Не са мои думи, но ми харесват: поради особености на българския характер "България може да се управлява еднакво добре на три морета и на три ракии". В смисъл, че изобщо не се управлява, а се декларира хайдушко желание. Защото управлението на каквото и да е било означава правилно изразходване на ограничен ресурс от пари, възможности, енергия, за да се реши някакъв проблем или да се увеличи ресурсът, с който ще се решава следващият проблем.

Президентът Петър Стоянов направи лично изказване в разговор с македонския президент Трайковски. Отделни гласове подкрепиха позицията му, други го нападнаха.



И в думите и на едните и другите стана ясно,





че те говорят и преследват вътрешнополитически цели или пък се нагаждат към някаква предварително набедена схема на поведение по оста на конфликти Европейски съюз-НАТО-ООН-Балкански мироопазващи сили.

Понеже Македония неизменно е драматична тема, страстите ще се развихрят и в общото надвикване едва ли някой ще чува какво точно се казва.

Нормално е българският президент да заяви подкрепа на македонския. Нормално е, защото не става дума за това България да влиза във война с една или друга държава, а да окаже помощ на призната от целия свят държава, чиято сигурност и стабилност е застрашена. Българският президент не може да има друга реакция освен тази, защото става дума за Македония - освен че за македонската свобода и независимостта са лети реки от българска кръв, държавата Македония за първи път беше призната именно от български президент. Толкова.

Оттук насетне са необходими уточнения,



които именно политиците трябва да дават



Батака с албанските банди го забъркаха в голяма степен именно от НАТО и е редно сега активно да съдействат на оправянето му. С пари, с международни политически усилия и най-вече с войници, ако се наложи!

Българският президент не може да прати български войски където и да е било. Това става през парламента. Но той е длъжен да говори от името на българското държавно и национално достойнство. Дали парламентът ще го подкрепи или не, е въпрос на политика. Думите на президента обаче са въпрос на национално самочувствие.

Не става дума да се пращат самостоятелно български наборници, а професионални войници като част от международни мироопазващи сили. Дали тези сили ще са само на НАТО, само балкански или на ООН, е въпрос на далеч по-сложна международна политика, която е извън отношението на България. Нашето отношение трябва да бъде ясно и категорично заявено,



както го стори президентът Стоянов



Останалото се подробности, които обаче трябва бързо да бъдат уточнени.

Няма майка, която да иска синът й да отиде да се бие за друга държава. На тази тема не трябва да се говори лекомислено. Но България трябва да има професионални войници, които подобно на предците си да са продължение на военната слава и традиция. Които да всяват респект.

Не трябва да се очакват благодарности за нашата помощ от македонците. За тях ние сме фактор, който застрашава националната им идентичност. Или поне за част от тях. Затова големият смисъл е, че го правим за себе си. Ние искаме да има стабилна и просперираща, независима държава Македония. Освен всички исторически натрупвания държавата Македония е наш съсед. Ако гори у комшиите, ще пламне и у нас. По-добре да гасим заедно и сега. Толкоз.

Всеки, който се изкушава да прави от балканската политика вътрешнополитически интриги, наистина си играе с огъня.

Македония ще продължава да ни боли. Всекиго по различен начин: националистите - със спомените; прагматиците и хората на бъдещето - с проблеми от комуникационен, транспортен и най-вече бизнесхарактер.

Имаме проблем, имаме и доста ограничен ресурс да го решаваме. При всички случаи трябва да мислим за собствените си усилия за решаване на този проблем. Собствените усилия! Част от тези наши усилия е да не позволим и на Западна Европа да се измъкне по терлици от поредната криза, която вече традиционно 2 столетия забърква на Балканите.



Да не чакаме следващо фелацио в Белия дом



за по-активен ангажимент на САЩ към региона. Да не си позволяваме да противопоставяме Русия на една или друга западна сила, а активно да използваме авторитета й в региона и мощта на нейната дипломация.

Нашите усилия освен подкрепа с техника и пари за независимостта и стабилността на държавата Македония трябва да са и в простите, ненуждаещи се от специален превод думи: няма да оставим да ви тъпчат и избиват. Вие просто сте наши съседи освен всичко друго, което исторически сте.