|
Справедливостта е донякъде възстановена с появата му на видео и DVD, която съвпада с истерията около Рей Чарлз и биографията му "Рей". Посмъртно соулгеният обра наградите "Грами", ролята му донесе "Оскар" на Джейми Фокс, а пък филмът продължава да се върти пред пълни зали у нас.
Ми що да не използваме конюнктурата да изкараме някой лев и от Коул Портър, ще да са си казали дистрибуторите.
"Вечната музика" всъщност носи съвсем различно заглавие - "De-lovely", кръстен е на една от известните песни на Портър. Западната критика не беше много ласкава към него, оригиналното име често беше използвано за каламбури с качествата му.
"Вечната музика" действително отстъпва като въздействие на "Рей", но то не е била и целта му да си приличат - този е структуриран повече като мюзикъл, скелетът на филма са 28 парчета, изпълнявани от съвременни звезди като Шерил Кроу, Аланис Морисет, Натали Коул и Роби Уилямс.
Иначе в ролята на композитора на джазстандарти е Кевин Клайн, който няма основания да се срамува от превъплъщението си. Актьорът издържа съвсем достойно сравнението с Кари Грант, който игра в първата биография на Коул Портър "Нощ и ден". Акцентът върху хомосексуалността на музиканта е натвърден май прекалено много, но какво от това, когато най-забележителната роля във филма си остава женска. Ашли Джъд, накипрена в невероятни тоалети и прически, съпътства Портър през целия му живот - нищо, че не консумират брака си особено активно. Джъд не само изглежда адски буржоазно, но прави и най-добрата си роля въобще.
Фин, претенциозен, перфектен във формата филм - което помага да се скрият много от недостатъците на съдържанието.