12 Март 2005 08:04

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

12 Март 2005 10:23

Не мий чиниите Кристина,
скандално е, кафе да пиеш също,
пуши трева
то вече е сакрално
убий ме обичам те
това пък много е забавно...

12 Март 2005 10:42

"Чака първата си книга."
Ами дайте му я, да не се мъчи повече Съсипа ме от смях този момък - бързо да го прибирате за реконтраджия, има страшен потенциал!!!

12 Март 2005 13:26

След лятото

Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
Понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
Праха по масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
Трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и кротки дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно си припомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.

Иван Вълев

12 Март 2005 15:02

Ех. Хамър, песни за Бургас морето... и неговите трудови хора, а Паскали я пее толкова хубаво, че чак да си поплачеш, за младостта разбира се!

12 Март 2005 16:55

ИНТИМНО


Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива изведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд,
погледната отблизичко, е грозна.
И целият й майсторов талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе...
Красавице с тъй прелестни черти,
щом искаш да не зърна всичко дребно,
несъвършено в твойте красоти,
не ме допускай близичко до тебе!
Но може би си права. Ах, нима
не е в туй смисълът неразбираем -
очи в очи да видим къс тъма,
картина, образ, вечност и земя,
с които да се примирим накрая.

Дамян П. Дамянов

12 Март 2005 17:03

Бабата

Бабабата!

Светослав Витков

12 Март 2005 18:09

за търсача на кристина

в търсене на кристина
младият поет ще загуби много време
за да прикрие следите от творческата си немощ
той ще се опита да пише модерно
защото е пич и вече чака първата си книга.

в търсене на кристина
в следобеден час под хладен чаршаф
с нейна снимка в ръка
куп книги със стихове на отворени поети
и чаша с някакъв модерен коктейл
той ще се опита докато я търси
и да изкопае канавката на своето идно величие.

в търсене на кристина
след изстискването на акнето пред огледалото
изслушването на някой транс хит
телефонирането на приятеля - поет
и помечтаването за първата книга
започва онова другото - "дълбокото" търсене
под упокоя на хладния чаршаф.

в търсене на кристина
автора и авторите
ще предполагат, че Кристина прави нещо подобно

и дори не предполагат
че отвъд литературата
се твори псевдолитературата
в търсенето към нея


по-сполучлив опит да се изрази мълчанието
(или малко по-инакво експлициране на имплицитното в дискурс)

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
* * *

любовта
била
вишна-увиснала-
усмихната
и
любовта
била
вишна-неродена-
недомислена
тогава


аре бе...парчета...дрън, дрън.
С тия лафове и труженичка
в "Плод и зеленчук" едва ли ще прелъжеш,
а си тръгнал кристина да търсиш...
а по-полека, брато.

12 Март 2005 18:27

В ЯЙЦЕТО

Живеем в яйце.
Вътрешността на черупката
издраскахме с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.

Който и да ни мъти,
ще измъти и нашия молив.
Ако някой ден се измъкнем,
веднага ще изрисуваме
образа на мътещия.

Допускаме, че ни мътят.
Представяме си хрисима домашна птица
и пишем школски съчинения
за цвета и породата
на мътещата ни квачка.

Кога ли ще се измъкнем?
Нашите пророци в яйцето
срещу скромно възнаграждение спорят
върху продължителността на мътенето.
Допускат съществуването на ден "Х".

От скука и безспорна нужда
измислихме инкубатори.
Загрижени сме за потомството си в яйцето.
На драго сърце ще предложим патента
на онази, която бди над нас.

Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони с езикови познания
дърдорят по цял ден
и обсъждат своите сънища.

Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пробие никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Надяваме се, че ни мътят.

Макар да говорим само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, братя мои в яйцето?

Гюнтер Грас

12 Март 2005 20:50

Моята звезда – НАДЕЖДА



Застинало небе; безжизнен облак;

разсъдък помътен; плач неуловим;

забравен стар фрагмент от стих любовен;

разстилат се в съзнанието като дим...



Блуждаещ поглед стаята обхожда;

опарен от студа избягва пак навън ,

в далечината някъде захожда...

и мислите потъват в сън.



Наркозата от блянове, копнежи

упойва разума, за болката е лек...

Поемаш дъх изпълнен със надежди

и сякаш чувстваш се по-истински човек!



Усмивка крадешком пролазва,

смущава израза безчувствен на лицето

пада мъртва хладната гримаса

пазеща човека от човека...



Но, това не трае дълго,

всъщност, миг от цяла вечност

на безчувствие и “дълг” усърден

свързан с “правото” да бъдеш “нещо”.





Щом ти стане тъжно потърси

на небето своята звезда.

Даже и по пладне тя блести

и не скрива я най-гъстата мъгла...





Тъй че, често тайничко се взирам

впил поглед във небето.

Но, дали за мен там горе

някоя звездица свети ?!



Ако не открия своята планета

утре пак нагоре ще погледна;

знам че, щом се е родил човекът

някъде изгряла е звездата му НАДЕЖДА

13 Март 2005 05:28

Що ли ме научи мама да чета?
Грациане!