:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,312,331
Активни 71
Страници 11,867
За един ден 1,302,066

Поезия

Снимка: Велислав Николов
Прогноза за зимата





Тъкмо тази вечер, когато някой видял

да падат ония граници, бариери, стени и пр.,

граници с имена на градове и местности, не на хора

и граници на омразата, бариери на радостта, стени на плача,

се сетихме откъм Буда и Пеща и по-назад,

колко мътен изтича сега Дунав към нас,

бавен, щом скочиш от моста между

двата му бряга. Поема те, носи, люлее.



Нас ни нямаше там. Върху моста.

Нито ни имаше в Дъблин - 6 градуса,

Стокхолм - 3 и мъгливо,

средна Европа с Прага - умерено - 10,

над Москва си вали, нас ни няма,

а над Средиземноморието е хубаво, хубаво - до 20 о +.



На това място, където не сме, но някак изглежда ни има,

вечер мъжете уринират по ъглите, псуват мръсно

и стъпкват с крак фасовете, ядни,

в джобовете имат вестници и въже,

а жените без свян се показват, оставят се

на желанията си, крещят,

децата - бледи сенки на ангелите -

просят милост и хляб.



Как да обясним това без вълнение

в същата много важна за всички вечер,

за обществото и за гражданите, не много студена,

нито топла, една такава никаква.

Само в телата ни има, казваме, само в телесното

сме останали, иначе сме щастливи,

отдавна преминали всякаква граница - вътре и вън.



Времето се разваля.

Термометрите не отмерват.

Провинциите ми говорят незнайни езици.

Насред балканския Рим с надпис в центъра:

"Пазете се от падащи империи!"

не си намирам границите.

Ще пукна от самота.

Тръгвам да търся името на града си,

тръгвам да търся.











- - -



Сега толкова се срамувам,

че не сторих нищо важно.

Не открих неизвестната порода,

която да подаря на родителите.

Не проучих докрай строежа

на трептенията, които произвеждат

стиховете на Збигнев Херберт.

Не сложих в ръцете на децата

добри сечива, които

ще карат земята да ражда,

дървото да свири.

Не изгорих от любов никого,

освен себе си - може би себе си

обичах най-много.

Едно куче, книги.

Успях да загубя приятели,

както се губят

останалите пари в джоба или ключ.

Както този, който е бил най-близо

до теб, а после си е вдигнал раницата

и няма никой там.



И си казах:

Никога не наричай с такива имена приятелите,

от които после ще те е страх.



И се питах:

Какво ни направи така подвластни на любовта,

толкова податливи на омразата?



Не намерих език да изкажа това.



Нищо не свърших както трябва.

Дори страданието беше прекомерно.

Силвия Чолева - визитка

Тя е родена на 30. 10. 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Досега е издала три книги: "Детето на глухонемите", 1993, "Вход", 1996, "Отиване Връщане", 1997. Сътрудничи от години на литературната периодика, работила е като редактор на литературни издания. Чолева е сред поетесите, които са на ти с различните

езици на времето ни - за нея със сигурност може да се каже, че тя и улицата се четат. И се разбират.

-----
380
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД