Реагирахме остро (на "България уби дете", б.р.), защото подобно заглавие наруши спокойната съвест на учените. Ние си казахме, че това е вече крайност. И че в никакъв случай не бива да се допуска. Какво ще си помисли за нас Западна Европа, към която сме се запътили? Европейците ще си кажат: "Какво излиза, че приемаме сред нас убийци." Тук има нещо ненормално. Някъде мярката е премината, прекрачиха се определени граници. Това е причината колегите ми от БАН, смутени от едно такова заглавие, да реагират. Ако погледнете и днешните вестници, вероятно ще намерите други подобни заглавия. Ето защо мисля, че реакцията на учените беше много правилна, те реагираха много достойно. Учените не атакуваха пряко журналистите, а призоваха ние като нация все пак да запазим националното си достойнство... Медиите са необходими и те трябва да си вършат работата. За мен те са една червена лампичка, която винаги светва, когато, увлечени в своето всекидневие, забравяме за някои неща. Големият въпрос обаче е доколко медиите биха могли да намерят мярката и да не се увличат. Ето защо аз се питам: след като медиите са коректив на властта, кой тогава е корективът на самите медии?... Искам да подчертая следното: в никакъв случай не смятам, че властта трябва да коригира медиите, защото така ще се навлезе в друг порочен кръг.

----------------------------

Колективът на нашата медиа изказва гореща благодарност на БАН и лично на проф. Атанасов за това, че "не атакуваха пряко журналистите" заради начина, по който си вършат работата и светват своите червени или сини лампички - пряко, ще рече например в съда. А, съдейки по делото "Ева Соколова срещу "24 часа", това е категорическият императив на предизборната епоха. Прочее, да живее demokratsiata.