|
Още няколко символични подробности дадоха бонуси на премиера. Визитата във Вашингтон, макар и по-ниска по ранг - работна, а не официална, се осъществи още преди Джордж Буш да е чукнал първите си 100 дни като президент. А Иван Костов бе първият премиер от Източна и Югоизточна Европа, дошъл при новия стопанин на Белия дом. И въпреки че бе там по покана на вицепрезидента Чейни, той се срещна и с президента Буш, и с държавния секретар Пауъл. Разбира се, тези факти са значими повече като символика, отколкото като реални резултати, каквито цели посещението нямаше и не можеше да има поради работния си характер.ННесъмнено ефектът бе в много по-голяма степен вътрешно-, отколкото външнополитически. Че цели да извлече именно
вътрешнополитически дивиденти
от него, не скри и самият премиер пред българските и чуждите журналисти.ККостов даде тон от Вашингтон на родната политическа игра, наричана за благоприличие от политолозите "политически процес", още в понеделник с поканата си към Симеон II да се включи в листите на ОДС.ККогато дойде новината от София за отказаната от съда регистрация на царското движение, премиерът изглеждаше искрено притеснен, че това събитие ще засенчи медийния отзвук от посещението му. Както стана например с падането на Шенген, когато на следващия ден бе убит 3-годишният Пепи Терзийски, а премиерът трябваше, вместо да бере лаври поне 3 дни като на циганска сватба, да се пържи на огъня на таксиметровите шофьори пред парламента. В следващите дни обаче не изглеждаше премиерът да е бил изненадан от отказаната регистрация, още по-малко пък недоволен. Типичното за стила му победоносно самодоволство пролича и на пресконференцията, дадена в предпоследния ден от посещението на приема в резиденцията на посланик Филип Димитров.
Запитан от журналистите по какви критерии хората на Негово величество ще бъдат подбирани за листите на ОДС, Костов отговори: "По нашите критерии, разбира се - тези, които сме подписали с коалиционните партньори." Формално премиерът бе напълно прав, а по същество - даде да се разбере
кой е кум, кой сват, ии кой просто редови цар
в тази държава. Но ако за отказаната съдебна регистрация може все пак да се допусне, че не е била плод на политическа инспирация, поканата към царя да влезе в сините листи приличаше на откровена политическа подигравка - лидерът на СДС остава привидно чист: ето той иска Симеон, но по-старите партньори от ОДС няма да го позволят, т. е. за тях остават негативите.
И още същата вечер лидерката на традиционно антимонархическия БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер каза на приема в посолството ни, даден за българската колония в САЩ, че не обича парашутисти в листите. За да бъде комбинацията пълна, премиерът си заложи още един бонус - обяви, че ще реди листите до крайния възможен срок - 17 май, за да може да държи в шах до последно и своите, и царските хора. Току-виж някой от по-известните имена в нерегистрираното движение се подмамил да влезе в листата на ОДС или пък се оказал изигран в последния момент - и в двата случая бинго за Костов. ССамочувствието на премиера, усетил преодоляването на царската заплаха, нарасна още, след като осребри чека, за който се беше откъснал от София за нетипичните за него цели 5 дни. Веднага след 45-минутната среща с двамата първи мъже на Америка той обяви, че президентът Буш му е пожелал успех на изборите. Пожеланието у нас се тълкува директно като подкрепа, въпреки че обикновено така се прави с всеки, който участва в някакво състезание. Не че ако Георги Първанов бе отишъл в Белия дом, непременно би получил американското good luck, но пък и той едва ли има някакъв шанс да отиде някога там. Костов не издържа дълго,
без да е получил пълни
овации за чека си
(макар че за точното му покритие няма публични гаранции, защото от американска страна нямаше никакви изявления по въпроса) и в края на третия ден от посещението си обяви какво точно около нашите избори е заинтересувало президентът Буш: "Интересуваше го да спечелим ние. Може да ви изглежда странно, но това го интересуваше!"ННескритото желание на премиера да убеди американските влиятелни кръгове, че СДС трябва да управлява още един мандат, пролича и в срещата му с политически наблюдатели и външнополитически стратези в Американския институт за инициативи (непреводимия на български и от нашите дипломати във Вашингтон American Enterprise Institute, оприличен от журналистите на американски аналог на Центъра за либерални стратегии): "Ние сме в България вече 11 г. Ние сме силният фактор, реформирал държавата. Ние сме силната пронатовска, проевропейска политическа партия. Ние имаме своето самочувствие и смятаме, че ще спечелим изборите."
А за да убеди сегашните управляващи в Америка, че трябва да заложат на неговата партия на предстоящите избори, обяви сините за "консервативни републиканци".
Като пикантна подправка към значимостта
- повече за консумация у нас - на посещението дойде и вечерята на министър Надежда Михайлова с гуруто на американската външна политика Хенри Кисинджър. За целта министърката специално прелетя от Вашингтон до Ню Йорк и после пак се върна в столицата. Ако действително САЩ ще залагат на СДС на изборите, от посещението стана още по-ясно отпреди каква ще е ползата им от втори мандат на сегашното управление.
Първо, СДС подкрепя политиката на САЩ и НАТО в региона. В момента България и САЩ демонстрират единомислие, заявено и по време на срещата на премиера Костов с държавния секретар Пауъл, за процесите в Македония и тенденциите към разпадане на Югославия. Държавният секретар подчерта благоразположението си към Костов и Михайлова, като след 45-минутната си среща с тях в кабинета си излезе да ги изпрати чак до лимузините им пред сградата на Държавния департамент. Според членове на нашата делегация ние сме полезни на американците и с данните, анализите и прогнозите си за процесите в региона.
Вторият мотив на САЩ да харесват синьото управление е
заради твърдата му
политика към Русия
Костов не пропусна да се похвали във Вашингтон как през 1999-а сме отказали коридор на Русия, защото искала да направи десант на летището в Прищина, когато НАТО парцелираше провинцията за еднонационални контингенти. Вярно, че това не е новина за нас, този факт дори фигурираше в миналогодишния доклад за състоянието на националната сигурност. Костов обаче отиде още по-далеч и по време на дискусията в Американския институт за инициативи заяви, че "правилно не споменава Русия, когато говори за конструктивни решения за региона". Не случайно водещите дискусията авторитетни политически наблюдатели вметнаха, че Костов не говори типично като премиер, т. е. "твърде искрено". Той обаче знаеше, че този вид публична недипломатичност се харесва на новия Голям брат.
Има обаче поне едно сериозно основание, за което новата американска администрация
може да накаже
кабинета на Костов
Самият той призна, че най-трудната част от посещението му са разговорите по въпроса за сделките за ТЕЦ-овете "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" с американските гиганти "Ай И Ес" и "Ентърджи". До какво обаче се стигна в последния ден от посещението, така и не се разбра. Иван Шиляшки, който водеше делегация, равна по численост на премиерската, така и не научи точното име на шефа на Ай И Ес, с когото е разговарял. Все пак стана ясно, че двете фирми са поискали твърдо договорите да бъдат готови до края на май, което Шиляшки им е обещал. Не стана ясно обаче как точно стои въпросът с правителствената подкрепа за сделките, която развихри скандал на високо ниво и у нас по време на посещението. Подозренията, че именно контрактите за двата ТЕЦ-а, които са за над 1 млрд. долара, ще са препъникамъкът на посещението, се потвърдиха не само от признанията на Костов. Въпросът бе повдигнат от представител на Ай Ти Ес по време на работната закуска на премиера с бизнесмени в Американската търговска камара.
Костов отговори с общи фрази, че правителството има принципната позиция да раздържавява енергийния сектор.
Потвърдиха се сякаш и коментарите в българския печат преди посещението, че двете енергийни фирми имат солидно лоби в новата администрация. Държавният секретар Колин Пауъл по странен начин обвърза геополитическите и енергийните въпроси, които обсъждали с премиера. Костовото обяснение на тази връзка нямаше нищо общо с двете сделки, както подозираха журналистите - просто енергетиката била неразделна част от съвременната политика, а България - важен енергиен център на Балканите.
Останалите конкретни неща от посещението до едно представляваха
рециклиран вариант
на стари идеи -
и полицейската академия в София с преподаватели от ФБР, и бюрото на ФБР у нас, което чака бюджет от Конгреса, и превръщането на Американския университет в Благоевград в образователен център за региона, който е такъв по идея от самото си създаване и си получава редовно субсидиите от щатското правителство. За приемането ни в НАТО догодина също не получихме конкретни обещания, каквито и не можеха да се очакват едностранно от САЩ преди срещата на върха на алианса в Прага догодина. Българската делегация обяви, че вече в САЩ има силно лоби за влизането ни в пакта, което може и да е вярно, но едва ли въпросното лоби се е оформило при самото посещение. Военният зам.-министър Велизар Шаламанов така и не успя да осъществи срещите си в Пентагона - просто защото там още не била изградена администрацията и нямало с кого да се срещне. Колегата му Пол Улфовиц изобщо не успя да намери време за Шаламанов.
Посещението не намери никакъв отзвук във вашингтонските медии, въпреки че премиерът даде интервюта и се срещна с редакторски тела. Може пък и да е било за добро, защото местните журналисти явно трудно се ориентират в балканските дела. Обширна статия в понеделнишкия "Вашингтон таймс" например, посветена на изборите в Черна гора и тежненията й към независимост, бе озаглавена "Гласоподавателите тласкат Македония на крачка по-близо към независимостта".
На английски Черна гора е Монтенегро, доста близко вероятно за американските уши до Македония.
Ползата от посещението бе
главно в неформалните контакти,
наричани от някои медии "тайни вечери". На тях е възможно да е имало и обещания, и уговорки, и натиск. Възможно е действително България да се е сдобила с някакво определено лоби сред някакви влиятелни среди. Публиката обаче едва ли ще разбере някога дали и доколко всичко това е вярно. Едно поне е сигурно - че посещението на премиера в САЩ бе замислено като предизборен демарш зад океана и до голяма степен постигна целта си. Просто защото най-накрая то се случи.
|