|
----
1. Розовата пантера Ерланд Йозефсон
Беше отдавна. Любимият актьор на Бергман - Ерланд Йозефсон, се съгласи да участва срещу почти символичен хонорар в българския филм "Забраненият плод". А парите, които взе, веднага даде за детски дом. Във филма той трябваше да е в две възрасти - побелял и по-млад. През повечето време беше възрастен, но на финала имаше един снимачен ден, в който трябваше да бъде тъмнокос. И аз напръсках светлата му коса със спрей. Той ме попита дали после ще може да измие боята и аз му отговорих: "Разбира се, няма никакви проблеми". Но тъй като нямах вече работа на снимачната площадка, тръгнах и не го видях повече. На едно интервю по-късно му задават въпрос: "Как изкарахте в България?". А той: "Прекрасно. Дойдох, направиха ме на розовата пантера и сега си тръгвам". Чак тогава разбрах, че той не успял да измие спрея от косата си и тя станала розова.
2. Кръв по стената
Снимахме "Маргарит и Маргарита". Христо Шопов трябваше да се самоубие в съда. За това самоубийство бе нужно да се направи попадение в главата, от което да пръсне кръв върху стената. В киното това се прави с мехур, пълен с кръв. И аз го подготвих още от предната вечер. Но за да бъде по-достоверно, а и за да се полепи по стената, прибавих към кръвта парченца бял и черен дроб. Стана много качествено. Когато на следващия ден снимахме, се получи разкошна сцена. Но през нощта дробът се развалил и настана такава смрад, че беше нещо ужасяващо. Едва след време разбрах от съдебен лекар, че при изстрел в главата голямата дупка се получава там, където е опрян пистолетът, а изходът е съвсем мъничък. И изобщо кървави следи по стената не може да има. А ние го представихме сякаш е гръмнат със снаряд.
3. Рисковете на професията
Имах много интересна случка с гипсова отливка. Тази тук например е на Любо Нейков. Гипсовата отливка на глава се прави от две половини - предна и задна. Това трае около час. Самата отливка доста тежи. А и дишането е само през тръбички, които се пъхат в носа. С две думи - неприятна работа. Сега вече се работи с един много мек материал и е съвсем различно. Но навремето правехме отливките от обикновен гипс. Първо се заливаше предната половина и, като се втвърди малко, се намазваше по края с отделител - мазнина някаква. Едва тогава се изливаше задната половина. Ако няма отделител, двете половини не можеха да се разполовят. Та правя аз такава отливка за филма "Константин Философ", но съм забравил да сложа отделител. И гипсът се слепи. Веднага взех едно дървено бичме, защото нямаше друг начин да сваля отливката от главата на актьора, и започнах да го налагам. И така - докато се спука. Притеснен го питам после: "Как беше?", а той: "А-а-а, добре беше. Но накрая, като удряше с нещо, много ми беше шумно в ушите". Той така и не разбра какво преживях.
Като снимахме "Акатамус", пак се наложи да правя отливки - този път на главите на гимнастичките, които участваха. Заливам аз главата на едно от момичетата, като преди това сме си уговорили условни знаци, които да ми подава с ръце - дали се чувства добре, притеснява ли се от нещо и т. н. Питам я аз, тя отговаря, всичко върви добре. Но в един момент спира да мърда. Бре, изплаших се! Свалям по най-бързия начин отливката и я питам какво става. А тя да вземе да заспи.
4. Наздраве!
Снимаме през зимата "Зарево над Драва". Снимките бяха в Белене, а спяхме в Свищов. Една вечер се прибирам в хотела и в ресторанта виждам руски морски офицер. Гледам го - много му се пие, горкия, а няма пари. Реших да го почерпя една водка. Една, две, три, пийнахме добре. И той вика: "Айде, сега ти ми ела на гости". Покани ме на някакъв шлеп, донесе едно ведро вино да черпи. Така започнахме да му ходим на гости с приятели. Когато си заминаваше, ни заяви да го чакаме, защото ще се върне след един месец. Мина месец, два, три - него го няма. Прибирам се една вечер в хотела и намирам едно буренце с вино. Моят човек го оставил за мен и казал, че ще мине по-късно да се видим. Като дойде, разказва: "Да сме изпили, да сме изпили три тона. Но като се прибрах, ми липсваха цели пет тона. И ми забраниха повече да товаря в България. Пратиха ме да товаря в Унгария, оттам е и буренцето".
5. Спасеният кон
Едно време много яздех. В "Шибил" Слабака яздеше кон, а след снимките аз трябваше да прибирам животното. А бяха към 5 километра. По време на снимките забелязах как копитото на задния крак на коня пропадна в някаква дупка и той го подгъна нагоре. Вероятно го заболя. След като свършихме, го прибрах, както винаги. А той беше страхотен кон, от ямболския конезавод и много скъп. Като стигнахме обаче, конят вече беше целият в пяна. Извикахме веднага лекар и се оказа, че си е подбил копитото. А това означава - разстрел. Сложиха му инжекция и ме обвиниха, че като съм го прибирал, се е наранил. Но аз бях забелязал кога се случи и им пуснах заснетия материал. Убедиха се, че не съм виновен. По-важното е, че и на коня му се размина. Но го водех всеки ден да си топи крака с часове в един студен извор. Това, заедно с инжекциите, му помогна.
-----
Страницата подготви: Деси Тодорова
|
|
|
|
|