"Ефектът на пеперудата" няма нито общо с популярната медийна героиня, добила това прозвище; "ефект на пеперудата" всъщност е метафора за хаоса на динамичните системи. Това физично явление е популярно сред най-широка аудитория с умозрителното философско построение "мах от крилото на пеперуда тук може да предизвика тайфун в другия край на света".

Встрани от сухата теория "Ефектът на пеперудата" е ефектен трилър - въпреки хаотичния рекламен трейлър и факта, че главната роля се изпълнява от леко дразнещия Аштън "Деми" Къчър.

С него сценаристите на тийнейджърския хорър от средна ръка "Последен изход 2" Ерик Брес и Джей Макий Грубер дебютират като режисьори. Написали са си го сами. Съпродуцент е споменатият Къчър, който - ето ви и добрата новина - всъщност не е бог знае колко главен персонаж във филма. Героят му Ивън Требърн започва да губи паметта си за решаващи събития още в най-ранна възраст. Мозъчният дефект е наследствен. Ивън обаче започва да си води дневници, които години по-късно ще го доведат до истината. До една от възможните истини. И до способността да променя бъдещето, променяйки дребен детайл в миналото: детайл с размерите на пеперудено крило.

Звучи налудничаво, но мрачната визия и сюжетната еквилибристика въздействат сами по себе си, без участието на нито едно звезда, която да крепи филма на раменете си. Никакви претенции, никакви мултимилионни бюджети, пълна концентрация върху завоите на историята. Далеч от шедьовър, но пълно забавление.