:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,887,575
Активни 82
Страници 14,682
За един ден 1,302,066
МИНИСТЕРСТВОТО

Д-р Кирил Банков: Новата система за прием е по-обективна

Има кусури, но ще ги преодолеем, твърди шефът на екипа в образователното министерство, подготвящ теста
Снимка: Александър Михайлов
ВИЗИТКА

Д-р Кирил Банков е шеф на екипа към просветното министерство, който подготвя националния тест за езиковите гимназии. Роден е 1951 г., завършва Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник на БАН от 1989 до 1992 г. От тогава до днес е преподавател по математика в Софийския университет. От 1991 г. е и научен координатор за България в международно изследване на обучението по математика и природни науки, което се прави на тестова основа.



- Д-р Банков, миналата година системата за кандидатстване в училищата с прием след VII клас бе тотално сменена. Бе въведен тест, изпитите по математика и български бяха намалени от 4 на 2 часа. Сполучлива ли бе това според вас?

- За да се отговори на този въпрос, трябва да се тръгне от това какво искаме да постигнем с теста и с останалите изпити. Първоначално имаше идея тестът изцяло да замени останалите изпити. След много разговори решихме, че това не бива да се прави от година за година. Защо? Първо, България няма сериозен опит в подготовката на такъв тип тест. Второ, такава рязка промяна в която и да е област на образованието е нежелателна.



------КАРЕ-----

Тъй че ние решихме да приемем едно, да го наречем, междинно решение - да въведем тест и в същото време да запазим в някакъв вариант и предишните форми на изпити. Целта на теста бе да оцени знанията на учениците по всички изучавани предмети в VII клас - нещо, което досега не се правеше.

Може би тук трябва да се каже, че ролята на теста е твърде малка - оценката от него е 1/5 от общия бал. Другото бе изричното желание на МОН тестът да е "лесен". Казвам лесен в кавички, но идеята беше да се избират задачи, които не затрудняват много учениците по време на предварителното им изпробване.

---------



- Това не прави ли изпита на практика ненужен?

- Често чувам упрека, че никой не е обяснил защо се прави промяна в изпитите. Може би е така, може би не е моя работа да се казвам защо се прави тази промяна, но за мен една от причините са недостатъците в оценката при традиционните изпити. Тя е твърде субективна, не е възможно да се каже с каква точност става оценяването и каква е големината на допуснатата грешка. Куп експерти твърдят обратното, изтъквайки, че всяка работа минава през 2-ма независими проверители и, ако има голяма разлика в оценките им, тя отива на арбитър.

Но, първо, 2-мата проверители не са независими един от друг, защото първият слага някакви отметки върху самата работа, които влияят на втория. И второ, никой никъде не публикува доколко независимите проверители се разминават в оценките си. Дори да допуснем, че те са абсолютно обективни, възниква нов проблем. Да кажем, че 2 екипа проверяват паралелно писмените работи на 3-ма ученика. Единият екип ги оценява съответно за 3, 4 и 4,5. Другият екип подрежда същите работи по съвсем същия начин, но дава оценки 4, 5 и 5,5. Подреждането на даден ученик в общото класиране зависи от това през кои 2-ма проверители е минала неговата работа. При теста такива разлики между оценките са невъзможни, защото формално погледнато той не се проверява. Бланките се налагат в компютъра и той просто сумира точките.

- Но не се ли получава така едно механично смесване на старата и новата система? МОН решава, че тестът е недостатъчен, връща под някаква форма предишните изпити и накрая утежнява ненужно кандидатстването.

- Дали кандидатстването е станало по-тежко може да се спори. Готвейки се за теста, кандидат-гимназистът неминуемо се подготвя и за допълнителния изпит, който ще държи в зависимост от профила - математика или литература. От друга страна, общото изпитно време намалява. Преди изпитите продължаваха общо 8 часа: по 4 часа - отделно за литературата и за математиката. А сега максимумът е общо 6 часа: 2 ч. за теста, 2 ч. - за задължителната математика или литература, и още 2 ч. - за онези, които са решили да се презастраховат и се явяват и на двата предмета.

- Според някои експерти обаче по-кратките изпити по математика и литература напрягат децата, защото те имат по-малко време за адаптация и за показване на знанията си.



------КАРЕ-----

- Не бих казал, че така се напрежението се увеличава. Времето е намалено наполовина, но и задачите по математика са намалени наполовина, а темите по литература не са така големи. В това, естествено, може да се открият и положителни, и отрицателни страни. Разбирам доводите на колегите математици, които твърдят, че един наистина сериозен изпит по математика не може да се проведе за 2 часа. Но да се върнем пак на децата. Досега най-дългият период, през който те са поставяни в работна ситуация, е 2 учебни часа и междучасие, или общо 100 минути. И изведнъж ги караме да стоят 4 часа на изпит. Психолозите определят това като недопустимо.

----------



В крайна сметка какво искаме от този изпит? Да получим някаква подредба на ученици, които кандидатстват някъде. Тестът дава едно класиране, върху което влияят всички предмети. Той не може да нареди учениците специализирано и затова има допълнителни изпити.

- Но не ли внася така елемент на лотарийност в изпита - при по-малко задачи всяка грешка тежи повече?

- Пак питам - нужно ли е с изпита по математика да проверим всичко? То и при 4-часов изпит пак не можехме да проверим всичко. Що се отнася до грешките, това зависи от оценъчната скала. За всяка задача се дават определен брой точки. Какво ни пречи за една задача да дадем например 20 точки вместо 4. Така една грешка няма да е толкова тежка.

- И все пак, логиката на МОН е неясна - хем въвежда тест, хем го поръчва лесен. Кога този изпит ще се осмисли?

- Вярно е. Затова тази година по поръчка на МОН тестът ще се усложни малко. А догодина може да е още по-мъчен, в зависимост от анализа на получените резултати. Щом се анализират резултатите от тази година, ще се вземат някакви решения и за идната.

- С лесния тест и кратките изпити не пада ли летвата? Години наред елитните училища са приемали с тежки изпити, сега ги заменяме с повече, но по-леки?

- Никога не сме искали да направим изпитите лесни. Целта ни е да намалим не степента на трудност, а стреса у децата. Миналогодишният изпит по математика бе не по-малко сериозен от преди, просто времето и задачите бяха 2 пъти по-малко. Доказаха го и резултатите, неразличаващи се по нищо от предишните години.

- А проверило ли е МОН дали е намален стреса у децата?

- Не зная. Но нямам впечатление децата да са били особено затруднени от въвеждането на теста. Вярно, той е по-лесен от средното, но е с много висока надеждност и измерва точно знанията.

- Всяка година тръгват слухове, че информацията за изпитите изтича.



----КАРЕ------

- Тези слухове ще ги има винаги. Екипът ни предоставя 3 варианта за всяка от 4-те области на теста - математика, български, природни и обществени науки. Министърът назначава кой да изтегли по 1 вариант от всяка от областите. Това прави 3 по 3 по 3 по 3 възможни варианта (общо 81) за окончателния тест. Трудно някой от нас може да запомни всичките тези въпроси, да не говорим, че моралът не ни го позволява.

----------



- А трябва ли според вас формата на изпитите да се подлага на публична дискусия?

- Да, но в тесни професионални кръгове. Тук влияят прекалено много професионални фактори, върху които обществото трудно може да дебатира. Никак не ми се ще да звуча недемократично, но обществото трябва да се довери на специалистите. Вярно, че българинът е недоверчив през последните години, но представете си какъв хаос ще настане, ако всеки се пише специалист във всичко. Често се оказва, че ние се страхуваме да приложим нещо, пробвано в много страни и работещо, защото обществото ще настръхне. Критиките са добре дошли, стига да са доброжелателни и градивни. Далеч съм от мисълта, че тестът или изпитът като цяло е супер. Когото и от екипа да питате, ще ви посочи поне 10 кусура на теста. Но това не значи, че не работим, за да ги отстраним.

- Да очакваме ли промени в изпитите тази година?

- Наредбата за изпита вече излезе. Програмите за теста са абсолютно същите както миналата година. Само тестът ще е малко по-труден, а скалата за оценяване - малко променена.
2403
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД