Колчем зине пред поредния микрофон, доц. Георги Лозанов отронва поне една красива чуждица. А тя се разпълзява в публичното пространство и почва да безчинства. Когато преди време доцентът възмечта националните медии да се оглавяват от харизматични личности, г-жа Лили Попова кръвно се обиди. Защото бе визирана от него като нехаризматична. (Което си е самата истина.)

И радиоработниците налапаха зарибяващата дума - опищяха орталъка, че НеСеРеТето им натрапило генерален директор без кьорава харизма. (И туй е факт.) Този каприз разяри главата на органа Александър Томов:

- За каква харизма на личността говорите, аз съм виждал портрет на Пабло Неруда, много е грозен, а Жан-Пол Сартр прилича на касапин. Да бяхте казали, че искате манекен!

Ех, някой да бе казал на писателя (!) Томов, че харизма не е баш туй, за което той си мисли при вида примерно на Линда Еванджелиста или Асен Агов. И че визираните касапи Неруда и Сартр са били именно харизматични личности - и то напук на грозотията и скандалните си леви убеждения. И че колкото и да е антидемократично и на пръв поглед безумно, Хитлер и Сталин също са били изключителни харизматици. Можем да посочим и прогресивни деятели като Махатма Ганди и Джон Кенеди, които също притежаваха мощния дар на харизмата.

Тя това и значи на гръцки - дар свише. Дарът да оказваш хипнотично влияние със силата на личността си, да увличаш с идеите си хиляди, милиони - маса народ...

Е те тоя дар е абсолютно неприсъщ както на новия радиошеф, така и на стария нов шеф на НеСеРеТе, а май и на всичките му членове и членки.

Харизваме им тази сурова, но справедлива констатация.