:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 206
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Реконтра

Нонфикшън

От колата слязоха двама с модни ушанки.

- Тука ли е? - попита шепнешком оня с виолетовата.

- Тука е - отвърна шепнешком другият с оранжевата.

Защо беше тази тайнственост, тази енигма. Наоколо - нищо особено. Широк софийски булевард, с огромни строежи от едната страна, разкалян от зиловете: изкопи, млади борчета за подпори, кофражи, арматури, бетон. Посред строежите обаче, сред изкопите - дворче с дървена оградка. Едноетажна варосана къща - чешмичка, лехички, кокичета. Козичка с яренце. И една бабичка, която се шушка край чешмичката.

- Ето я - каза виолетовият и пристъпи с па-дьо-дьо до вратичката. Оранжевият и той с подскок се приземи до него. Бабичката се огледа и ги видя. Издяланото й от кремък лице застина.

- Кучета ниедни - каза. Грабна буца пръст и я хвърли по гостите. Те мигом се озоваха в колата. Потеглиха с мръсна газ, спряха в първата пресечка и там налапаха джиесемите.

- Не става - застенаха едновременно те. - Не ще и не ще мръсната бабишкера.

Отсреща явно ги инструктираха да останат на място, защото следващия половин час те само пушеха с безразлични изражения - като хора, които не могат да се изпикаят в тоалетната, и мълчаха. После пак излязоха на булеварда и паркираха на двайсетина метра от къщичката. Скоро видяха как пред нея акостира тежкият като брежневска лимузина кметски мерцедес.

- Аууу, работата стана дебела - прошушна виолетовият.

- Шшшшт! - скара му се оранжевият.

И отново двамата се превърнаха целите в зрение и слух.

От мерцедеса слезе самият кмет, с разкопчан балтон върху черната си маркова фланелка и както винаги, закачил на ушите си с ластик най-приветливата усмивка.

Бабичката го посрещна и него с каменна физиономия.

- Недейте така, госпожа - хвана двете й ръце кметът. - Ще ви обезщетим. Ще ви дадем мезонет, със зимна градина. Разберете, тук ще е ситито на града. Ще има небостъргачи. Вашата къщичка е прът в колелото на историята.

Бабичката издърпа ръцете си от кметските обятия.

- Имам една двуцевка, остана от мъжа ми. Следващия път, като те видя, така ще ти насоля задника със сачми, че Диляна спокойно ще може да те качи на билборд като реклама на френско сирене.

Тук художествената логика ни съветва с една точка да заковем последния пирон в ковчега на тази обречена история... И да се отдалечим мрачно по разкаляния булевард. За щастие бабата имаше внук компютърджия. Той написа възвание до световните медии от името на бабата и го разпрати навред. След два дни в София кацна екип на "Фокснюз". Хората бяха професионалисти. Те откупиха от бабата правата върху историята й и направиха покъртителен документален филм за неравната битка между една възрастна жена и столичната администрация. Филмът бе излъчен и събуди потресаващ отзвук. Сам Боно от "Ю Ту" обеща да се ангажира. А кметът на Ню Йорк Майкъл Блумберг покани бабата за обмяна на опит. Оказа се, че и в Манхатън имало подобен казус. Там, сред небостъргачите, също живеела в едноетажната си къщурка една бабушкера, която навремето с пушка в ръка защитила дворчето си от предприемачите. Сега къщичката й била невиждана атракция, която носела луди пари в хазната на мегаполиса.

Българската премиера на филма бе в НДК. Присъстваха министри, градоначалници, депутати, дипломати. След края на прожекцията всички те бурно аплодираха облечената в най-новата си жилетка бабичка, когато тя излезе на сцената. Най-много ръкопляскаше старият ни познайник, кметът, застанал, както подобава на официално лице, на първия ред. Този път той бе закачил с ластик на ушите си най-големия размер усмивка, тъй че му се виждаше чак мъжецът. Но може би с основание. Защото вече бе разпоредил, докато още течеше премиерата, да сковат будка до къщичката на бабичката, където да се плаща таксата.
9
1018
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
12 Март 2005 03:06

Ау, много хубаво .
За нощни птици като мен малко Тарантино действа не съвсем приспивателно, но ще проверим, г-не Розов, г-не Бял, г-не Кафяв и г-не Син, така ли бяха?

Само едно питане се питам, като франкофон, какво е това па дьо дьо, изпълнено само от един, макар и Виолетов?
Интересно ми е да си го представя.......

12 Март 2005 05:48
то нь бе интильект то нь бе чуду... аз таквиз морави глубини не видех... видех едно старо стори разказано още когда са се наливали основите на панелните комплехи... с обратен знак ъфкорс... тогаз бабата била изедничка народна... пък сега е собственица умилна... и малко боню и ево каманда за глобален аромат... ех партиьо, партиьо... родна... скъпа...
12 Март 2005 06:44
Сиби, добро утро! Не вярвам да не можеш да си представиш!

Цялата работа е , че таз реконтра е описание на едно активно мероприятие скалъпено от германски чичко Паричко , щото не му давали да си построи офис, макар че си платил... Бабата е коз в ръцете на евроскептиците, които не ни искат в Европата, затова ни развяват дрисливите гащи... вж. анкетата на първа страница.. , пък ние с удоволствие цапаме гащите и им ги даваме водени от древния български принцип: " По добре на Европата в телевизиите и вестниците , отколкото в краката и устата..!"
Авторът се е докоснал до... ама бързо си дръпнал перото , щото.....
12 Март 2005 09:09
Скучно и тъпо!
12 Март 2005 10:54
Тц
12 Март 2005 11:37
Защо не отдихаете, бе
12 Март 2005 12:45


Керпи, аз обикновено обръщам повече внимание на не какво точно е описано, а как е описано.


И снощи постъпих така
12 Март 2005 14:25
Отдихаем Перемянич , отдихаем... по приятна почивка от това да полафиш със свои хора има ли? Да напсуваш държавата , Царот, педерунгелите депутати, Азис.... колко му требе на беден чиляк... еле пък , ако знаеш , че има и по една грозданка със салатка кисело зеле.... еееийй живот, здравей, здравееийййй...
Става ли?Сигур става , ама е тъжноооо, много тъжно....
12 Март 2005 14:26
Някога, давным давно, както се вика, имаше един седмичен руски вестник, казваше се "Неделя". Негов аналог тука беше "Поглед". Та в този вестник "Неделя" четох една любопитна историйка за една Рокфелерова престаряла роднина и наследница, която имала доста голяма къща с двор на централно място в Ню Йорк. Докато била жива, не го давала за никакви пари на света, щото тя си ги имала достатъчно, де. А след смъртта си, завещала къщата и двора, барабар с парите на котките си, които били безброй.
Та затова изходът, посочен в Реконтрата ми се вижда нагласен по Нюйоркски. Тука таквоз нещо не може да се случи - ще го отчуждят бабето като едно нищо А ако се окаже незаконно, ще му гласуват набързо едно законче, колко му е. Отракаха се напоследък в това отношение.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД