:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,310,931
Активни 64
Страници 10,467
За един ден 1,302,066

Светофарът

Снимка: архив "Сега"
Влачеше се покрай спрелите коли и машинално размахваше чистачката пред лицето си. Никой от шофьорите не му обръщаше внимание. Спря пред едно беемве, напръска предното стъкло, започна да го чисти. През цялото време наблюдаваше Мила. Тя вървеше от другата страна. Направи му знак, че петимата вече бяха се появили. Къдравият надничаше зад кафето отсреща. Оскоро събираха по три лева от всички, които работеха на светофара.

- Няма да ги търпя! - извика Мила. - Ще направя нещо.

- Какво ще направиш?

- Ще се обадя на ченгетата - рече злобно Мила. - Ще ги натопя.

- Ела настрана - предложи й, защото Яшко, най-едрият от циганите, приближи. - Тук има много шпиони.

- Кой, аз ли съм шпионин? - попита Яшко.

- Всички сте шпиони! - отговори Тръпчо.

- Аз не съм шпионин - каза Яшко. - Сали е шпионин.

- Тогава да го утрепаме.

- Защо да го утрепваме, бе?

- Щото ни топи.

- Бият го - обясни Яшко. - Два-три шамара. Ама силни! И той какво да направи... Казва колко изкарваме.

- Значи да продължаваме да плащаме?

- Пак ни остават.

- Ама те могат още днеска да дигнат мизата.

- Аре па ти, бе! - погледна го Яшко. - Как така ще я вдигнат. За нас нема нищо да остане. Тогава и за них нема да има.

- Ще ги натопя на ченгетата - каза Мила.

- И аз мога да ти помогна - каза Тръпчо и добави за по-убедително: - Наистина!

- Нищо не можеш направи срещу петима.

Мила имаше детско лице с големи очи и пълни устни. И дори ако я загледаш внимателно, трудно ще предположиш, че се друса. Ама яко. На шприц беше от почти пет месеца. Преди това само пушеше. Тръпчо понякога й правеше компания. Но той винаги можеше да спре. Докато тя беше в Суходол, почти двайсет дни не пуши. Мила се върна преди около седмица. Беше се поизчистила. Дори направо си беше чиста. Но вчера отново се подкара.

- Ако искаш да те оттърва - каза Тръпчо - повече няма да се друсаш.

- Че тогава що са ми парите?

- Само за друсане ли ти трябват пари?

- Какво ще направиш, ако се съглася?

- Ти първо се съгласи.

- Нищо не можеш да направиш! - рече заядливо Мила и поклати глава. - Отивам при ченгетата. Те ще ми помогнат.

- А после? Цял месец безплатни свирки...

- Нека! - отговори тя и метна глава. - И не се прави на толкова отворен. Щял да направи нещо...

- Ти само обещай - рече Тръпчо. И добави: - Вече бях сигурен, че си чиста.

- Какво означава "чист"? - погледна го тя. - Вчера, онзи ден си бил чист. Днес вече не си.

- Нали знаеш колко момичета умряха само за една година - каза той и погледна настрана. - Малката Делка знаеш къде умря. В кенефа...

- Има ли значение къде ще пукнеш? - попита Мила. - В царски дворец, или в обществен нужник.

- Това ли ти е отговорът?

Знаеше колко беше ядосана, че скоро ще трябва да се раздели с три лева. Губеше част от дозата си. Обърна му гръб и тръгна надолу. Скоро вече се усмихваше, клатеше чистачката и шишето с вода пред лицето си. Оглеждаше се ще я повикат ли от някоя кола. Върна се, без да изкара стотинка. Тогава отново срещнаха погледи.

- Какво?

- Какво какво?

- Знаеш какво!

- Ей сега, ако се появи ченге, направо му ги посочвам.

- Ще ти обърнат нула внимание.

- Ще ми обърнат - каза тя. - Ще ми обърнат. И още как!

Говореше така, сякаш не забелязваше, че петимата вече бяха излезли от кафето. Там се криеха, само докато преброят колко са на светофара. Отдавна нямаха нужда от Сали. Брояха ги от разстояние, умножаваха по три и си искаха кинтите. Забавиш ли се, следват шамари. И ритници. Вчера къдравият така изрита Яшко, че той после не можа цял следобед да си седне на задника. Сега Мила ядосано се оглеждаше. Детското й лице изглеждаше направо смешно. Рошав пудел, който се кани с лай да прогони нападателите си. Не беше сигурен, че е влюбен в нея. Обичаше я по своему. И му беше жал. Знаеше накъде беше тръгнала с шприц на всеки три-четири часа. На два часа. Друсаше се винаги, когато имаше пари. Последната му надежда беше Суходол. Трудно я нави да отиде там. Добре, че накрая се съгласи. Откакто се върна, по цял ден я дебнеше. Първите дни вярваше, че ще я опази. Тази сутрин я намери облегната на една от големите тръби в началото на парка. Беше се напикала. Дори не се опита да говори с нея. Седна отстрани и зачака да се оправи.

Сега наблюдаваше как петимата наобиколиха Яшко и Сали. Започнаха да привикват и малките циганета, които просеха. Извади шепа стотинки и отброи три лева. Сигурно щяха да искат пари и от него.

- Дай им ги.

- Ти да не си малък? Сам им ги дай.

- Аз си отивам.

- Къде отиваш?

- Няма значение - каза Тръпчо и вдигна рамене. - Не искам да те видя умряла.

- Какво си мислиш, бе? - извика тя. - Няма да умра! Нито сега! Нито утре!

- Може и да умреш...

- Гледай си работата! - каза Мила. - И какво ще направиш срещу петима? Щото много искаш да си голям пич...

- Обещай! - настоя Тръпчо и добави: - После ако искаш изпълнявай...

- Добре де, обещавам! - рече бързо тя, сигурно защото онези петимата се запътиха към тях. - Да те видя сега...

Не беше казал на никого какво намери вчера в една кофа за боклук. Веднага забеляза книжния пакет. Огледа се, надвеси се над ръба и го дръпна. Внимаваше да не скъса хартията. Трудно го извади, беше доста тежък. Отвори го чак след десетина крачки. Видя какво има вътре и смачка отгоре хартията.

Сега извади пистолета, вдигна го над главата си и стреля във въздуха. Къдравият се обърна, сви се на две и побягна между колите. През цялото време крещеше: а-а-а. Останалите също се разбягаха. Стреля още два пъти. После се огледа за Мила. Стоеше по средата на улицата като забита. После тръгна към него.

- Какво беше това? - попита тя. - Откъде извади това чудо.

- Ще си удържиш ли на обещанието?

- Откъде да знам...

Тя вдигна пластмасовото шише и го напръска по лицето. Приближи, обра капките с чистачката. Притисна се плътно към него и го целуна по мокрото място.

Зад тях циганите, дори и най-ситните, които обикновено не разбираха какво става, ухилени заръкопляскаха.

Палми Ранчев. Визитка.

Авторът е роден през 1950 г. в София. Бил е юношески шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Треньор по бокс и кикбокс. Има издадени 11 книги - два романа, 6 стихосбирки и 3 сборника с разкази. Лауреат е на "Южна пролет" за първа книга. Превеждан е на английски, гръцки, турски, сръбски, испански, френски, унгарски. Има над 1000 художествени и спортни публикации.

-
525
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД