Казвам се... Казвам се... Извинете ме, смущавам се, неловко ми е някак... За първи път съм на сбирка на анонимните алкохолици. Как стигнах дотук, Боже, как стигнах дотук?!...

Всичко започна преди два месеца. Сега, като обърна поглед назад, виждам нещата ясно, но тогава...

Започнахме да се коалираме за изборите. Бързахме, защото и в тази работа важи принципът "кой превари, той натовари". Макар че от друга страна, като се коалираш с някого, не значи, че си венчан за него. Такова коалиране падна, такава смес се получи, че по едно време, след участие в многобройни коалиции вляво, вдясно и в центъра, Крайнодясната научно-техническа партия чрез коалиционния партньор на коалиционния партньор на коалиционния партньор се оказа коалирана с Крайнолявата аграр-индустриална партия...

Та, значи, и ние започнахме да се коалираме за изборите. По цял ден срещи, разговори, споразумения и накрая като се коалираме с някоя партия или движение, прегърнем се и изпием чаша шампанско, няма как, така е прието.

Добре, обаче у нас много партии, много движения! По едно време който вестник разгърнеш - вътре моя снимка с чаша в ръка! По пет-шест коалиционни споразумения дневно подписвах! Вечер се прибирах раздърпан, нацелуван и пеех по стълбите "Градил Илия килия" или "Хей, тамо лодка с пътник незнаен"!

Шампанското вече мога да го отварям с една ръка и без да гледам! Един мой братовчед даже ми каза: "Виж какво, няма да се притесняваш, ти си ценен специалист, ако на изборите стане някой сакатлък, взимам те в моя ресторант барман!"

Остави другото, обаче се оказа, че сме се коалирали с кого ли не и сме започнали да се коалираме повторно! Вече даже не обсъждахме коалиционните условия, направо гърмяхме шампанското!

И тогава си казах стига! Обаче животът каза друго, защото сега пък започнаха предизборните обиколки.

По пет населени места на ден обикалям. И навсякъде посрещат с бъклица, така е според обичая и няма мърдане, а не са те посрещнали с бъклица някъде, политическите противници ще ти се смеят, а електоратът ще си направи съответните изводи колко те обичат в това населено място. Затова надигаш бъклицата и гълташ яко. А на третото-четвърто населено място се налага бодигардовете да те крепят под мишниците и за да не заподозре нещо електоратът, се правите, че играете копаница, един вид - с танцова стъпка идвате при народа.

До изборите има цял месец. А аз вече започнах да виждам сутрин бели опозиционери, цвърчат и лазят по стените и тавана. Как ще издържа, просто не знам...