Тази неделя сестрата на Филип Марлов го покани на гости при себе си в с. N. "Хем да си вземеш билките за кашлица", настояваше тя, но Филип Марлов подозираше, че в основата на поканата й е желанието й най-сетне да го запознае с прословутия Брад Пит.

Наложи се да чака в Перник рейса за N цял час. Студът беше кучешки и Филип Марлов на три пъти прескача до близкото павилионче, за да сипва в двигателя си антифриз. Благодарение на това пътуването мина неусетно леко и приятно. Пътят следваше извивката на хълмовете, в белотата изведнъж изскачаха разчорлени като врабчета селца. С. N го посрещна със заледено площадче, боядисано в жълто от бездомните кучета и с налепени на три слоя некролози върху навеса на спирката.

Сестричката му се беше приготвила като за годеж. Имаше пръжки, джезве с греяна ракия, кана с искрящо вино, пържоли, паниран карфиол, мек селски хляб. От завитото с ковьорче радио се носеше лека музичка.

- Той сега ще дойде - каза сестра му. Филип Марлов перна греяната ракия на един дъх и се опита да натъпче погледа си с доброжелателност.

Брад Пит наистина отговаряше на описанието. Само дето беше облякъл сакото си върху анцуг, ситно поръсен около яката с пърхот, а на краката си беше обул върху лачените чепици с тока галоши.

- Здра'е желаем - бодро поздрави той, докато се разполагаше край масата, и свойски щипна по бузката сестра му. - Приятно ми е, Савчев. Марче, сипвай, че станах на бяла мечка.

Двамата с Марлов се чукнаха и отпиха.

- Като казах бяла мечка, та да ви разкажа - продължи разгорещено той. - Аз съм може би единственият човек в България, който се е срещал с бяла мечка и е оживял. Бях в състава на първата експедиция на Пимпирев до Антарктида. На втория ден от пристигането ни трябваше да ходим да режем ледени блокове, за да попълним запасите на станцията с вода. Ледената кариера се намираше на близо километър от постройките. Дотам стигнахме с моторната шейна, но когато слизаше от нея, другият колега си изкълчи крака и остана да ме чака в шейната. Аз взех триона, отдалечих се на двайсетина метра и изведнъж усетих страшна тревога. Обърнах се и какво да видя - снежната покривка изведнъж оживя, изгърби се и се превърна в огромен бял звяр. Вероятно съм минал съвсем близо до бялата мечка и съм я разбудил...

Сестрата на Филип Марлов беше медицинска сестра и след касапницата на здравната реформа едва си беше намерила работа в Здравната служба на с. N, Пернишко. Наближаваше трийсетте и на милото й птиче личице край устата вече личаха двете горчиви бръчици на жена, която лека-полека се примирява със съдбата си на стара мома. По нейните думи в с. N ергените се броели на пръстите на едната ръка. Половината били контингент на бюрото за безработни, другата половина - на изтрезвителното, все се вайкаше сестричката му по телефона, когато се чуваха вечер.

Но напоследък гласът й в слушалката звучеше приповдигнато. В селото дошъл нов учител по география - атлет, бивш ски-шампион, високопланински катерач, изобщо любител на екстремните усещания. Освен това бил тъмнорус като Брад Пит. "Знаеш ли го Брад Пит?", питаше сестричката по телефона с огромно вълнение в гласа, сякаш това беше обстоятелство от изключителна важност и Филип Марлов се видя принуден да изгледа една-две касети с Брад Пит, за да не я разочарова.

Докато Брад Пит разказваше за приключението си с бялата мечка, сестрата на Филип Марлов го гледаше с възхищение и от време на време търсеше погледа на брат си. Той допи виното си, изслуша любезно разказа, извини се с неотложни ангажименти и стана да си ходи. Вечерта, когато се чу със сестра си по телефона, й каза да намери начин да се раздели с този човек.

- Защо? - почти изпищя в слушалката сестра му.





























Криминална задача:

В Антарктида бели мечки, както е известно, не живеят. Значи Брад Пит просто се репчи и раздувките му от начало до край са лъжа. Той явно иска да се добере до леглото на сестрата на Филип Марлов, не до сърцето й. Друг е въпросът дали тя в крайна сметка има нещо против.