|
Всички билети бяха моментално изкупени, залата към църквата, в която се изнасяше представлението, беше препълнена като никога преди. А публиката тук е доста разлигавена и претенциозна, тъй като постоянно е заливана с професионален хумор и по радио, и по телевизия, и по множеството "stand up comedy" клубове тъдява (от които впрочем са излезли и продължават да излизат едни от "най-смешните" хора на планетата).
За голямо съжаление това беше и причината първата част на обявения за гала-концерт моноспектакъл да претърпи фиаско.
Първоначално всички, ама абсолютно всички, рипнаха на крака да посрещнат скъпия гост с почести като за короновано величие. Както знаете, хората-икони са способни да поддържат барем едно 10-15 минутно приповдигнато настроение само с ореола си. Е, за съжаление тия минутки минаха в задявки на Тодор Колев с тоноператора и неколкократно пускане на записани овации и скандирания "Тошко, Тошкооо". След това обаче работата зацикли. И уви, не се оправи до антракта. Около мен неколцина дори задрямаха.
Всъщност тукашните хора са разлигавени не толкова от качеството на хумора, колкото от интензивността, с която им се сервира. Динамиката просто е настроила "чиповете за смях" на цялата тази аудитория да бъдат презареждани (дето му викат тук refreshed) на всеки 30 секунди и туй то! Пропуснеш ли един такъв цикъл, а после втори, трети, четвърти - е, тогава вече става трагично... На всичкото отгоре Тошко пък избрал за тематика разни абстрактни философски шегички, включващи Сократ, Платон и Лабрюер ли беше, Лайбниц ли... вече забравих. След това се опита да иронизира сапуненосериалния феномен и дори смогна да направи импровизационен диалог с част от увяхващата вече публика. Но спомням си, при подобна ситуация преди време далеч по-шлифованият в такива моноспектакли Шкумбата сподели чистосърдечно по микрофона: "Губя ви! Губя ви!" - и веднага свърна от предначертаната програма към експлозивна серия от кратки динамични вицове.
Едно от най-важните качества на тъй наречения тук stand up comedian е да реагира мълниеносно на настроенията на аудиторията и да има барем един-два спасителни пояса. Изглежда, Тошко нямаше. Хубаво, де... А можеше! Можеше цялата тази близо едночасова част да бъде кондензирана в 15-минутен блиц и дообогатена с вицове или подобен интензивен смехопредизвикателен материал.
За най-голяма радост втората част бе именно това, за което бяхме дошли! Като си сложи мустачките, жилетчицата, вратовръзката и бомбето Тошко се модифицира в героя, когото всички очакваха да видят и ни потопи в оня алтернативен хумор в годините на предпрехода. Още с настройването на кемането тълпата се прероди. Всеки от тошковите евъргрийни бе пътешествие към онова време, в което имахме повече коса, по-малко шкембе и не носехме очила. Всеки от проточалгаджийските хитове бе посрещан едва ли не на крака. От "Черно море" до "Палачи дете, баща ти е невинен" преобразилият се за минути от софистициран high brow комик в ръководителя на "Иръпшънити" озаряваше лицата на многобройната публика. Едва ли не всеки запяваше с него познатите рефрени. Когато няма човек в залата, който да не знае барем припевите на твоите песни, според мен, това си е чиста атестация за КЛАСИК. Ами, в интерес на истината, това си е баш ТОДОР КОЛЕВ! Не някакъв умъдрен комик-философ, а дребният мангалушка-тарикат, който беше емблемата за натурален хумор у нас толкова петилетки, който едновластно седеше непоклатим на трона на народната любов почти през целия съзнателен живот на по-голяма част на аудиторията.
Пирон на вечерта стана нечуваният (поне от мен) най-нов хит на господин Колев, който на фона на "Моя страна, моя България" разгърна една наистина култова творба за евентуалната връзка Путин-Курникова! Горещо го препоръчвам на всички, които не са го чували. Един наистина достоен финал на целия спектакъл.
Така че напук на неубедителния старт, Тодор Колев успя през втората част да докаже на всички ни, че той е наистина величина с незатихващи функции и справедливо беше наречен от една от организаторките "българският Чаплин"!
...Допълнителен носталгичен елемент (за мен, барем) към шоуто бе продажбата на кебапчета. 40-минутното киснене на опашка и свършването на кебапчетата точно преди да дойде моя ред ме върнаха с нова сила в годините на моята младост и ми припомниха, че всичко си има своя край. Тъй де. Ама ха...;)
|
