Марлов тъкмо бе направил челна стойка в средата на кантората си, за да си ороси малко мозъка, когато на вратата му се почука. Веднага след това, без да дочака отговор, посетителят отвори вратата. Марлов видя едни елегантни женски обувки и едни съвършени, източени като вретенца глезени и побърза да скочи на крака. Действителността обаче се оказа доста сурова. Притежателката на умопомрачителните глезени беше ни повече, ни по-малко връстница на първия софийски трамвай.

- Млади господине - проточи тя с глас на крокодил, преял със запалени автомобилни гуми. - търся големия детектив Филип Марлов.

- Заповядайте, госпожо - каза любезно Филип Марлов. - С какво мога да ви бъда полезен?

- Но аз търся лично него.

- Той замина за чужбина. Поканиха го в Ню Йорк на годишната среща на Международната асоциация на частните детективи, където ще изнесе доклад за тенденциите в дедукционно-индукционния анализ във връзка с новите технически постижения в областта на криминалистиката.

- А вие кой сте? - попита възрастната дама с неподражаемия си глас, докато много изискано си почистваше ухото с една сребърна фибичка.

- Аз съм дясната му ръка. Смея да твърдя, че голяма част от случаите му напоследък, поради голямата му интерконтинентална заетост, движа аз.

- Моят случай е много елементарен и много заплетен едновременно. Става дума за съпруга ми. Той е виден финансист, банкер и т. н. но поради напредналата си възраст от десетина години се е оттеглил от активен живот. Живеем в къща с парк край София. Радваме се на тихия живот на хора, достойно изпълнили дълга си към обществото и наследниците си. Но с него напоследък започнаха да се случват странни неща. Редовно след посещение в тоалетната той получава рани на главата, които не могат да се обяснят по никакъв начин. Сякаш някой го причаква вътре и го удря с летва по челото. Напълно необяснимо нещо. Разбира се, ние в къщата разполагаме с пет тоалетни. Но тази му е най-удобна, защото е най-близо до спалнята му. Опитваме се с прислугата да му внушим да ползва другите, но нали знаете какви са хората, които през целия си съзнателен живот са били началници - никога не се вслушват в мнението на останалите. Просто вече не знам какво да си мисля.

- Извинявам се предварително, но естеството на случая ме принуждава да ви задам няколко битови въпроса. Кога стават злополуките?

- Как кога? Нали ви казвам - когато влезе в тоалетната.

- Мисълта ми е - при малка или при голяма нужда?

- Само при малка.

- Интересна работа. А свързвате ли злополуките с определен час на денонощието?

- Той има много твърди навици. Сутрин по халат излиза от спалнята си, взема си пощата и вестниците и отива в зимната градина, където пие кафе, задължително две чашки, за да си раздвижи перисталтиката и едва сетне посещава тоалетната. Когато влезе вътре, всички вече треперим.

- Докато той е вътре, вие какво правите?

- Нали ви казвам - треперим.

- Искам да кажа - какви дейности извършват хората в къщата, включително и прислугата?

- Прислугата си върши обичайната работа - градинарят коси тревата навън и подрязва дръвчетата и розовите храсти, чистачката мие прозорците... Апропо, мие ги всеки ден. Защото аз обичам да ми е светло.

- А случайно между долния край на вратата на тоалетната и пода да има луфт.

- Да, има. Откога се каним да поръчаме да ни сковат едно прагче, но все не успяваме.

- Ясно. От утре вашият съпруг ще напуска тоалетната без травми.