Привечер. Пътуваме към дома на Весела Лечева с нейното сиво "Деу". Изминаваме бързо пътя, улисани в разговор за състоянието на спортните бази у нас.
Още не завършили темата, спираме пред триетажна къща в столичния квартал "Горубляне". Тихо е. Не се чува шум на автомобили. Гледката е прекрасна - широки зелени поля.
Многократната европейска и световна шампионка по спортна стрелба Весела Лечева изпитва леко затруднение да отключи входната врата. След няколко опита желязната порта все пак се отваря. Влизаме в просторна зелена градина и перфектно окосена трева. Минаваме покрай малко детско кътче, където висят две червени люлки. Не може да не обърнем внимание и на фонтана (въпреки че в момента не работи) в края на градината, около който са наредени дървени пейки. В другия край има и два гаража.
Къщата, чиито етажи са по около 80 кв. м, е наследство от дядото на съпруга на Весела - Манол Велев. Семейството я обновило и живее в нея вече 7-8 години.
В момента домът им се охранява,
защото на три пъти крадци са се опитали да влязат в него.
Качвайки се по мраморните стълби, подминаваме първия етаж на къщата. Разбираме, че той е неизползваем от семейството. Спираме на втория етаж и влизаме в голямо помещение. Това е т. нар. хол, където семейството се събира вечер. Встрани от него се вижда уютно обзаведена кухня. Весела е малко притеснена, защото семейството рядко посреща гости. Не защото не обича компаниите, а защото и тя, и мъжът й са доста заети хора и рядко се застояват вкъщи. Докато ни разказва това, тя взема от дървената секция във всекидневната няколко чаши. В нея има огромно изобилие от сребристи чаши, тенджери и бутилки с най-различни питиета. Всекидневната изглежда доста свежо - светла теракота, бели стени, пепеливорозов таван, черни канапета, две дървени маси и много, много цветя. Има и огромен телевизор "Сони", на който семейството гледа спортни състезания (най-вече на любимия на цялото семейство отбор ЦСКА), а напоследък и новини, тъй като Лечева е
кандидат-депутат от гражданската квота
в листите на "Коалиция за България".
Преди да заговорим за политика, я питаме къде са й медалите и купите, които е спечелила. "О, събират прах в едни кашони", казва жената с най-точните сини очи, която 8 пъти е била европейски шампион, 5 пъти световен шампион и 4 пъти носител на световната купа по спортна стрелба с пушка.
Спортистката признава, че не обича да се хвали и затова не е окичила медалите си по стените. Весела казва, че не знае точния брой на медалите, които е спечелила. Баща й Николай, който е и първият й треньор, знаел точната бройка на трофеите й. Сега обаче той не е в България, защото е треньор на националния отбор по спортна стрелба в Катар. Признава, че не е сигурна дали цифрата 117 медала, както бе писано навремето по медиите, е вярна. Спомня си, че преди година ги мерила заедно с купите и тежали 17 кг. Според мъжа й Манол Велев килограмите са 80.
Докато Весела се качва на третия етаж на къщата, където са спалните, за да се преоблече, забелязваме, че в стаята има много сувенири - самурайски мечове, пистолети, аборигенски духов инструмент, който тя си е купила от последната олимпиада в Сидни. И наред с тях детски колички на 11-годишния й син Мартин.
Лечева се връща и ни разказва как е започнало всичко за нея.
Била е още на 11 години,
когато баща й Николай започва да я тренира. Първо във Велико Търново, който е и родният и град, после в Силистра, където базата била по-добра. Сега Весела освен кандидат-депутат от София е и втора в листата в Силистра. Там хората уважават спортистите, казва Лечева. Именно в Силистра Весела била забелязана и включена в националния женски отбор по спортна стрелба, когато била още на 15 години. После идва и първият й голям успех - трето място на европейското първенство. След това Лечева отива в ЦСКА и цялото семейство се преместило в София. После завалели и медалите. Весела казва, че винаги е била цесекарка, въпреки че след 16 години в ЦСКА отива в полупрофесионален клуб "НОВЕ", който е към Левски. Тя обаче смята, че по-важното е не от кой отбор си, а къде имаш повече условия за развитие. Именно като състезател на клуб към "Левски" Весела има и чин подполковник като служител в системата на МВР.
В този момент вратата се отваря и в стаята влиза малкият Мартин. Изненадан от присъствието на журналисти и най-вече от светкавицата на фотоапарата, той пита: "Какво става тук?" Но не ни обръща повече внимание. Сяда за малко на компютъра, записва някаква игра и излиза да играе навън. След секунди влиза и съпругът на Лечева Манол Велев. "За какво си говорите?", пита той. "За нещата от живота", отвръща Весела. И както си говорим за нещата от живота, двамата разказват как са се запознали.
Първото нещо, за което се сещат, е един готвач, който индиректно ги сватосал. Това станало на един ски-курс на Витоша. "Случайно бяхме в една група", разказва семейството. "Тя ми направи впечатление на едно
доста тихо и скромно момиче",
спомня си Манол. "А той ми изглеждаше толкова недостижим", смее се Весела.
Готвачът на базата обаче изиграл съществена роля в тяхното запознанство. Въпреки че и двамата вече се били забелязали, именно той се опитвал да ги събере. "Много странно беше. До този момент имах приятел, а и той също май имаше приятелка. Един ден бях дежурна в стола и готвачът започна да ми дава ценни съвети за живота. Каза ми - с твоя приятел доникъде няма да го докараш, намерил съм ти един страхотен младеж", разказва Весела. Готвачът обаче, за да не се развали работата, казал на Весела чак на края на курса за кой точно младеж става въпрос. Години по-късно разбрах, че и Манол е имал същото преживяване в стола", спомня си спортистката.
Днес за Манол тя казва: "Когато го видях, си казах - този е човекът, с когото искам да бъда оттук до края на света."
И двамата са учили във ВИФ, но там рядко са се виждали, защото се занимават с различни неща. Тя със стрелба, а той - с мотокрос и автомобилизъм.
Заедно са от 1983 г. и три години по-късно се женят. Семейството рядко успява да се задържи дълго време вкъщи, защото и Весела, и Манол, който се занимава с частен бизнес и е шеф на федерацията по боулинг, са много заети. За да не усеща липсата на родителите си,
Мартин е записан да тренира тенис
"Така и той е доста зает", смеят се двамата. През почивните дни ходят до Боровец в хотела на техния добър приятел, волейболиста Димо Тонев. През зимата карат ски, а в останалите сезони си правят походи.
Докато Весела смята себе си за домашар, чувства се спокойна в дома си и най-много съжалява, че няма време просто да си седи вкъщи, Манол е на точно обратното мнение - той винаги е бил на крак и не се спира много. Винаги вечер обаче семейството вечеря заедно независимо в колко часа се прибират.
"Интересното е, че готви добре, удава й се", казва Манол. След което започва да я хвали: "Тя е доста спокоен човек, а аз съм по-динамична натура, все пак съм бил състезател по автомобилизъм." После обяснява колко отговорна е Весела във всичко, което прави. След като се отказа от състезателна дейност след олимпиадата в Сидни през 2000 година, Лечева стана генерален секретар на федерацията по спортна стрелба.
Всъщност отказването на Весела било най-трудното решение в живота й. Тя все още не е заключила с катинар пушките и екипите си, защото още не е свикнала с мисълта, че вече няма да стреля.
Сега тя е взела още едно трудно решение - да влезе в политиката. "Спортът и политиката са различни, но почиват на закони, които трябва да се правят от хора професионалисти", казва Лечева. Избрала БСП, защото винаги е била с леви убеждения. Манол пък е убеден, че политиката има нужда от човек като нея, който да отстоява онези принципи, така характерни за спорта - правдата, справедливостта, равните условия.
|
|