелепа случайност, която би могла да бъде Божието възмездие за изневярата на омъжената учителка с напористото ергенче...

Оставих я да преспи на кушетката в здравната служба, за да ми бъде под наблюдение. Около нея се завъртя една от колежките й, а аз се оттеглих горе да почивам. "Придружителката" обаче сигурно се е съблазнила от телефона в кабинета ми, та е завъртяла - ясно с каква цел: интригантска, разбира се! - на мъжа й...И човекът довтаса с кола от града - колкото обезпокоен, толкова и щастлив, че с жена му най-лошото се е разминало...

Дълго я гали и целува, и разглежда двете точици на петата й от клъвването на усойницата. Зарече се най-тържествено богато да възнагради момъка, домъкнал дотук пострадалата му женичка. После изрече замислено:

- Брей, мама му стара, човек не знае кога ще го ухапе змия...

Бях съгласен с него.

Тотко Найденов - визитка

Доктор Найденов е автор на 12 книги, съвсем скоро ще издаде и нова. Освен това е 53-годишен, има четири деца - три момчета и едно момиче. "От една жена - държа да подчертая!", допълва докторът. Роден е в Ямбол, в момента е главен редактор на сп. "Български лекар". Освен че е уволняван три пъти заради статиите си, Найденов има непресъхващ хъс за белетристика. Питаме го какво мисли за прочутите си колеги по перо и професия - Антон П. Чехов и Арчибалд Кронин.

"Е, те са велики!", скромно отвръща Найденов.
1002
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД