Френското кино има и други жени, но осемте в този филм са дефинитивни. Катрин Деньов, Изабел Юпер, Фани Ардан, Емануел Беар, Даниел Дарийо, Виржини Ледоайен, Фирмин Ришар, Людивин Сание.

От самото изброяване на имената се подразбира, че "Осем жени" няма да има нищо общо с холивудския киномачизъм. Това е префинен, елегантен, намигащ, леко натруфен филм, който има шанс да се понрави на мъжете почти толкова, колкото и на жените (главно заради финала, където Деньов се хвърля в лесбийска целувка с омразната до този сюжетен поврат Ардан, а Беар отпочва нещо като стриптийз, макар да не го довършва).

Сюжетът е в духа на Агата Кристи. Седемте жени - роднини и техните прислужници (осмата довтасва малко по-късно), са затворени в провинциално имение. Единственият наличен мъж е с нож в гърба. Всички са заподозрени, търси се убиецът. Зад прозорците вали сняг. Той е от стиропор. Героините са облечени невъобразимо ретро. Всичко в "Осем жени" е очарователно неестествено. Европейско от главата до петите. Освен това е смешно. Наслаждавайте се.