Пейзаж на плажа



В началото бе слово - словата са измамни.

Чехкини, полякини и гларуси през рамо.

Живот като на кино. Да се върви е лесно

с чаршаф от жълта пяна и глътка суха песен.

Сънувам или пия - но болестта е гълъб.

Викът е кратко име, смъртта е много дълга.

Нощ лигава и лунна - сега ще ти го кажа:

обичам те до ужас и с лекота те мразя.



В средата беше есен. Но толкова е душно,

че сякаш бряг оглозган босилека е гушнал.

Умът ми се е вкиснал, червата ми са злобни -

уж прероден, а всъщност на себе си подобен.

Живот-животец мършав. И става все по-трудно

да търсиш златно зрънце по плажа несъбуден.

През сенки още бегли, в пейзаж надве прекършен -

сезонът продължава, макар че вече свърши.





Нещо като пиене



Не казвам нищо - просто ми се пие.

Смехът се смее, вместо да поплаче.

Живот с паричка върху голо теме,

върви безсрамен и почти разкрачен

Какви ти вечери! - ордьовър с кокал.

Душата ляга в тъмното си ложе.

Земята е разтеглена и тъмна -

плътта се мляска, но не се опложда.



Не мисля нищо - просто ми се вие.

Омекват уж железните ми нерви.

Навътре съм загледан, чак до края -

все по-далечен, два пъти по-черен.

Не е ракия - щях да се опаря.

Море не беше - щях да го разкажа.

И аз се давя в мократа си кожа

сред толкова спасители на плажа.



Автограф



Добри думи съм писал и брисал

вместо кръв и засъхнала мисъл;

чак на крайчето в края - ония

букви, сплетени в черна кутия.

Речен праг - сладка мъка и риба,

за човека, посегнал към гибел,

на водата по гладката кожа,

нещо драснал нехайно със ножа.



После бавно, то значи по-бавно,

този звук съм го слушал отдавна:

отвисоко камбана с часовник

пръска в утрото утринно слово.

Отзвънява и край на куплета,

вече няма го, значи, поета.

Като вълк единак ще завия

с автограф върху мръсна чиния.