Минат се, не минат няколко месеца, и току се разбере за проблеми на спортния министър Лучано с правосъдието. След като бе осъден на всички инстанции от една федерация заради лицензиране, сега той загуби ново дело - този път за незаконно уволнение на служители от министерството (ММС). А при по-внимателно вникване в целия трудовоправен спор отново лъсва лекотата, с която Васил Иванов погазва законите на страната.



Поредните своеволия

на Лучано започват



на 17 януари 2003 г. На тази дата са връчени заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на двама от най-опитните служители в дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" (ФСДУС) - Илко Павлов и Иван Тодоров. Първият е главен експерт, а другият - главен специалист. В заповедите им пише, че щатът се съкращава.

Павлов решава да си търси правата в съда и подава жалба срещу действията на министъра в Софийския районен съд (СРС). В процеса на делото се разбира, че почти година по-рано - на 1 февруари 2002 г., двамата специалисти са извадени тихомълком от щатното разписание на ведомството (тогава то все още е Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС). Въпреки това обаче и Павлов, и Тодоров са продължавали да получават заплати и да бъдат включвани в различни работни групи и комисии. На Павлов дори лично Лучано издава пълномощно на 2 юли 2002 г. като главен експерт да получи вместо него от Областната управа на София акта за държавна собственост на Националния стадион "Васил Левски". Освен това министърът го е включил със заповед N187 от 25. IV. 2002 г. в комисията, която трябва да опише и класифицира спортните обекти в България според изискванията на чл. 48 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Тук трябва да отворим скоба за тази комисия, в която работи и "изпареният" от щатното разписание Илко Павлов. Защото тя извършва добросъвестно своята работа и изготвя докладна записка до министъра с 8 приложения, сред които пълен опис и класификация на спортните обекти в страната.



Тази докладна остава

без министерска резолюция



и потъва някъде в бюрото на Лучано. Обаче в мотивите към своя законопроект за спорта, приет онзи ден на първо четене, министърът пише: "...до настоящия момент нито едно правителство не е посочило кои са спортните обекти с национално значение и не е определило техния статут. Това се дължи на обстоятелството, че в практиката се оказа твърде трудно да се определи конкретната значимост на отделните спортни обекти и съоръжения". И това при условие, че на бюрото му още през пролетта на 2002 г. се е намирало подробно описание с класификация на всичките обекти.

Но да се върнем на съдебните неволи на министъра. На 8 юли 2003 г. уволненият Илко Павлов печели делото в СРС, който постановява да бъде върнат на работа. Лучановото ведомство обаче обжалва в Софийски градски съд (СГС). При това привежда любопитен довод - до 1 юли 2002 г. щатните разписания не били подписани от министъра. Това обаче е



крещящо нарушение на

Закона за администрацията



и е странно, че ММС не само си го признава, а и го смята за основание да бъде оправдано. Съвсем резонно СГС отхвърля нелепия аргумент и с решение от 5 август 2004 г. оставя в сила решението на СРС. В момента Лучано пробва последния си шанс - обжалва пред Върховния касационен съд.

Междувременно в дирекция ФСДУС, откъдето двамата специалисти са уволнени поради съкращаване на щата, са разкрити нови 10 места. Те по думите на Илко Павлов са запълнени със странни личности. Такъв според него е Петър Павлов, който никога не е работил в системата на спорта, но става "държавен експерт". И въпреки че това е висока длъжност, въпросният "експерт" никога не е включван в работна група или дори комисия. В новите щатни бройки са назначени още Мария Достинова и Мария Киркова. Но тяхното работно място не е във ФСДУС, а в кабинета на главния секретар на ММС Николай Боршуков - те са му секретарки. В щата са наместени още Явор Колев и Владимир Тасков, чиито работни места са още по-далеч - извън Спортната палата.

Патилата си уволненият Илко Павлов описва в жалби до председателя на парламентарната комисия за младежта, спорта и децата Александър Праматарски, до премиера Симеон Сакскобургготски, а тези дни и до президента Първанов. От първия Павлов получава отговор, че комисията не може да решава такива спорове. От администрацията на премиера няма никаква вест, макар че според чл. 33, 34 от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите срокът за отговор е 2 месеца, които са изтекли на 22 февруари 2005 г.

Всъщност какво толкова чудно има. Щом самият премиер не счита за нужно да спазва законите, защо неговият спортен министър да го прави?