|
Произход: Средиземноморските части на Азия.
Листа: Обагрени в наситенозелено.
Цветове и цъфтеж: Растението цъфти обилно, макар и за кратък период. Той за съжаление трае от края на април до края на юни. Но си заслужава, тъй като цветовете са прекрасни: бели, жълти, розови, червени.
Почва: Добре е да се засади в песъчлива пръст, към която е добавена естествена тор.
Разположение: Идеалното място за това растение е на шарена сянка.
Поносимост към студ: По принцип цветето се сади в двор, което означава, че добре понася зимни условия. При прекален студ обаче може и да загине. Родният климат е малко нетолерантен. Но пък у дома отглеждането е още по-трудно. Преценете дали си заслужава риска.
Поливане: От април до юли се полива три пъти седмично. Щом листата пожълтеят, поливането намалява. През септември стеблата се отрязват, луковиците се вадят и сушат на сянка. През октомври се засаждат наново.
Торене: От март до юли, на всеки 15 дни. Най-добре е с течна тор, разтворена във водата за поливане.
Предпазване от заболяване: Почвата в никакъв случай да не засъхва. Ако растението заболее, веднага преустановете поливането и сменете пръстта.
Разсаждане: Прави се през септември, първо се изваждат луковиците, след което се разделят. Всяка част се засажда в отделна саксия или директно в градината. Внимание! Луковиците да са разположени поне на 10 см една от друга.
Любопитно: Преди години садели това цвете само нощем. Това давало гаранция, че след време ще стане лековито. Смятало се още, че цветовете му гонят злите сили от дома.