Законът е широко отворена врата в полето - само глупаците преминават през нея, гласи стар анекдот. Според друга сентенция законите трябва да се познават перфектно, за да могат да се заобикалят елегантно.

И в двете има голяма доза истина. Защото понякога цели пазарни ниши и дори развитието на бизнеса се дължи на нищо и никакъв законодателен пропуск. Който го забележи навреме, той печели.

Типичен пример в това отношение е транспортното законодателство, което се слави със своята сложност и всеобхватност. Около една десета от всички директиви и регламенти на Евросъюза например са транспортни. По-голямата част от тях вече са преведени в българските закони. Но както всяка подробност уж е много точно регламентирана, така се оказа, че



всеки ден между 80 и 100 микробуса

возят незаконно пътници в чужбина



Без да притежават лиценз, без да са платили каквито и да било такси и без да продават билети на пътниците, шофьорите на миниванове и микробуси с по 8 места карат стотици километри без почивка до градове в Западна Европа.

Държавните органи обаче не могат да се справят с явлението. Гранична полиция не може нищо да направи, защото на границата водачите казват, че возят приятелите си в чужбина или просто представят излизането като бизнеспътуване, за каквото не трябва разрешение.

Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) е безсилна по друга причина - возилата с до 8 места по всички закони се водят леки коли. Т.е. с тях не може да се извършва обществен превоз на пътници и ДАИ няма право да ги спира. Това може да прави само КАТ, стига да има конкретна причина. "Трябва някой от пътниците да подаде сигнал, че е платил за пътуването, ние да проследим такова превозно средство и, ако имаме търпение и съдът си свърши работата, след около година и половина водачът може да бъде наказан", каза служител на ДАИ.

Докато туткането трае обаче около 70 млн. лева годишно отиват само от тази дейност в така наречения сив сектор от икономиката. Укритият ДДС е за още около 15 млн. лева.

Единственият държавен чиновник, който в случая склони да прояви инициатива, бе главният секретар на МВР Бойко Борисов. Който на бърза ръка написа проект за промяна на Закона за движение по пътищата, третиращ категориите автомобили. За категория М, т.е. леките коли, според неговия проект, трябва да се считат само возилата с до 6 места. Това обаче няма как да мине през парламента, защото според европейското законодателство в тази категория могат да влязат возилата с до 8 места.

Ако обаче бизнесът с минивановете се оценява на около 70 млн. лв. годишно,



в авиопазара се превъртат стотици милиони



Там в законодателството също има "леки" пробойни, които позволиха едни авиокомпании да отнемат бизнеса на други. Преди около година и половина у нас се опита да започне съвсем легален бизнес със самолетни билети немският инвеститор от полски произход Дирк Виземан. Основаната от него компания "Bexx Air" се рекламираше, обявявайки цени на билети до някои германски градове, които се съизмерваха с тези на автобусите - по 69 или 99 евро за пътуване от София до Кьолн и други германски градове.

Хитрината на Виземан се състои в това, че фирмата му не е никаква авиокомпания. Ако беше такава, трябваше да поиска удостоверение, да чака месеци и години да й разрешат да прави редовни полети, да лицензира всеки самолет, който купи или наеме и т.н. Затова "Bexx Air" се представяше пред българските власти като туроператор. Това не е незаконно - много туроператори организират чартърни полети, като вместо да качват на тях организирани групи туристи, просто продават билети на пътниците. Досетлив чиновник обаче направи справка и се оказа, че в икономическото министерство няма регистриран такъв туроператор.



Този пропуск на Виземан му костваше бизнеса.



Комисията за търговия и защита на потребителите сезира прокуратурата, която затвори офиса на "Bexx Air". Полетите спряха, парите за продадените вече билети не бяха върнати и скандалът принуди Дирк Виземан да прекрати дейността си. Но преди няколко седмици той отново оповести, че се връща на българския пазар под името "Imagine Air". Сигурно скоро ще стане ясно каква нова вратичка в законите е открил.

Ако тези два вида полулегални дейности обаче са съпроводени с голям обществен шум, под дебела сянка понякога се развиват цели отрасли. Никъде няма да видите в браншови указател раздел "присъединяване към мрежа на монополист", но такъв отрасъл съществува. Става въпрос за дейности, свързани с някои



естествени монополи като парното и телефоните



По закон техните мрежи до последния милиметър са собственост на монополистите. Т.е. ако някой си построи жилище и пожелае да има парно и телефон, топлофикацията и БТК са длъжни да изградят за своя сметка инсталацията до дома му.

Но така е само на книга.

В енергийния закон има един особено хитро написан текст, който гласи, че: "При присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. В случаите, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с предприятието." Под "икономически нецелесъобразно" законът разбира случаите, в които топлофикацията ще даде повече пари отколкото би могла да изкара от тези съоръжения за 8 години. Не е тайна, че топлофикацията винаги изкарва сметките точно такива. По този начин



бизнесът с доставка на абонатни станции и изграждане на отклонения



от градския топлопровод процъфтява. В София например той е поделен между няколко по-големи фирми - "Бруната", "Термокомплект", "Денис", "Демос", "Паралакс", "Конекс". Изграждането на около 50-метров присъединителен топлопровод заедно с абонатната станция за 7-етажна сграда с два входа излиза около 20 000 лв. При бесните темпове, с които се строи, е ясно, че става въпрос за сериозна пазарна ниша.

Любопитното в случая е, че законът задължава енергийните предприятия да изкупят тези съоръжения от абонатите за срок от 8 години. Но дори да беше по-кратък, в закона никъде не пише дали парите трябва да се върнат на предприемача, построил сградата, който реално ги е дал на абонатите. Което прави връщането им силно съмнително.

Ако в случая с топлофикациите дейността на тези фирми е напълно законна,



същото не може да се каже по отношение на БТК



Преди няколко години немалко потенциални абонати на телекома пропищяха от самозвани техници, които обикаляха новопостроени жилищни сгради, предлагайки да им прокарат телефон срещу суми от порядъка на 500 лева на апартамент. Обикновено това бяха техници в местните клонове, които имат от първа ръка информация къде предстои разширяване на мрежата. Никакви мерки да се спре явлението не помогнаха, още повече, че БТК често се държи по същия начин като топлофикацията - не желае да изгражда за своя сметка съоръженията, както законът я задължава и хората се принуждават да дават пари. А когато се дават пари, винаги се намира кой да ги вземе. Изнудването спря или поне намаля едва в последните няколко години благодарение на силната конкуренция на мобилните оператори.

Понякога не е задължително липсата на някакъв законов регламент непременно да е следствие от лобизъм или нарочно недоглеждане. Случва се просто обществените нагласи да са такива, че дадена стопанска дейност години наред се измъква от всякакъв контрол. Типичен пример в това отношение е доставката на Интернет. Години наред "Интернет общество България" на Вени Марковски се бори и отстоя докрай тази дейност да не се лицензира. Признанията на чиновниците от времето на Иван Костов, че "ще дойде време и сами ще искате да се лицензирате" бяха посрещани с насмешка, но това време наистина дойде. От около 3-4 години насам в много Интернет-провайдъри бяха наляти пари от западни фирми, БТК също се размърда и почна да въвежда нови технологии. Инвестициите обаче няма как да се реализират, защото в България никой не може да се справи с полулегалните LAN-мрежи, чиито кабели опасват големите градове. Всяка такава мрежа обикновено е свързана с мощен сървър, пълен с незаконно съдържание - филми, музика, софтуер, снимки. Това заедно с безпрецедентно бързото поевтиняване на компютрите доведе за около 2 години до процъфтяването на нов вид пиратство - свалянето на продукти без платени авторски права от Интернет. То е на път напълно да измести класическото пиратстване, с което държавата някак си се справи с помощта на непрекъснатите хайки по места като площад "Славейков" в София.