Eстествено, че порнография има навсякъде, но когато тя се появи в общество, в което за младите мъже и жени е трудно да правят онова, което младите мъже и жени по цял свят правят с голяма наслада, тогава към нея се отприщва всеобща потребност. Понякога порнографията се превръща, така да се каже, в "знаменосец" на свободата, а дори и на цивилизацията.

Рухнат ли забраните срещу нея, тогава и потребността от порнография по всяка вероятност също би рухнала.

В Пакистан повече от 60% от всички потребители на Интернет посещават порносайтове. Достъпът до тях не е скъп - около 20 цента за час. През 2003 г. пакистанското правителство "затваря" над 3000 порносайта. Но блокирането им ражда на минутата нови такива. Гладът си е глад. Неотдавна в обществено кино в консервативния Пешавар прожектират американско хардпорно от 70-те. Директорът на киното споделя: "Ако забранят порното, мислите на зрителите ще закръжат все по-натрапчиво около тероризма." Порно за мир. Що за лозунг! Предполагам, че той много би се харесал на стария циник Лари Флинт.

В Иран порнографията се свързва тясно с идеите на революцията срещу моллите. (Порно за свобода! Това още по би се харесало на Лари Флинт.) Иранското правителство забранява достъпа до уебсайтовете с "порнографско и заплашващо властта съдържание". Интересен обрат. Когато Хомейни идва на власт през 1979, зложелателите му екзекутират доста проститутки. Днес порнокралиците се изявяват едва ли не като щурмови отряд на опозицията! В иранската провинция Хамадан, известна със своята ултратвърда линия, през 2002 г. се прекъсва новинарска емисия, за да се "сервира" 3-минутен порноклип. Просто да се дивиш на смелостта на сексуалния революционер, изиграл този номер!

В съвременен Иран разпространението на порнография се смята за престъпление, наказващо се със смърт. Въпреки това приливът й не намалява. "Ню Йорк таймс" цитира симпатизиращ на идеите на аятолах Хомейни вестник, признаващ неуспеха на изпробваните забрани: "То е, като да махнеш подпряна на сграда стълба, за да попречиш на птица да кацне на покрива."

В сравнение с Пакистан и Иран Индия е доста по-либерално общество. Порнофилмите са бързо развиващ се бранш във филмовата индустрия. Повечето кина там показват обаче нелегално филми "за възрастни".

Преди време бившият шеф на цензурата в Индия за удивление на всички предложи да се легализира индийската филмова порноиндустрия. "Порнографията в Индия не бива да се цензурира. Тя ще изиграе ролята на вентил за напрежението у хората. А и кината ще станат конкурентоспособни на кабелната телевизия", твърди той.

Очевидно порното се вихри в несвободните общества. Сестра му - проституцията, е също мощна индустрия в сексуално репресираните общества. В Бомбай повече от 10% от жените проституират, за да хранят семействата си. Порно за благоденствие! Това е друга заблуда.

И да се върнем отново на Иран: там моллите разрешават "временните бракове" срещу заплащане, осъществяващи се в нарочно създадени за тази цел сгради (на Запад им викат бордей). Колко обаче от жените, работещи в тази неблагонадеждна обстановка, са заразени с полови болести или СПИН, се крие ловко от временните съпрузи. Предполага се, че броят им е неимоверно голям.

Когато хората си затварят очите пред един проблем, той не може да бъде разрешен.

Ако порнографията на Запад е симптом за западняшки декаданс, то тогава на Изток тя е съпътстващо явление на репресиите. Но почти винаги тя е резултат, драматичен симптом на едно непорнографско, социално неудовлетворение. Тя почти никога не е причина за него. (Със съкращения от "Шпигел-онлайн")