Сутрин. Автомобили пъплят през задръстванията като уморени камили, гълъби прехвърчат делово, слънчев лъч се плъзва по добре поцинкованата повърхност на новичък контейнер за смет и отива да потърси по-подходящо място за плъзгане. Никой не му обръща внимание, дори и двамата благородно побелели мъже, които ровят из контейнера.

- Необичайно мълчалив сте в тази свежа утрин, професоре! - казва единият.

- Личи ли? - вторият прокарва пръсти през бледото си чело. - Уви, професоре, и аз платих дан на злободневното, обсебиха и моите мисли изборите.

- Няма как, драги професоре, в условията на пряка демокрация въпросът за избора добива екзистенциални измерения. Апропо, вие как оценявате резултатите от неотдавнашния народен вот?

- Да ви призная - раздвоен съм. Осъзнавам процесите и явленията в нашето общество в тяхната взаимовръзка, но от друга страна, все още не мога да преглътна несправедливостта, която бе извършена спрямо нас на Берлинския конгрес.

- Но, драги професоре, сам знаете, че всичко се свежда до спазването на обществения договор! Човекът е стадно животно, ако ми позволите този каламбур.

- Така е, не споря, ала питам се: в каква посока ще тръгне Европа в следващите 20, 50, 100 години?

- Простете прямотата ми, драги професоре, но вие разсъждавате като немски класически философ. Балканите! Те са средоточието на мисловния потенциал днес!

- Дано бъда разбран правилно, драги ми професоре, но вие пък разсъждавате като политическа еднодневка! Моят мисловен кръгозор е много по-панорамен!

- О, да, това е стара слабост на кабинетните учени!

- Поне не съм затънал в схоластиката, опазил ме Бог!

Двамата млъкват, концентрират вниманието си в съдържанието на контейнера. От гърбовете им струи обида.

По някое време единият измъква от боклука дебела книга с кожени корици.

- А, ето я вашата монография за произхода на живота! - възкликва той.

Другият също е намерил книга.

- А, ето я кандидатската ви дисертация! - обърсва я с ръкав.

Те си разменят книгите, сядат на бордюра и се зачитат.